Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (15.01.2007)

Издание:

проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ

Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ

Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА

Редактор ВИХРА РУСКОВА

Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ

Технически редактор КАТЯ ШОКОВА

Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА

ISBN 9532726431

Код 05 2530-8-87

Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.

Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47

Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София

Печат ДП „Георги Димитров“ — София

История

  1. — Корекция

СЕМ. ИГЛИКОВИ — PRIMULACEAE

Иглика — Primula L.

1. Без съцветие — цветните дръжки излизат направо от коренището → Безстъблена иглика — P. vulgaris Huds.

1#. Цветовете събрани в съцветие с добре развита обща дръжка → вж. 2

2. Листата яйцевидно-лопатовидни, стеснени изведнъж в широка крилата дръжка. Тръбицата на венчето значително по-дълга от диаметъра на коронката му → Лечебна иглика — P. veris L.

2#. Листата продълговато елиптични, постепенно стеснени в широка крилата дръжка. Тръбицата на венчето равна на диаметъра на коронката или дори по-къса от нея → Висока иглика — P. elatior (L.) Hill.

Безстъблена иглика — Primula vulgaris Huds. (P. acaulis Jacq)

Безстъблената иглика е многогодишно тревисто растение с късо коренище, без стъбло. Всички листа разположени в розетка, обратно ланцетни до лопатовидни, преминаващи постепенно в неясно изразена дръжка, заедно с нея дълги 5–30 см, и широки 2–10 см, на върха закръглени, по ръба неравномерно-назъбени до вълновидни, отгоре голи, отдолу по жилките влакнести. Цветовете единични, на дълга влакнеста дръжка (до 15 см), излизаща направо от средата на листната розетка, обикновено по няколко на брой. Чашката от 5 сраснали в тръбица листчета, завършваща с 5 зъбеца, дълга 1 –2 см, влакнеста. Венчето жълто, рядко бяло или розово, с 5 сраснали в тръбица (дълга до 18 мм) листчета, завършваща с разперена коронка, 2–4 см в диаметър. Ти-чинките 5, разположени срещу венечните дялове. Яйчникът горен. Плодът цилиндрична кутийка, дълга до 10 мм (табло 21, фиг. 1).

Из храсталаци и гори в Петричко, Станке Димитровско, Славянка планина, Югозападна България (Голо бърдо, Конявска планина и др.), в Източна Стара планина, Странджа, Източни Родопи и др. Цъфти март — май. Употребява се в народната медицина.

Висока иглика — Primula elatior (L.) Hill.

Многогодишно тревисто растение с късо дебело коренище. Всички листа събрани в розетка, яйцевидни до елиптични, постепенно преминаващи в крилата дръжка, дълги 5–20 см, широки 3–8 см, целокрайни до ситно назъбени, отгоре почти голи, отдолу влакнести. Цветовете събрани по 5–15 на върха на обща дръжка, висока до 40 см. Дръжките на отделните цветове дълги 1,5–3,0 см, влакнести. Чашката с 5 сраснали в тръбица листчета, висока до 15 мм, влакнеста и завършваща с остри ланцетни зъбчета. Венчето също от 5 листчета, сраснали в тръбица, дълга 10–15 мм; с разперена коронка, с врязани на върха листчета, широка до 2 см, светложълта. Тичинките 5. Плодът цилиндрична кутийка, дълга до 2 см (табло 21, фиг. 2).

По влажни каменливи и скални поляни във високопланинския пояс на Средна и Западна Стара планина, Средни и Западни Родопи, Рила, Пирин, Витоша. Цъфти от април до август. Употребява се в народната медицина.

Лечебна иглика — Primula veris L. (P. officinalis Hill.)

Многогодишно тревисто растение с късо, дебело вертикално коренище, от което излизат многобройни дебели, слабо разклонени корени. Стъблото липсва. Всички листа събрани в приосновна розетка, яйцевид-но-лопатовидни, дълги 5–20 см, широки 2–6 см, стеснени изведнъж в ши-рококрила дръжка, по ръба си вълновидно назъбени, отдолу влакнести. Цветовете златистожълти, събрани в сенник, разположен на върха на цветоносния стрък, който достига до 30 см височина, обърнат на една страна, с дръжки дълги 1–2 см, влакнести. Чашката тръбеста, дълга 8–15 мм, до 1/3 от дължината си разсечена на триъгълни зъбци, реасничесто влакнеста. Венчето с 5 сраснали в дълга тръбица листчета и 5-делна разперена коронка, в диаметър 8–28 мм. Тичинките 5. Яйчникът горен. Плодът кутийка (табло 21, фиг. 3).

Среща се из гори, храсталаци и горски поляни във всички планински и предпланински области на България докъм 2600–2700 м н. в. Цъфти от март до юли.

В съвременната медицина се използуват корените, коренището (Radix et Rhizoma Primulae), листата (Folia Primulae) и цветовете (Flores Primulae). Намират приложение и в народната медицина.

Корените и коренището се изкопават през есента (септември — октомври), когато листата започват да увяхват. Листата и цветовете се берат в началото на цъфтежа заедно с чашката или само венчето.

У нас има още няколко вида диворастящи иглики, но всички са с голи цветни дръжки и чашка.

Високата иглика също се използува в медицината.