Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Електрическа од

В пълната тъмнина на помещенията в замъка били търкани електропроводими калъпи сяра, които излъчвали бели пламъци, както и одически дим. Пламъците се появявали няколко минути след започването на експеримента. Блестящият дим достигал тавана, където започвал да се вие на блещукащи кълба. Од-димът бил не по-малко загадъчен феномен от самите светлини. Той приличал на „ектоплазма“ и „призрачни светлини“, за които открай време някои учени търсели обяснение.

Заради многобройните наблюдения и заради начина, по който се проявявали феномените, барон Фон Райхенбах предположил, че од е изключително фина материална „прах“ и че именно од е материалът, излъчващ луминесцентна светлина във вакуумните лампи на Плюкер и Геслер. Несъмнено младият Уилям Крукс е изучавал и подкрепял тези трактати за од с пламенен възторг. По-късно и Тесла ще повтори същите твърдения, но по много по-модерен начин.

Од се проявявала в електрическите устройства, но само след като те са достигнали пълната си мощност. Забавянето било доста голямо — обикновено тридесет секунди, а понякога и повече. Заземени проводници, свързани с големи електростатични машини, продължавали да излъчват светлина од минута и повече след спирането на машините. Отрицателните електростатични заряди създавали од-топлина, а положителните — од-хладина. Необходими били няколко часа, за да могат електрически активираните вещества да се освободят от од, дори да са били в продължителен контакт с неутрални тела. Индуцираната от електричеството од като че ли прониквала по-пълно в материята. Индуцирането на од чрез електричество сякаш било резултат на вътрешно търкане, причинено от електростатичната стимулация на метали и изолатори.

Проявлението на стимулираната от електростатичната енергия од се нуждаело от най-малко половин минута, за да стане видимо, Ясно било, че тази светлина од не е просто електростатична луминесценция. Ясно било, че светлината од не представлява обикновена електростатична луминесценция. Заредените с енергия од посредством наелектризиране проводници продължавали да излъчват силна бяла светлина по 60 секунди и повече, след като са били изключени от веригата! Заредените лайденски стъкленици задържали од-токовете най-малко 120 секунди след като бивали неутрализирани откъм електричество. Жиците в затъмненото помещение за наблюдения били свързани с лайденски стъкленици, които при зареждането си чрез изпускани на промеждутъци искри излъчвали непрекъсната и интензивна бяла светлина. Тази интензивна бяла светлина од се запазвала 300 секунди след всяка искра.

От гледна точка на електричеството електростатичните индукции на од са наистина аномални, тъй като използваните проводници минавали през целия замък! Наподобяваща по-късните експерименти на Тесла, тази инерция на светлината од разкрива какви огромни разлики има между електричеството и новооткритата енергия. Галваничните батерии създавали силна светлина од, движеща се по особен начин по дължината на батерията. Освен това светлината од запазвала въртеливото движение на галваничните прътове, от които се излъчвала! Макар и предизвикани от електрическите разряди, поведението на светлините од било напълно, независимо от тях. Докато електрическият ток протичал само при затворени вериги, светлините од продължавали да съществуват стотици секунди след прекъсването им.

Високоволтовата електрическа индукция след 45 секунди също пораждала светлина од, която продължавала да се излъчва и след прекъсването на тока. Баронът се замислил върху възможността од да предизвиква електромагнитни ефекти по-подходящи начини и се заел да провери хипотезата си. По това време изглеждало, че електричеството и магнетизмът са в състояние да индуцират од от разстояние, но самата од не е в състояние да въздейства върху тях.

Силите од не предизвиквали реципрочни електромагнитни ефекти. „Изтеглянето“ на од с електрически и магнитни средства се наблюдавало ясно, но баронът така и не успял да предизвика електромагнитни заряди с помощта на од. Освен това, дотогава достъпните на Райхенбах електрически и магнитни явления пораждали од-ефекти по възможно най-слабия начин — те били по-скоро резултат от триенето, отколкото от истинска од-индукция. Баронът се сблъскал с множество неуспехи в опитите си да покаже взаимната „трансформация“ на од и на електромагнитната енергия.

Мощните източници на од не са в състояние да предизвикат електрически или магнитни ефекти, докато стрелката на компас, притежаваща една стотна от одическата сила, би го направила моментално. Налице било явно съпротивление, когато од бивала принуждавана да се превърне в електростатична или магнитна сила.

И докато този голям „неуспех“ като че ли спускал завесата пред досегашната му работа, баронът видял нови и далеч по-широки перспективи. Някога Гьоте съветвал да се вглеждаме внимателно в природата, за да намерим отговорите. В хода на работата си Райхенбах скоро открил, че в природата съществуват „преносими“ източници на од, които са далеч по-мощни и постоянните магнити — защото самата од била една нова сила, новооткрита космическа енергия. Тя можела да се използва за осъществяването на невъзможни досега дейности в полза на човечеството.

Всъщност нефункционираща на практика електрическа апаратура и компоненти показвали забележителна способност да задържат, пренасят и променят од. В областта на науката радионика този факт бил открит, независимо от двама медици — д-р Джордж С. Уайт и д-р Албърт Ейбрамс.