Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (15.01.2007)

Издание:

проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ

Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ

Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА

Редактор ВИХРА РУСКОВА

Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ

Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ

Технически редактор КАТЯ ШОКОВА

Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА

ISBN 9532726431

Код 05 2530-8-87

Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.

Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47

Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София

Печат ДП „Георги Димитров“ — София

История

  1. — Корекция

СЕМ. УСТНОЦВЕТНИ — LAMIACEAE (LABIATAE)

1. Горната устна много къса, двуделна → Пълзящосрещниче — Ajuga reptans L.

1#. Венчето ясно двуустно; горната устна добре развита → вж. 2

2. Тичинките 2 → Какула — Salvia L.

2#. Тичинките 4 → вж. 3

3. Чашката с 2 цели устни (след прецъфтяването плътно затворени); на тръбната страна на горната устна има напречен, най-често извит като гънка израстък → Обикновена превара — Scutellariagalericulata L.

3#. Чашката с 5 зъбеца или двуустна; долната устна с 3 зъбеца или с друга форма, но винаги без напречен израстък на тръбната страна → вж. 4

4. Чашката ясно двуустна — долната с 2, горната с 3 зъбеца, т. е. изре-зът между тези две групи зъбци е по-дълбок, отколкото между останалите зъбци → вж. 5

4#. Чашката не е двуустна, а е с 5 еднакви зъбеца → вж. 6

5. Прицветните листчета сърцевидно-бъбрековидни, често целите или само по горния си ръб обагрени виолетовочервеникаво → Обикновена пришница — Prunella vulgaris L.

5#. Прицветните листчета ланцетни, заострени → Обикновено миризливче — Acinos arvensis (Lam.) Dandy

6. Тичинките стърчат над венчето → Исоп — Hyssopus officinalis L.

6#. Тичинките не стърчат над венчето → Бръшлянова самобайка — Glechoma hederacea L.

Пълзящо срещниче — Ajuga reptans L.

Многогодишно тревисто растение с изправено четириръбесто стъбло, високо 10–40 см, с пълзящи облистени издънки. Приосновните листа продълговати или яйцевидни, дълги 4–12 см, широки 1–4 см, с дълга дръжка, с редки зъбци, запазващи се при цъфтежа; стъблените срещуположни, приседнали, широко яйцевидни или продълговати, всички вълновидно назъбени, почти голи, постепенно преминаващи в прицветни листа, които са цели, често в основата си синкави. Цветовете разположени по 6–8 в прешлени в пазвите на листата и образуват лъжливо класовидно съцветие. Чашката звънчевидна, с 5 жилки, влакнеста, дълга 4–6 мм. Венчето дълго 14–17 мм, синьо рядко розово или бяло, двуустно, с много къса врязана горна устна, долната 3-делна, с обратно сърцевиден, много едър среден дял. Тичинките 4, стърчащи над горната устна, като страничните са по-дълги. Яйчникът горен. Плодът се разпада на едносеменни орехчета (табло 41, фиг. 4).

Среща се често по влажни тревисти и обрасли с храсти места в цялата страна докъм 1800 м н. в. Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина.

Обикновена превара — Scutellaria galericulata L.

Многогодишно тревисто растение с изправено или приповдигащо се четириръбесто стъбло, високо 15–90 см, почти голо, просто или разклонено. Листата срещуположни, дълги 2–6 см, широки 0,5–2,0 см, овални или овално ланцетни, назъбени, заострени, голи или влакнести, на къса дръжка. Цветовете разположени по един в пазвите на средните и горните листа, на къса дръжка (1–2 мм), обърнати на една страна и образуващи сравнително рядко съцветие. Чашката гола или късоресничеста, дълга 3–4 мм, двуустна, с цели устни. Венчето синьо-виолетово, двуустно, с дълга тръбица. Горната устна вдлъбната, на върха врязана, с 2 израстъка при основата си, долната цяла. Тичинките 4, страничните 2 по-къси. Яйчникът горен. Орехчетата почти кълбести (табло 42, фиг. 1).

Среща се рядко по влажни сенчести места в цялата страна. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Бръшлянова самобайка — Glechoma hederacea L.

Многогодишно тревисто растение с пълзящи или приповдигащи се че-тириръбести стъбла, високи 10–50 см, с многочислени вкореняващи се във възлите издънки, цялото покрито с къси власинки до почти голо. Листата срещуположни, бъбрековидни до сърцевидно закръглени, по края назъбени, долните с дръжка, дълга 3–9 см. Цветовете по 2–5 в прешлен в пазвите на средните и горните листа, с нишковидни прицветници. Чашката тръбеста, дълга 5,0–6,5 мм, с 15 жилки, двуустна, горната с 3, долната с 2 зъбеца, 3–4 пъти по-къси от тръбицата. Венчето синьо-виолетово, двуустно, дълго 10–22 мм, обикновено 2–2,5 пъти по-дълго от чашката. Тичинките 4. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадащ се на 4 орехчета (табло 42, фиг. 2).

По влажни места и храсталаци в цяла България докъм 1 200 м н. в. Цъфти април — юни.

В съвременната медицина се използува цялата цъфтяща надземна част (дрога Herba Glechomae), която се събира през май и юни. Употребява се и в народната медицина.

По-рано в официалната и народната медицина бръшляновата самобайка се е използувала подобно на косматата самобайка (урбаличе) — G. hirsuta W. К., при която зъбците на чашката са равни на тръбицата или са 2 пъти по-къси от нея.

Обикновена пришница — Prunella vulgaris L.

Многогодишно тревисто растение с изправено приповдигащо се стъбло, високо до 50 см, с безплодни надземни издънки, голо или слабо окосмено. Листата срещуположни, с дръжка, дълга 0,5–4,0 см (най-горните обикновено приседнали), яйцевидно продълговати, дълги 4–9 см, широки 2–4 см, голи, почти целокрайни. Цветовете събрани по 4–6 в пазвите на най-горните листа, като образуват закръглено или удължено гъсто класовидно съцветие, с широко бъбрековидни прицветници, на върха изведнъж заострени, с виолетовочервеникав ресничест ръб. Чашката дълга 8–9 мм, тръбестозвънчевидна, с 10 жилки, двуустна. Венчето синьо-виолетово, дълго 10–15 мм, с пръстен от власинки при основата на тръбицата, двуустно — горната устна шлемовидна, долната триделна. Тичинките 4, събрани под горната устна. Яйчникът горен. Плодчетата орехчета, дълги 1,5–2,0 мм (табло 42, фиг.З)

По тревисти места в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.

Обикновено миризливче — Acinos arvensis (Lam.) Dandy (Calamintha acinos Clairv., Satureja acinos Scheele)

Едногодишно или двугодишно тревисто растение с изправено или приповдигащо се влакнесто стъбло, високо 10–40 см, просто или разклонено. Листата срещуположни, яйцевидни до продълговато ромбични, заострени с клиновидна основа, на върха си с няколко зъбеца или почти целокрайни, дълги 7–15 см, широки 3–8 мм, влакнести, с къса дръжчица. Цветовете по 3–8 в пазвите на листата и образуват класовидно съцветие; прицвет-ниците заострени. Чашката тръбеста, дълга 5–7 мм, с 13 жилки, двуустна, жлезисто влакнеста. Венчето бледовиолетово, дълго 7–12 мм, 1–1,5 пъти по-дълго от чашката, с плоска врязана горна устна и 3-делна долна устна. Тичинките 4, двете външни по-дълги. Яйчникът горен. Плодът закръглени орехчета (табло 42, фиг. 4).

По сухи тревисти и каменливи места в дялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Исоп — Hyssopus officinalis L.

Многогодишно тревисто растение със силен аромат и с многобройни приповдигащи се или изправени стъбла, високи 30–60 см, прости или мет-личесто разклонени, къдравовлакнести. Листата срещуположни, теснолинейни, с подвит листен ръб, почти приседнали, целокрайни, със скъсени клонки в пазвите си, влакнести. Цветовете събрани по 3–7 в снопчета в пазвите на листата, имат обща дръжка и образуват по върховете на клонките продълговати класовидни съцветия със заострени прицветници. Чашката тръбеста, с 15 жилки и 5 почти еднакви, жлезисто влакнести зъбци. Венчето синьо-виолетово, двуустно, дълго 7–12 мм, с гръбица малко по-дълга от чашката; горната устна почти плоска и врязана, долната триделна, с по-широк и врязан среден дял. Тичинките 4, стърчащи над венчето. Яйчникът горен. Орехчетата длъгнести, дълги около 2 мм (табло 42, фиг. 5).

Среша се по варовити скали в Югозападна България и в Белоградчишко. Цъфти юли — септември.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Hyssopii), която се събира по време на цъфтежа. Прилага се и в народната медицина.

Какула — Salvia L.

1. Цветните прешлени с много цветове — 15–30 → Прешленеста какула — S. verticillata L.

1#. Цветните прешлени с малко цветове — по-малко от 10 → вж. 2

2. Листчетата, които се намират при основата на цветните прешлени, виолетовочервеникави и дълги колкото чашката. Стъблото без розетка от приосновни листа → Горска какула — S. nemorosa L.

2#. Листата, които се намират при основата на цветните прешлени, зелени (рядко някои само на върха виолетовочервеникави) и значително по-малки от чашката. Приосновните листа събрани в розетка → Ливадна какула — S. pratensis L.

Ливадна какула — Salvia pratensis L.

Многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо до 100 см, в горната част слабо разклонено и с жлезисти власинки, в долната част само с прости власинки. Листата срещуположни, продълговато яйцевидни, със сърцевидна основа, двойно назъбени или изрязани, окосмени, приосновните с дръжка, дълги 5–12 см, широки 2–6 см, горните приседнали. Цветовете по 4–6 в прешлен, образуващи удължено, просто съцветие. Чашката тръбеста, дълга 7–11 мм, двуустна, покрита с жлезисти власинки. Венчето едро, дълго 20–30 мм, двуустно, синьо-виолетово, рядко бяло, с едра сърповидно извита цяла горна устна с жлезисти власинки и триделна долна устна. Тичинките 2, стърчащи над венчето. Яйчникът горен. Орехчетата кръгли (табло 43, фиг. 1).

По сухи тревисти места и ливади в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Горска какула — Salvia nemorosa L.

Многогодишно тревисто растение с изправено или приповдигащо се стъбло, високо до 60 см, в горната част разклонено и покрито с прости власинки, без розетка от приосновни листа. Листата срещуположни, долните стъблени продълговато яйцевидни, в основата сърцевидни с дълга дръжка, дълги 3~8 см, широки 2–4 см, слабо влакнести, назъбени; горните приседнали. Цветните прешлени с 2–6 цвята. Чашката дълга 6–7 мм, покрита с прости и жлезисти власинки. Венчето синьо-виолетово, дълго 8–14 мм, понякога розово, двуустно. Тичинките 2. Яйчникът горен (табло 43, фиг. 2).

По сухи тревисти места и храсталаци в пялата страна. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Прешленеста какула — Salvia verticillata L.

Многогодишно тревисто растение с изправено, често разклонено стъбло, високо 20–80 см, покрито с прости власинки. Листата срещуположни; долните продълговато яйцевидни, с дръжка и 2 малки листни делчета на дръжката, дълги 5–10 см, широки 3–5 см, назъбени, окосмени; горните приседнали. Цветните прешлени с много цветове, групирани в просто или разклонено съцветие. Цветната дръжка дълга 4–6 мм. Чашката тръбеста, дълга около 6 мм, червеникава, с власинки. Венчето виолетовочервеникаво, дълго 8–15 мм, двуустно. Тичинките 2. Яйчникът горен (табло 43, фиг.З).

По сухи тревисти и буренясали места в цяла България докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — октомври. Употребява се в народната медицина.

У нас се култивира в градините, а по крайбрежието се среща и подивяла Salvia officinalis L. (градински чай), произхождаща от Средиземноморската област. Използуват се листата й (дрога Folia Salviae). Отличава се от всички наши синьоцъфтящи видове какула по това, че венечната й тръбица отвътре е без пръстен от власинки, какъвто има при описаните по-горе видове.