Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

СЕМ. УСТНОЦВЕТНИ — LAMIАСЕАЕ (LABIATAE)

1. Венчето ясно двуустно → вж. 2

1#. Венчето с една устна — долна, горната липсва → Бяло подъбиче — Teucrium polium L.

2. Тичинките напълно скрити в тръбицата на венчето → Обикновен пчелинок — Маrront vulgare L.

2#. Тичинките стърчат навън от тръбицата на венчето → вж. 3

3. Чашката ясно двуустна — долната устна с две, горната с три зъбеца . → Маточина — Melissa officinalis L.

3#. Чашката не е двуустна → вж. 4

4. Долната устна с голям обратно сърцевиден среден дял и слабо развити във вид на тънки зъбчета странични дялове → Бяла мъртва коприва — Lamiumalbum L.

4#. Долната устна с друга форма → Обикновена коча билка — Nepetacataria L.

Бяло подъбиче — Teucrium polium L.

Многогодишно тревисто растение, почти полухрастче, със силно разклонени беловълнести, лежащи или приповдигащи се стъбла, високи до 40 см, в горната си част метличесто разклонени. Листата срещуположни, приседнали, продълговати до линейни, към основата клиновидно стеснени, дълги до 3 см, широки до 6 мм, вълновидно назъбени с подвит ръб, беловълнести, особено от долната страна. Цветовете събрани в прости или сложни, кълбести или яйцевидни главички по върховете на клонките, дълги 5–8 мм, почти приседнали, беловълнести. Чашката тръбеста или звънчевидна, с 10 жилки и 5 зъбеца. Венчето бяло или жълтеникавобяло, малко по-дълго от чашката. Средният дял на долната устна голям, страничните във вид на зъбци. Тичинките 4, едва подаващи се от венчето. Яйчникът горен. Плодът се разпада на 4 орехчета (табло 62, фиг. 1).

По сухи тревисти и припечни места в цяла България докъм 900 м н.в. Цъфти май — септември.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Teucrii poll). Употребява се и в народната медицина.

Обикновен пчелинок — Маrrиbnт vulgare L.

Многогодишно тревисто растение с горчив вкус и неприятна миризма. Стъблото от основата разклонено, четириръбесто, изправено, високо 20–60 см, беловълнесто. Листата срещуположни, закръглени и закръглено яйцевидни до широко елиптични, дълги 2–4 см, отгоре тъмнозелени, отдолу беловълнести, по ръба неравномерно едро назъбени, долните с дръжка, дълга 1–3 см, горните постепенно стеснени в къса широка дръжка. Цветовете събрани по много (20–50) в плътни кълбести прешлени, обикновено 6–8 на брой. Чашката тръбеста, с 10 еднакви, шиловидни и на върха си кукесто завити зъбци, вълнеста. Венчето 5-листно, бяло, сраснало, двуустно — горната устна тясна и права, почти плоска, на върха двуделна, долната три-делна, с по-широк среден дял; тръбицата на венчето скрита в чашката. Тичинките 4. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадащ се на 4 орехчета (табло 61, фиг. 5).

По тревисти и буренясали места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се използува цялата надземна част (дрога Herba Marrubii), която се събира по време на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.

Бяла мъртва коприва — Lamium album L.

Многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо коренище. Стъблото изправено, четириръбесто, високо до 80 см, кухо, рядко влакнесто. Листата срещуположни, на кръст по възлите, сърцевидно-овални, дълги 3–12 см, широки 1–5 см, заострени, редковлакнести, назъбени; долните с дълга дръжка (1,5–3 см), горните почти приседнали. Цветовете разположени по 6–8 в пазвите на горните листа. Чашката звънчевидна, дълга 9–15 мм, в горния си край 5-делна, с 5 жилки и с 5 почти еднакви зъбеца. Венчето дълго 2–2,5 см, бяло, 5-делно, двуустно, сраснало в коленчесто извита тръбица, почти 3 пъти по-дълго от чашката, със силно влакнеста горна устна, шлемовидно издута, а долната сърцевидна; венечната тръбица с косо разположен отвътре пръстен от власинки. Тичинките 4. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадащ се на 4 орехчета.

Среща се рядко край огради и по буренясали места в Югозападна България. Цъфти април — юли (табло 62, фиг. 2).

В съвременната медицина се използуват сушените цветове без чашката (дрога Flores Lamii albi) и листата (дрога Folia Lamii albi). Употребява се и в народната медицина.

Обикновена коча билка — Nepeta cataria L.

Многогодишно тревисто растение с многобройни изправени, разклонени четириръбести стъбла, високи 40–100 см. Цялото растение сивовлакнесто. Листата срещуположни, горните продълговати, в основата си сърцевидни, заострени, дълги 2–8 см, широки 2–4 см, с къса листна дръжка, дълга 0,5–4 см. Цветовете с дръжка, дълга 7–9 мм, разположени в прешлени в пазвите на горните листа, като образуват класовидни съцветия с линейни, заострени прицветнаци, дълги 1,5–3 мм. Чашката тръбеста, малко извита и полегато отрязана, с 15 жилки, дълга 5,5–7,5 мм, със заострени зъбци. Венчето дълго 8—10 мм, бяло или бяло-розово, долната устна с червеникави петна, триделна, а горната слабо вдлъбната. Тичинките 4, разположени под горната устна. Яйчникът горен. Орехчетата елиптични, дълги около 1,5 мм, голи и гладки, 4 на брой (табло 62, фиг. 3).

По буренясали и каменливи места, край пътища и огради в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Nepetae catariae). Има широко приложение и в народната медицина.

Маточина — Melissa officinalis L.

Многогодишно тревисто растение с изправено, четириръбесто, гъсто разклонено стъбло, високо до 1,5 м, с характерна лимонена миризма, покрито с прости и жлезисти власинки. Листата срещуположни, яйцевидни, дълги 2–9 см, широки 1,5–5 см, почти голи, долните с дълга дръжка, със сърцевидна основа, тъпо назъбени; горните продълговати, с клиновидна основа и къса дръжка. Цветовете събрани по 4–12 в прешлени в пазвите на горните листа, на дръжка, дълга 3–6 мм. Прицветниците яйцевидно-лан-цетни, дълги 0,5–1 см, стеснени в дръжка. Чашката звънчевидна, двуустна, с 13 жилки, дълга 7–8 мм, окосмена. Венчето белезникаво до възрозово, дълго 8–15 мм, с извита в средата венечна тръбица, почти голо, двуустно; горната устна врязана, долната триделна. Тичинките 4, две от които са по-дълги. Яйчникът горен. Плодът се разпада на 4 сухи орехчета, дълги 1,5–2 мм (табло 62, фиг. 4).

По каменливи места и храсталаци в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се употребяват връхните части на стъблото заедно с листата (дрога Herba Melissae), които се събират непосредствено преди цъфтежа към средата на юни, или само листата (дрога Folia Melissae). Намира широко приложение и в народната медицина.