Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

СЕМ. БУКОВИ — FAGACEAE

1. Листата по краищата правилно осилесто назъбени. Мъжките реси твърди, изправени нагоре. Плодовете включени изцяло в силно бодлива и разпуклива обвивка със зелен цвят → Кестен — Castanea sativa Mill.

1#. Листата по краищата по-силно или по-слабо изрязани. Мъжките ре-си увиснали надолу. Плодът — жълъд, поставен в паничковидна купула, обхващаща само долната му част → вж. 2

2. Листата винаги приседнали (без или почти без дръжка), плодовете върху дълга, на върха изтънена дръжка → Летен дъб — Quercus robur L.

2#. Листата винаги с добре развита дръжка, плодовете приседнали, с къса и дебела дръжка → Зимен дъб — Quercus petraea (Matuschka) Liebl.

Кестен — Castanea sativa Mill.

Дърво, високо до 40 м. Листата елиптично-ланцетни, дълги 8–25 см, широки 5–8 см, назъбени, зъбците шиловидно продължени; дръжката дълга 1,5–3 см. Цветовете събрани в дълги (5–20 см), изправени, класовидни съц-ветия. В горния край на съцветието са разположени много мъжки цветове, с 5-6-делен околоцветник и 10–20 тичинки. Женските цветове са единични или до 3 в групи, разположени под мъжките цветове и имат 5-8-делен околоцветник и 6-гнезден плодник, обхванат отвън от купулата. Всяка купула гъсто покрита с твърди бодливи шипове и съдържа 1 –3 плода с по едно семе. След узряване купулата се разпуква и плодовете опадват (табло 47, фиг. 1).

Образува гори по северните склонове на Беласица, в Славянка над с. Петрово, в Огражден. Срещат се и единични дървета в подножието на Пирин в Западни и Средни Родопи. Изолирано находище има в Западна Стара планина над Берковица. Цъфти през май и юни. Употребява се в народната медицина.

Зимен дъб, горун — Quercus petraea (Matuschka) Liebl. (Qμ. sessils Ehrh.)

Дърво, високо до 40 м. Младите клони с тънка и гладка кора, а стволовете с дебела сиво-кафява, дълбоко напукана кора. Пъпките дребни, дълги до 8 мм, яйцевидни. Листата последователни, широко овални или яйцевидни, дълги 7–12 см, широки 6–9 см, на върха широко заоблени, в основата закръглени до клиновидни, по края плитко до средно дълбоко на-делени или пересто насечени, с 5–8 двойки закръглени до удължени дялове, към върха на петурата постепенно намаляващи. Листната дръжка дълга 12–30 мм. Мъжките цветове разположени поединично върху увиснали реси, дълги 4–8 см, с 6-8-делен околоцветник и 6–10 тичинки. Женските цветове събрани по 2–5, рядко повече, приседнали или на къса до 1 см дръжка, с долен яйчник и стълбче с 3 близалца. Плодът (жълъд) обвит в основата си от чашка (купула), 8–14 мм в диаметър, отвън покрита с дребни, яйцевидно-ланцетни, гъсто пухести, плоски или изпъкнали люспи. Жълъдът яйцевиден, дълъг 3,6–4,5 см, в диаметър 8–25 мм (табло 47, фиг. 2).

Образува обширни чисти насаждения или в примес с други видове. Това е най-често срещаният дъб в България. Разпространен е в цялата страна докъм 1600 м н. в. Цъфти през април и май.

В съвременната медицина се използува кората на клонките и младите стъбла, не по-дебели от 10 см (дрога Cortex Quercus), обелена рано напролет. Употребява се и в народната медицина.

Летен дъб — Quercus robur L. (Qu. pedunculata Ehrh.)

Дърво с тъмносива напукана кора, с голи червеникави клонки, високо до 50 м. Пъпките яйцевидни, дълги 5–7 мм, заострени, покрити с окосмени люспи. Листата последователни, обратно яйцевидни, дълги 8–20 см, широки 3–10 см, неправилно изрязани, към основата стеснени, с ушички, с 5–7 двойки дялове, отдолу влакнести, отгоре голи; листната дръжка дълга 2–7 мм или листата приседнали. Мъжките реси дълги 3–5 см, увиснали, с 5-8-делен зеленикав околоцветник; женските цветове събрани в гроздовидни съцветия на дълга (3–12 см) гола дръжка. Купулата полусферична, 7–14 мм в диаметър, обвита с дребни, широко яйцевидни, керемидообразно наредени люспи. Жълъдът яйцевидно удължен, дълъг 1,5–5 см, в диаметър 7–27 мм (табло 47, фиг. 3).

Предимно в низините, като образува самостоятелни насаждения в примес с други широколистни видове в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти през май и юни. Приложението му е както на зимния дъб.

Разгледаните два вида дъб са силно изменчиви, като напоследък редица от вариациите им се приемат от някои автори за самостоятелни видове. Независимо от това те се включват в таблицата за определяне и могат да се използуват като лечебни растения.

Широко разпространени у нас са следните три добре обособени вида: цер (Qu. cerris L.), чиито листа имат при основата си шиловидни прилистници и купулата му е покрита с изкривени назад шипове; благун (Qu. frainetto Ten., Qu. conferta Kit.), чиито листа са едри, приседнали, с ушички, обхващащи клонките; космат или бял дъб (Qu. pubescens Willd.), при който младите клонки и листата са гъсто космати, а листата и плодовете са приседнали.