Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt (15.01.2007)
Издание:
проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ
Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ
Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА
Редактор ВИХРА РУСКОВА
Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ
Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ
Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ
Технически редактор КАТЯ ШОКОВА
Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА
ISBN 9532726431
Код 05 2530-8-87
Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.
Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47
Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София
Печат ДП „Георги Димитров“ — София
История
- — Корекция
СЕМ. ДЕБЕЛЕЦОВИ — CRASSULACEAE
1. Венчелистчетата 10–14. Тичинките двойно повече → Белоцветен дебелец — Semprevivumleucanthum Pane.
1#. Венчелистчета 4–6. Тичинките 4–10 → вж. 2
2. Цветовете еднополови. Чашелистчетата и венчелистчетата обикновено по 4. Тичинките обикновено по 6 → Златовръх — Rhodiola rosea L.
2#. Цветовете двуполови. Чашелистчетата и венчелистчетата по 5, рядко 6-8; тичинките 10, рядко 12 → вж. 3
3. Листата едри и плоски, по-широки от 1 см и по краищата рядко назъбени → Голяма тлъстига — Sedum maximum (L.) Suler
3#. Листата дребни, по-тесни от 1 см, обикновено цилиндрични, по-ряд-ко лещовидни → Лютива тлъстига — Sedum acre L.
Белоцветен дебелец — Semprevivum leucanthum Pane
Многогодишно тревисто растение с гъсто облистено, жлезисто влакнесто стъбло, високо до 20 см, при основата с безплодни издънки, листата на които са събрани в розетка до 5 см в диаметър. Розетковите листа са продълговато лопатовидни, постепенно заострени, дълги около 20 мм, широки 8 мм, към върха червеникави, по ръба с разперени власинки. Стъблените листа последователни, продълговато ланцетни, влакнести, приседнали. Цветовете разположени на върха на разклоненията, образуващи общо щитовидно съцветие. Чашелистчетата 10–14, зелени. Венчелистчетата жълти, разперени, отвън пухести, на брой колкото чашелистчетата. Тичинките двойно повече от венчелистчетата, с почти голи жълти дръжки. Плодниците разперени, с горен яйчник. Плодът многосеменна мехунка.
По сухи каменливи и скални места. Среща се доста често в Рила, Витоша, Пирин, Лозенска планина, Славянка, Средни Родопи, Кресненското дефиле, Сакар планина докъм 2000 м н. в. Цъфти юли — август. Употребява се в народната медицина.
Лютива тлъстига — Sedum acre L.
Многогодишно тревисто голо растение с къси пълзящи облистени из-дънки. Стъблото високо 5–12 см. Листата последователни, удължено яйцевидни, месести, дълги 3–6 мм, в основата си разширени, тъпи, приседнали, с лютив вкус. Цветовете почти приседнали в пазвите на по-горните листа, събрани в малки рехави сенниковидни съцветия. Чащелистчетата 5, яйцевидни, дълги 2–3 мм. Венчелистчетата ланцетни, златистожълти, дълги 6–8 мм, заострени. Тичинките 10, малко по-къси от венчелистчетата. Яйчникът горен. Плодът сборен, със звездовидно разперени мехунки (табло 12, фиг. 3).
По сухи каменливи места в планините до 2000 м н. в. Цъфти май-август. В съвременната медицина се употребява цялата надземна част (дрога Herba Sedi acris). Използува се широко и в народната медицина.
Голяма тлъстига — Sedum maximum (L.) Suter
Многогодишно тревисто растение със задебелен корен и изправено голо стъбло, високо 15–80 см. Листата срещуположни, плоски, продълговато яйцевидни, тъпи, дълги 5–13 см, широки 2–5 см, по ръба назъбени или неясно вдлъбнати. Съцветието широко 6–10 см, гъсто, щитовидно-метличесто. Цветовете разположени на къса дръжка. Чашелистчетата и венчелистчетата по 5, рядко по 6. Чашелистчетата триъгълни, заострени, дълги 1,2 мм. Венчелистчетата яйцевидни, заострени, дълги 3–4 мм, широки около 1 мм, жълтеникавозелени или белезникави до синкави, много рядко бели. Тичинките 10, едва подаващи се над венчето, със закръглени прашници. Яйчникът горен. Плодчетата изправени, дълги 3–4 мм, на върха с линейно носче (табло 12, фиг. 4).
Из храсталаци и по каменливи места докъм 1900 м н. в. Цъфти юли—октомври. Употребява се в народната медицина.
Златовръх — Rhodiola rosea L. (Sedum roseum (L.) Scop.)
Многогодишно тревисто растение с дебело, месесто коренище с аромат на роза, покрито с триъгълни ципести люспи и преминаващо в дебел прав корен. Цветоносните стъбла високи 10–35 см, голи, неразклонени. Листата последователни, плоски, месести, приседнали, от елиптични до ланцетни, заострени, дълги 0,7–3,5 см, широки 0,5–1,5 см, към горния си край ясно назъбени. Съцветието гъсто, щитовидно, многоцветно, широко 3–9 см, с тънки разклонени клонки. Цветовете двудомни, 4–, рядко 3- или 5-делни. Чашелистчетата линейно-ланцетни, дълги около 1 мм, тъпи, жълти или зеленикави. Венчелистчетата линейни или продълговати, тъпи, жълти или жълтеникави, дълги 2–4 мм. Тичинките 8, по-дълги от венчелистчетата. Яйчникът горен. Плодовете мехунки, дълги 6–12 мм, с много семена (табло 13, фиг. 1).
По каменливи и скални терени във високопланинския пояс на Средна Стара планина, Рила, Пирин и Западни Родопи. Цъфти през юли и август.
Изсушените корени и коренище са дрогата Radix et Rhizoma Rhodiolae. Употребява се в народната медицина.