Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Дъги

Почтеността и моралът му останали непокътнати — забележителна награда за толкова съмнително военно начинание. След взетото решение бъдещето не се очертавало да бъде от най-леките. Щяло да бъде почти невъзможно отново да се върне на работа като консултант на Военноморските сили. Щял да има и трудности с общността на цивилните учени, ако се разчуело, че се е „пречупил под натиска“. Освен това, ако от Военноморската изследователска лаборатория решат да го „преследват“, както са правели в миналото с други „вредители“, не би имал никакъв шанс за измъкване. Дали щели да го заобиколят с „огнен пръстен“ и да го направят невидим?

Браун бил обичан, уважаван и високо ценен от всичките си началници и сътрудници, поради което крайният резултат далеч не бил толкова лош, колкото били опасенията му. Към него се отнасяли с искрено доброжелателство и уважение. До момента мислел за Военноморската изследователска лаборатория и евентуалните действия, които щели да се предприемат оттам. Напускането му не спряло проекта. Продължили без него. Повикали нови експерти. Техниците и конструкторите изпълнявали поставените им задачи. Лишени от интуитивната проницателност, която идва заедно с вдъхновението, преценките им не съвпадали с тези на д-р Браун.

В технология като тази и най-малката грешка в теорията, замисъла или изпълнението можела да доведе до смъртно опасна ситуация. Първоначалната енергия се осигурявала от наскоро разработено динамо, генериращо поле с много високо напрежение. Да си спомним, че именно д-р Браун открил, че за изкривяването на пространството е нужно единствено интензивно високо напрежение. От ток нямало нужда. Освен това, използването на силни диелектрични кондензатори, чиито качества са по-добри от тези на вакуума, би позволило ефектът на затъмнението да се прояви при много по-ниско напрежение. Също така било абсолютно задължително ефектът, представляващ опасно изкривяване на пространството, да бъде „оформен“ по определена геометрия. Никой не искал да се окаже в чернотата.

Някои твърдят, че оптичното затъмняване не е желателен начин за маскиране на какъвто и да било тактически обект. Всеки противник би могъл да види „чернотата“ и просто да стреля в центъра й, за да улучи целта. Онова, което се търсело, е по-тънък аспект на изкривяването на пространството — нещо много по-фино и поддаващо се на контрол. Била изказана хипотезата, че пълната чернота може и да не е първото оптично изкривяване в „поредицата ефекти“, описани в доклада на д-р Браун.

Може би е можело ефектът да не „настрои“ по такъв начин, че преди да настъпят състоянията на „оптична чернота“ да се постигне състояние на прозрачност, или невидимост. Идеята била да се направи опит за постигане на изкривено пространство с такъв интензитет, че всички предмети в него да изчезнат. Да изчезнат „от погледа“, но не и от локалното пространство. Някои високопоставени военни заявили, че щели да бъдат доволни дори и ако изкривеното пространство причини само „радарна невидимост“ за продължителен период. Оптическата невидимост щяла да бъде „допълнителен бонус“. Така проектът „Дъга“ намерил ново вдъхновение.

Години по-рано (през 1936) в Унгария Щефан Прибил демонстрирал „система за невидимост“. Тя използвала специални хетеродин — ни светлинни лъчи, които правели предметите прозрачни и дори невидими. Под въздействието на излъчваните от специалните му лампи лъчи непрозрачните предмети постепенно ставали прозрачни. Процесът можел да се контролира, а прозрачността — да се запазва при специфични „интензитети“. Изложените на лампите му радиошкафове изчезвали от погледа. Изумените очевидци можели да гледат през тях, като същевременно вътрешните им части се откроявали с изумителна яснота. Метални компоненти, лампи и шасита проблясвали през дървените стени.

Прибил позволявал на свидетелите да разгледат най-подробно апарата и направените прозрачни предмети. Очевидно било, че системата му наистина работела. Чрез необичайния си метод той можел да направи прозрачен всеки предмет, който си пожелаел. По какъв начин пространствата се изкривяват с помощта на най-обикновени енергии, си остава част от научната документация. Има множество случаи, в които са се проявявали подобни странни феномени. Резките черни ръбове, ограничаващи заземените железни предмети и вечнозелените дървета сякаш са по-скоро свързани с най-крайните електро гравитационни феномени — най-малко на външен вид.

Първите серии експерименти в рамките на проекта „Дъга“ (фазата, която накарала д-р Браун да се включи в него) имали за цел да направят „невидими“ танкове и тежки артилерийски установки.

Високоволтовите импулси се прилагали към пръстен от кондензатори, разположен около обекта. От особена важност било кондензаторите да са ориентирани по такъв начин, че изкривеното пространство да не погълне никого вътре в периметъра му.

При първите наблюдения разрядът на дъгата поглъщал цялото околно пространство. Поради единствената си вертикална ос, изкривяването се разпространявало от дъгата към периферията. Учените трябвало да намерят начин изкривяването да се движи в ограничена зона. Всяка система, в която щяло да има и хора, трябвало да има и „безопасна зона“, в която да могат да се водят наблюдения и същевременно наблюдателите да не се намират в изкривеното пространство. Възможно ли е група изключително мощни кондензатори всъщност да огънат пространството около определен периметър? Безопасността от изкривяването била главната грижа.

Ами ако нямало защита от този потенциално смъртоносен ефект? Ако не съществували материали или конфигурации на полето, които да оформят и „отвеждат“ изкривяването от експериментаторите, а по-късно — и от екипажа? Възможно ли е ефектът да бъде излъчен на определено място? Колко далеч може да бъде изпратен подобен „лъч“? В проекта вече се намесвали и интереси за разработката на оръжия. Техниците се опитвали да преобразуват симетрията, в която ще се разпространи „черната вълна“. Осите на кондензаторите играели ролята на излъчващи точки за разширяващото се изкривено пространство.

Системата е забележителна с простотата си. Не се знае с каква точно продължителност и скорост на повтаряне били прилаганите върху кондензаторите импулси, но със сигурност честотата им на повтаряне е била ниска. Години по-рано д-р Браун открил при експериментите си със своите гравитатори, че големите стойности на кондензатора изискват повече време за „насищане“ на изкривяването.

„Осите“ на кондензаторите били разположени радиално на големи разстояния от една централна точка. Многобройните захранващи кабели се спускали отгоре в радиални линии към периферията на кръга. Осите на кондензаторите съвпадали с положението на кабелите. Точното им разполагане било абсолютно задължително, тъй като всяко отклонение от тази радиална симетрия можело да доведе до катастрофа. Външните терминали на кондензаторите били свързани в една непрекъсната верига. По този начин напрежението се подавало от центъра към периферията.

При това подреждане изкривеното пространство би се разширявало като обвивка със специфична „дебелина“, зависеща изцяло от дебелината на кондензаторите. Диелектрикът в тях бил специално съединение, вероятно бариев титанит. Диелектрикът позволявал концентрирането на електрически полета с изключително висок волтаж без изтичане. Всеки кондензатор изкривявал пространството и отделните изкривявания се смесвали помежду си. Ефектът на маскирането можел да се индуцира като подобна на пръстен стена около вътрешното пространство — безопасната зона. Или поне такива били надеждите.

Така всеки предмет, поставен в центъра на „прикриващия пръстен“, щял да се окаже ограден от неподдаваща се на оптическо определение зона. Според анализа на техниците, вътре в пръстена нямало да има изкривявания, тъй като те щели да се ограничат само в периферията. Системата трябвало да осигури стена, скриваща намиращите се вътре от погледа на неприятеля. За изясняване на това как се възприема светът „оттатък пръстена“ били необходими други експерименти.

Изходното напрежение, получавано от новите динама, било огромно. Всъщност устройствата работели по-скоро като генератори на статично електричество, отколкото на ток. Консервативните изчисления сочат показатели от порядъка на няколко милиона волта. Очевидно първоначалните експерименти се оказали успешни, тъй като проектът преминал на следващия етап от разработката. Сега проблем можела да се окаже връзката с намиращите се вътре в кръга. Как екипажът ще се свързва с командването? По време на война, комуникациите са от особена важност.

Възможно ли било да се използват обикновени радиовълни през прага на изкривеното пространство? Оптичното затъмнение би трябвало да блокира всякакви връзки между двете страни на стената. Прозрачността обаче би могла да позволи на определени радиочестоти да преминат преградата. При достатъчно високи радиочестоти и мощност не би трябвало да има проблеми използването на изкривяването по този начин. По време на експериментите започнали да се появяват специални t/HF-антени. В показанията се описват като „приличащи на коледни елхи“ структури.

Военноморската изследователска лаборатория се заела да изпробва системата в далеч по-голям мащаб — да направи невидим цял кораб. Изборът спрял върху „Елдридж“ (DE 173), на който била монтирана експерименталната апаратура. Тя била разделена на две — едната се намирала на борда и включвала генераторите на напрежение и модифициран пръстен от кондензатори. Втората част, която вероятно трябвало да контролира устройствата и да води наблюдения, останала на брега. Закотвеният кораб бил свързан със сушата с огромна система от дебели черни кабели.

Пръстенът кондензатори заобикалял корпуса на кораба в същата симетрия като използваната при намиращите се на суша обекти. Корпусът бил заобиколен от всички страни от няколко чифта проводници. Между тях били разположени огромен брой радиално ориентирани кондензатори. Тъй като „пръстенът“ се насищал дълго време, било възможно отново да се намали честотата на импулсите. Продължителната прозрачност би трябвало да се постигне чрез използването на ритмични серии импулси.

Жизненоважно било електрическите оси да са абсолютно радиални по отношение на палубата и да няма никакви дифракции по пътя на разширяващото се изкривено пространство. Те биха могли да унищожат формата на изкривяването, което да се окаже фатално за безопасната зона. Членовете на екипажа трябвало да останат в центъра на зоната или рискували да бъдат унищожени от изкривеното пространство.

Така монтираната апаратура създала огромно изкривяване на пространството, което обхванало кораба от всички страни. Опитите без хора изглеждали успешни и наистина се постигала невидимост. Носят се слухове, че дори възрастният Тесла бил повикан от уединението си в Манхатън като консултант по проекта. Като експерт в областта, бащата на науката за електрическите импулси и откривателят на генераторите и трансформаторите на електростатични импулси добавил няколко последни щриха в масивното оборудване. Освен това собственият му опит с феномена придавал допълнително доверие в проекта. Несъмнено той също е бил очарован от откритието и изумителните му свойства.

Разработването на системата и предложението да бъде използвана от военните обаче не допаднало особено на Тесла — острата му интуиция веднага му подсказала каква е крайната цел на цялото начинание. Твърди се, че Тесла внезапно напуснал проекта, след като разбрал потенциалните разрушителни последици за членовете на екипажа и околната среда. Безопасността на екипажа и на останалия военен персонал, който щял да бъде изложен на подобен ефект, може наистина да е била решаващият фактор за решението му.

Възможно ли е човешко същество да се намира в близост до такова мощно изкривяване, без то да му се отрази по някакъв начин? При първите излагания на персонала в контролната кабина на корабостроителницата при някои се наблюдавало временна загуба на съзнанието. Никъде не се споменавало за увреждания на психиката по-късно. Жизненоважно било ефектът да се наблюдава отблизо и да бъде изолиран. Когато бъдела монтирана на разрушители или самолетоносачи, апаратурата щяла да създава огромно изкривяване. Тъй като от нея се изисквало да изкриви пространството около кораба, системата щяла да се изпитва до най-малката подробност и щяла да си остане „в етап на разработване“ до окончателната й стандартизация.

Състоянието на „затъмнение“ нямало да се постига — целта била получаването на прозрачност. Системата щяла да създава камуфлаж, напомнящ „замъгляване на хоризонта“. След като опитите с живот ни минали успешно, започнало подбирането на екипажа. Щом се озовали на борда, на моряците било заповядано просто „да изпълняват обичайните си задължения“ и да остават в рамките на безопасната зона. Било подчертано да се пазят от корпуса, сякаш е ограда с пуснат по нея ток. Екипажът бил уведомен, че може да стане свидетел на „странни зрителни ефекти“, но че те са част от експеримента. Ако всичко минело добре, щели да станат „герои от войната“. Флотът щял да разполага с ново оръжие и те щели да са първите, които са го изпитали.

Системите били задействани. Напрежението — подадено. На фона на небето корабът като че ли започнал да се „размазва“. С увеличаването на мощността ефектът се придвижвал към теоретичната цел. Очертанията на кораба ставали все по-неясни. Мощността се увеличила още малко и за всеобщо изумление размазаният образ се превърнал в полупрозрачна мъгла. Корабът изобщо не можел да се различи! Ефектът продължил няколко минути, след което постепенно бил отслабен. Всичко изглеждало наред.

От Военноморската изследователска лаборатория обаче не знаели какво ставало на кораба през тези няколко минути. Било невъзможно да получават сигнал за тревога — целият екипаж бил извън строя. Очевидно някъде в корпуса имало изтичане и „зле оформеното“ изкривяване се озовало в безопасната зона. Има предположение, че самата стомана на корпуса е повлияла по някакъв непредвиден начин и е привлякла изкривяването към кораба. Нещо повече — няколко секунди след подаването на мощността мнозина от екипажа се опитали да скочат от кораба. Така и не успели да се измъкнат от изкривяването и били погълнати от него.

Експериментът имал ужасни странични последици. Целият екипаж получил толкова тежки увреждания на нервната система, че нямало никаква надежда за излекуването им. Експериментът станал известен под името „Филаделфия“ и си остава една от най-засекретените глави във военната история. Онова, което знаем за него, е дошло от важни и заслужаващи доверието източници. Катастрофалните последици от експеримента не можели да се забравят лесно. Било „предположено“, че Военноморската изследователска лаборатория е изоставила проекта. Други посочват стряскащи доказателства, че нито една от системите не е преставала да бъде изучавана до най-малка подробност.