Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

СЕМ. УСТНОЦВЕТНИ — LAMIACEAE (LABIATAE)

1. Венчето с много къса горна устна, почти едноустно → Срещниче — Ajuga L.

1#. Венчето ясно двуустно → вж. 2

2. Тичинките къси, напълно скрити в тръбицата на венчето → Пирински чай, маясълче — Sideritis L.

2#. Тичинките стърчат над тръбицата на венчето → Ранилист — Stachys L.

Обикновено срешниче — Ajuga chamaepitys (L.) Schreb.

Едногодишно, по-рядко двугодишно или многогодишно тревисто растение с многобройни лежащи или приповдигащи се четириръбести стъбла, високи 5–20 см, покрити, както и листата, с дълги бели меки власинки. Листата дълбоко 3-делни, с теснолинейни целокрайни делчета, срещуположни, дълги 1–3 см, широки 1–1,5 мм. Цветовете по един на къса дръжка (1–1,5 мм дълга), разположени в пазвите на горните прицветни листа, които са по-дълги от цветовете. Чашката звънчевидна, дълга 5–6 мм, цялата покрита с бели власинки. Венчето, дълго 10–16 мм, 2–3 пъти по-дълго от чашката, влакнесто, с много къса врязана горна устна, долната триделна. В основата на венечната тръбица отвътре се намира пръстен от власинки. Тичинките 4, две от които по-къси. Плодовете орехчета (табло 22, фиг. 4).

По сухи тревисти и каменливи места, из ниви, край жп линии в цялата страна. Цъфти април — октомври. Употребява се в народната медицина.

У нас са разпространени още 4 вида срещничета, но три от тях са със сини цветове. Само върболистното срещниче (A. saticifolia Schreb.) има жълти цветове и прилича на лаксмановото срещниче (A. laxmannii (L.) Benth.), но се различава от него по цветната тръбица, която е цяла, цветните прешлени обикновено са с по 4 цвята, стъблените листа са с къса дръжка. То се среща в Тракийската низина и източната част на страната.

Пирински чай, маясълче — Sideritis L.

1. Едногодишно растение със сравнително редки и дълги власинки, без коренище. Листата дълги 0,5–3,0 см, широки 0,2–0,8 см. Цветните прешлени раздалечени, всеки с по около 6 цвята → Маясълче — S. montana L.

1#. Многогодишно беловълнесто растение с пълзящо коренище. Листата дълги 6–8 см, широки 0,6–20 мм. Цветовете събрани в класовидно съцветие → Пирински чай — S. scardica Grsb.

Пирински чай — Sideritis scardica Grsb.

Тревисто растение с изправени или приповдигащи се четириръбести стъбла, високи 15–50 см, прости или разклонени. Листата срещуположни, целокрайни или слабо напилени, долните продълговато ланцетни, с къса дръжка, горните сърцевидни, приседнали. Цветовете разположени в пазвите на горните листа, в прешлени, които са сближени и образуват гъсто класовидно съцветие с лимоненожълти широкосърцевидни ципести, заострени прицветници, дълги 12–20 мм. Чашката дълга 9–12 мм, тръбесто-звънчевидна, с 10 жилки и 5 еднакви зъбеца, покрити с дълги власинки. Венчето жълто, с тръбица, скрита в чашката, двуустно, с 3-делна долна устна. Тичинките 4, скрити в тръбицата на венчето. Плодът сух, разпада се на 4 орехчета (табло 22, фиг. 5).

По сухи каменливи варовити терени в Пирин, Славянка и Средни Родопи между 1500 и 2200 м н. в. Цъфти юни — септември.

В народната и съвременната медицина се използуват цъфтящите връхни части на стъблото заедно с листата (дрога Herba Sideritis scardicae), които се събират по време на цъфтежа.

Маясълче — Sideritis montana L.

Растение с изправено или приповдигащо се, просто или слабо разклонено стъбло, високо 20–40 см. Листата срещуположни, продълговато ланцетни, долните с къса дръжка, горните приседнали, целокрайни или с по няколко зъбеца на върха. Цветовете дребни, на къса дръжка, събрани в раздалечени прешлени, с прицветници, които не се различават или слабо се различават от стъблените листа. Чашката дълга 6–8 мм, тръбесто-звънчевидна, правилна, с 10 жилки и 5 зъбеца, завършващи с късо бодилче. Венчето двуустно, по-късо от чашката, светложълто, като след пре-цъфтяване става кафяво. Тичинките 4, скрити във венечната тръбица (табло 23, фиг. 1).

По сухи каменливи места и орници в цялата страна докъм 1300 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.

Ранилист — Stachys L.

1. Цветните прешлени с no 6–10 цвята. Зъбците на чашката почти два пъти по-къси от тръбицата, с гол осил и достигат до горния край на тръбицата на венчето → Прав ранилист — S. recta L.

1#’. Цветните прешлени с по 2–6 цвята. Зъбците на чашката почти равни на тръбицата, с изцяло влакнест осил и по-къси от тръбицата на венчето → Едногодишен ранилист — S. annua L.

Прав ранилист — Stachys recta L.

Многогодишно тревисто растение с изправено или приповдигащо се стъбло, просто или разклонено, високо 15–100 см, къдраво влакнесто. Листата срещуположни, длъгнесто ланцетни до линейно-ланцетни, долните на къса дръжка, горните приседнали, назъбени, най-горните почти целокрай-ни, прилепнало влакнести, дълги 2–8 см, широки 0,5–2 см. Цветовете разположени по 6–10 в прешлени, долните раздалечени, като образуват дълго класовидно съцветие с недоразвити четинковидни прицветници. Чашката тръбесто-звънчевидна, дълга 5–10 мм, с 5 зъбеца. Венчето портокалово жълто до жълтеникавобяло, двуустно, с червеникави петна на долната устна, голо или късовлакнесто, дълго 15–20 мм. Тичинките 4. Плодчетата обратно овални орехчета (табло 23, фиг. 2). По сухи тревисти и каменливи места в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.

Едногодишен ранилист — Stachys annua L.

Едногодишно тревисто растение с изправено, просто или разклонено стъбло, високо 10–40 см, в горната си част гъсто влакнесто. Листата срещуположни, дълги 2–6 см, широки 0,5–3 см, продълговато елиптични, долните клиновидно стеснени в къса дръжка, голи, назъбени, горните ланцетни, приседнали, целокрайни. Цветовете разположени по 2–6 в прешлен, долните раздалечени, като образуват класовидно съцветие, с недоразвити или липсващи прицветници. Чашката звънчевидна, дълга 5–8 мм, жлезисто влакнеста. Венчето жълтеникавобяло, двуустно, жлезисто влакнесто, дълго 10–16 мм (табло 23, фиг. 3).

По тревисти места, ниви и орници в цяла България почти до 1600 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.

У нас се срещат голям брой видове ранилист, но почти всички освен едногодишния имат червеникави, бели или бледорозови цветове. Само бледожълтият ранилист (S. obliqua WK.) е с бледожълти цветове, но се отличава от описаните два вида по това, че в прешлен има по много цветове — до 20. Среща се в Тракийската низина, Югоизточна България, Шуменско и Провадийско.