Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (15.01.2007)

Издание:

проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ

Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ

Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА

Редактор ВИХРА РУСКОВА

Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ

Технически редактор КАТЯ ШОКОВА

Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА

ISBN 9532726431

Код 05 2530-8-87

Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.

Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47

Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София

Печат ДП „Георги Димитров“ — София

История

  1. — Корекция

СЕМ. ИЗТРАВНИЧЕВИ — ASPLENIACEAE

Обикновено изтравниче — Asplenium trichomanes L.

Многогодишно тревисто растение с късо пълзящо туфесто коренище, покрито с кафяви люспи и власинки, от което направо излизат дребните презимуващи листа, дълги 4–20 см. Те са просто перести, с по 15–40 листни делчета от всяка страна, дълги 0,25–1,2 см, с къса дръжчица или приседнали, разположени последователно или срещуположно, яйцевидни, продълговати до полукръгли, отгоре голи, отдолу късовлакнести. Листната дръжка и листната ос кафяви до червеникавочерни. Сорите продълговати, разположени от средната жилка до листния ръб (табло 2, фиг. 2).

Разпространено е широко в цяла България докъм 1700 м н. в. по влажни, сенчести, каменливи терени и скални пукнатини. Спороноси юли — октомври.

В медицината се използува надземната част (дрога Herba Trichomanis), която се събира през лятото.

Северно изтравниче — Asplenium septentrionale (L.) Hoffm.

Дребно многогодишно растение с късо, вилужно разклонено коренище, покрито с кафяви линейни люспи. Листата дълги 5—15 см, презимуващи, голи, с дръжка 2–3 пъти по-дълга от петурата, дихотомично разделена на 2–4 линейни дяла (1 мм широки), които към основата си са клиновидно стеснени, към горната си част заострени, целокрайни или късо вилужно изрязани. Сорите линейни, при узряването покриват цялата долна страна с целокрайно покривало (табло 2, фиг. 3).

Из пукнатини на скали в цяла България до високопланинския пояс. Спороноси юни — октомври. Надземната част се използува в народната медицина.

Златиста папрат — Ceterach officinarum DC.

Многогодишно растение с късо коренище, от което излиза снопче презимуващи кожести листа, дълги 5–25 см, дълбоко пересто нарязани на 9–20 последователно разположени, продълговати до полукръгли, целокрайни или слабо вълнисти дялове, отгоре голи, зелени, отдолу покрити гъсто с ръждиви влакна, под които са скрити сорите. Листната дръжка по-къса от петурата, обикновено към основата черно-кафява (табло 2, фиг. 4).

Разпространена е в цяла България докъм 1500 м н. в. главно в пукнатини на варовити скали, като преобладава в по-южните части на страната. Спороноси май — октомври.

В народната медицина се използува надземната част, която се събира през лятото.

Волски език — Phyllitis scolopendriurn (L.) New.

Многогодишна папрат с късо коренище, от което излизат сравнително едри, 10–60 см дълги кожести листа, голи, презимуваши, с широко линейна до линейно-ланцетна петура, широка 5–7 см, целокрайна или слабо вълновидна, със сърцевидна основа. Дръжката къса. Сорите линейни, дълги, наредени от двете страни на средната жилка, косо спрямо нея и успоредни помежду си, дълги 8–18 мм (табло 3, фиг. 1).

По влажни сенчести скалисти места главно в широколистни гори, най-често в дъбовия пояс докъм 1400 м н. в. Спороноси юли — август.

По-рано растението се е прилагало в официалната медицина, а сега само в народната. Използува се цялата надземна част, която се събира през лятото.