Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

СЕМ. РОЗОЦВЕТНИ — ROSACEAE

Обикновена шипка — Rosa ainina L.

Силно бодлив храст, висок до 2–3 м, с дъгодивно извити клони, всички снабдени с многобройни твърди, сърповидно извити шипове. Листата последователни, дълги 7–9 см, нечифтоперести, с 5–7 елиптични листчета, дълги 1,5–3 см, широки 1–1,5 см, остро назъбени, голи. Листата с къса дръжка, с прираснали към нея тесни, жлезисто ресничести прилистници. Цветовете двуполови, 4–6 см в диаметър, единични или по няколко по върховете на клонките, розови, по-рядко бели. Цветното легло вдлъбнато, с форма на делвичка, на горния край на която са прикрепени 5-те пересто изрязани чашелистчета, 5-те едри несраснали венчелистчета и многобройните тичинки. Вътре в делвичката, между копринено лъскави власинки се намират многобройните плодничета, чиито стълбчета се подават навън от отвора на делвичката. След оплождането те се превръщат в твърди плодчета, орехчета, а делвичката нараства и след узряването се превръща в червена месеста лъскава „шапка“ (табло 69, фиг. 2).

Из храсталаци и гори, край ниви и на други места в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се използуват узрелите тъмночервени изсушени щипки — дрога Fructus Rosae (Fructus Cynosbati). Има широко приложение и в народната медицина.

У нас се срещат голям брой видове шипки. Плодовете на някои, близки до обикновената шипка видове също се събират, например R. gallica L., R. pendulina L., R. tomentosa Srn., R. caesia Sm, Различаването на отделните видове шипки е много трудно за неспециалиста и поради това плодовете се събират практически от почти всички видове.

Лечебно динче — Sanguisorba officinalis L.

Многогодишно тревисто растение с дебело коренище и с единични, в горната си част слабо разклонени ребристи стъбла, високи до 1 м. Листата нечифтоперести, приосновните дълги до 30 см, на дълга дръжка, обикновено със 7–25 листчета, приседнали, с продълговато елиптична или яйцевидна форма, при основата сърцевидни, на върха закръглени, дълги 1,5–6 см, широки 1–2,5 см, напилено назъбени, напълно голи като стъблото. Стъблените листа приседнали. Цветовете двуполови, събрани в овални или късо цилиндрични главички, дълги 15–30 мм, тъмночервени до почти черни. Венчето липсва. Чашката венчевидна, с 4 листчета. Тичинките 4 или повече. Плодовете затворени във втвърдяваща се 4-стенна чашечна тръбица (табло 69, фиг. 3). Среща се навсякъде по влажни предпланински и планински ливади между 800 и 2200 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използуват извадените през есента корени и коренища (дрога Radix et Rhizoma Sanguisorbae). Използува се широко в народната медицина.