Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (15.01.2007)

Издание:

проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ

Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ

Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА

Редактор ВИХРА РУСКОВА

Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ

Технически редактор КАТЯ ШОКОВА

Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА

ISBN 9532726431

Код 05 2530-8-87

Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.

Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47

Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София

Печат ДП „Георги Димитров“ — София

История

  1. — Корекция

СЕМ. ЛЮТИКОВИ — RANUNCULACEAE

1. Околоцветникът прост — венчевиден или чашковиден → вж. 2

1#. Околоцветникът съставен от чашка и венче, които се различават добре помежду си → вж. 4

2. Околоцветникът чашковиден, по-къс от тичинките. Цветовете събрани по много във връхни метловидни съцветия → Дребно обичниче — Thalictrumminus L.

2#. Околоцветникът венчевиден, по-дълъг от тичинките. Цветовете единични или по няколко → вж. 3

3. Листата цели, сърцевидни до бъбрековидни, повече от 3 на брой → Блатняк — Calthapalustris L.

3#. Листата дланевидно 3-делни, три на брой → Жълта съсънка — Anemoneranunculoides L.

4. Чашелистчетата 3 → Жълтурче — Ranunculus flcaria L.

4#. Чашелистчетата 5–8 → вж. 5

5. Венчелистчетата продълговато елиптични, в двата си края стеснени, на брой 12–20 → Гороцвет — Adonis vernalis L.

5#. Венчелистчетата яйцевидни, на горния край разширени, на долния стеснени, обикновено 5 на брой, рядко 8–10 → вж. 6

6. Средният листен дял на приосновните листа с дръжка → Пълзящо лютиче — Ranunculusrepens L.

6#. Средният листен дял приседнал, без дръжка → Обикновено лютиче — Ranunculus acris L.

Блатняк — Caltha palustris L.

Многогодишно тревисто растение с коренище и кухо, гладко, полегнало или изправено, слабо разклонено стъбло, високо до 40–80 см. Листата последователни, лъскави, голи, сърцевидни до бъбрековидни, по ръба назъбени или. напилени до почти целокрайни, приосновните по-големи с дълга дръжка, стъблените по-малки с къса дръжка или дори приседнали. Цветовете единични или по няколко на върха на стъблото, 1,5–5 см в диаметър, разположени на дръжка, дълга 10–15 см. Околоцветникът прост, съставен от 5, рядко от повече жълто обагрени листчета. Тичинките и плодниците много. Яйчникът горен. Плодът сборен, съставен от 5–15 мехунки, след разпукването на които семената излизат. Отровно! (табло 6, фиг. 2).

По заблатени и мочурливи ливади и край потоци в цялата страна, предимно в планините от 400 до 2000 м н. в. Цъфти март — юли.

За дрогата се използува цялата надземна част на растението (Herba Calthae palustris), която се събира по време на цъфтежа. Използува се в народната медицина.

Жълта съсънка — Anemone ranunculoides L.

Растение с тънко, цилиндрично, хоризонтално коренище. Стъблото единично, високо 7–30 см, голо или разсеяно влакнесто с един приосновен лист или без него. Стъблените листа 3 на брой, събрани в прешлен под цвета, на дръжка, до основата си дланевидно триразделни, като дяловете са яйцевидни до тясно елиптично ланцетни, към основата си целокрайни, нагоре едро назъбени до изразяни, отгоре разсеяно влакнести, отдолу голи. Цветовете обиновено единични, 1,5–2 см в диаметър, с прост венчевиден околоцветник от 5–8 листчета, отдолу с прилегнали власинки, отгоре голи, дълги 10–15 мм, широки 8–10 мм. Тичинките многобройни, значително по-къси от околоцветника. Яйчникът горен. Плодчетата многобройни, гъсто влакнести, а сборният плод увиснал (табло 7, фиг. 1).

Из сенчести широколистни гори и храсталаци в предпланинския и долния планински пояс до към 1500 м н. в. Цъфти март — май. Употребява се в народната медицина.

Гороцвет — Adonis vernalis L.

Многогодишно тревисто растение с късо, дебело, черно-кафяво коренище, от което напролет се развиват 5–6 цветоносни стъбла, високи по време на цъфтежа 5–20 см, но след прецъфтяването достигат на височина до 40 см. Стъблата изправени, слабо разклонени, в основата си покрити с кафяви люсповидни листа. Стъблените листа приседнали, в общото си очертание овални, долните дланевидно, а горните двойно пересто разделени, като дяловете им са линейни, целокрайни. Цветовете единични, жълти, разцъфтяващи едновременно с разлистването и в диаметър 4–5 см. Чашката с 5 листчета, а венчелистчетата (10–25 на брой) продълговато елиптични, дълги 15–34 мм и широки 5–12 мм. Плодниците и тичинките много. Цветното легло конусовидно. Яйчникът горен. Плодът сборен, съставен от овални плодчета с късо, кукесто, завито надолу носче. Силно отровно! (табло 6, фиг. 3).

Среща се по тревисти и каменливи варовити терени в Югоизточна и Североизточна България, тук-там в Северна България, Софийско поле, Драгоманско и в планината Голо бърдо.

В медицината под името Herba Adonidis vernalis се използуват цветоносните и облистени стъбла, събрани по време на цъфтежа. Използува се широко и в народната медицина.

Пълзящо лютиче — Ranunculus repens L.

Многогодишно тревисто растение с късо коренище. Стъблото изправено, високо до 70 см или приповдигащо се, с надземни, стелещи се и вкореняващи се във възлите издънки. Листата два пъти тройни, на дълги дръжки, като всеки дял е изрязан. Средният дял на по-дълга дръжка. Най-горните листа приседнали. Цветовете на дълга дръжка, 2–3 см в диаметър. Чашката от 5 листчета, голи, разперени. Венчето златистожълто, два пъти по-дълго от чашката, съставено от 5 листчета. Тичинките и плодниците много. Плодниците разположени върху изпъкналото цветно легло, което е покрито с четинки. Яйчникът горен. Плодът сборен, съставен от много закръглено яйцевидни орехчета с дълго, почти право носче (табло 7, фиг. 2).

По влажни и заблатени места, край локви и потоци в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти април — август. Употребява се в народната медицина.

Обикновено лютиче — Ranunculus acris L.

Многогодишно тревисто растение с право, разклонено стъбло, високо 30–100 см, покрито с прилегнали власинки. Приосновните и долните стъблени листа на дълги дръжки, в общото си очертание петоъгълни, с 3–5 дълбоки почти ромбични дяла, които са нарязани и остро назъбени. Горните листа приседнали, почти до основата си изрязани на линейни делчета, почти целокрайни. Цветовете малобройни, събрани в рехаво съцветие, 15–25 мм в диаметър, на дълга дръжка, с прилегнали власинки, с 5-листна чашка и венче. Чашелистчетата почти ципести, дълги 4–7 мм, изправени или почти прилегнали към венчето, влакнести. Венчелистчетата по-дълги от чашката, златистожълти, обратно яйцевидни. Тичинките много. Яйчникът горен. Плодното легло голо. Плодчетата дълги 2,0–3,5 мм, гладки, с много късо носче (табло 6, фиг. 4).

По влажни ливади и тревисти места и край пътища. Среша се в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.

Жълтурче — Ranunculusficaria L.

Многогодишно тревисто растение със снопче продълговато яйцевидно задебелени корени в основата си. Стъблото високо до 30 см, голо, припов-дигащо се. Листата голи, блестящи, закръглено сърцевидни, закръглено назъбени до целокрайни, с дълга дръжка, често с грудчици в пазвите на листата. Цветовете единични, 1,5–5,0 см в диаметър, на дълга дръжка. Венчелистчетата 8–12, жълти, лъскави, дълги 10–18 мм, широки 4–7 мм, продълговато елиптични, в основата си с нектарници, 5 на брой. Тичинките и плодниците много. Яйчникът горен. Плодното легло покрито с четинки. Орехчетата дълги 2,5 мм, закръглени, обратно яйцевидни, късомъхесто влакнести, със слабо заострено носче (табло 7, фиг. 3).

По влажни сенчести места, широколистни гори, ливади и др. в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти март — май. Употребява се в народната медицина.

Дребно обичниче — Thalictrum minus L.

Многогодишно тревисто растение с ръбесто, дълбоко набраздено стъбло, високо до 1,5 м, голо или рядко с жлезисти власинки. Листата на дълга дръжка, 3–4 пъти перести, в общото си очертание широко триъгълни, дълги 7–30 см и почти толкова широки. Листчетата почти кръгли или обратно яйцевидни до клиновидни, дълги до 30 мм и толкова широки, отпред обикновено с три зъбчета. Цветовете много, събрани по върховете на стъблото в широка, разперена метлица. Околоцветникът прост. Венчелистчетата липсват. Чашелистчетата 4–5 на брой, зеленикавожълти, дълги 3–4 мм, яйцевидни. Тичинките много (10–15), увиснали, дълги 7–8 мм, по-дълги от околоцветника. Яйчникът горен. Плодчетата голи или жлезисто влакнести, дълги 2,5–4,0 мм, приседнали, странично сплескани, с късо носче (табло 7, фиг. 4).

 

По сухи тревисти и каменливи места, ливади, храсталаци и горски поляни почти до алпийския пояс. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.