Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Бял огън

Тесла подготвил няколко магнитни макари и бил готов за опита. Когато по тях потекъл импулсен ток, изобретателят видял от свободните им краища да изскачат огромни бели искри — силата на заряда наближавала един милион волта! Но входната мощност далеч не доближавала подобни стойности, а макарата нямала хиляди намотки. Неочакваните преди усилвания на напрежението се оказали резултат от трансформация на енергията, при която електрическата мощност се превръщала изцяло в налягане. Ватовете се превръщали във волтове — нещо нечувано. Тук бил Ключът към нова, при това в буквалния смисъл на думата експлозивна технология.

Тесла открил също, че подобни макари трябва да бъдат изключително тънки. Затова престанал да използва целулоза и картон, а вместо тях предпочел форми от рода на „клетка за катерица“, изработени от тънки дървени клечки с подсилени краища. Около дървените цилиндри била намотавана жица и ефектът бил най-добрият, който можел да получи. Направил опит да остави разстояние между отделните намотки — също с чудесни резултати, при които изхвърлянето на искри било сведено до минимум.

Тесла отбелязал, че електростатичните потенциали по повърхността на макарата (от единия край до Другия) може да достигне до десет хиляди волта на всеки два и половина сантиметра! Макара с дължина двадесет и пет сантиметра и с подходящ обем била в състояние да произведе разряд с напрежение сто хиляди волта. Освен това (и в потвърждение на подозренията му) при свободните краища на макарите не бил отчетен никакъв ток! Това бил поредният парадокс, който щял да тревожи умовете на учените в продължение на няколко десетилетия.

Тесла изведнъж разбрал, че макарите са наистина особен и изключително важен компонент от изследването му. Моменталното съпротивление на макарата към приложения импулс било толкова силно, че токът просто не можел да премине по дължината на проводника. И в следствие на това по намотките нямало никакъв ток! Същевременно се наблюдавали искри, преминаващи от единия край на макарата до другия. Поредната аномалия!

Започнал да поставя „вторичните“ макари в „първичната“ верига на генератора на импулси — лентата, която съединявала магнитната му дъга с кондензаторите. Тесла направил необходимите разграничения между компонентите на трансформатора си. Малцина инженери успяват да ги оценят по достойнство. „Първичният“ и „вторичният“ трансформатор на Тесла не са магнитни индуктори, а съпротивителни кондензатори. Кондензатори във формата на макара! Действието на трансформатора на Тесла е електростатична индукция.

Има определени условия за най-ефективната проява на този ефект. Максуел не би могъл да предскаже тези стойности. Тесла емпирично открил повечето от законите на импулсното поведение. Установил, че преобразователните способности на медните макари са най-големи, когато масата на макарата се равнява на масата на медната лента в импулсния генератор. Нямало значение колко тънки са намотките на макарата. Еднаквите маси на медта предизвиквали максимални преобразователни ефекти. Когато изпълнил това условие, Тесла обявил, че кондензаторите макари са „в резонанс“. Електростатичен резонанс.

Тесла открил, че с този метод е в състояние да произвежда милиони електростатични волта. Първите му трансформатори били хоризонтални и двата свободни края на вторичния кондензатор макара произвеждали еднопосочни импулси с огромна мощ. Белите разряди по краищата имали много различни характеристики, което говорело за наличието на еднопосочно движение. Електроположителните краища винаги били широки и приличали на четка, а електро отрицателните — тесни и подобни на игли.

Следващият трансформатор използвал вертикални цилиндри със заземена основа. Свободните краища се намирали на доста голямо разстояние от лентата на първичния кондензатор и изхвърляли ослепителна бяла корона. Това отбелязва повратна точка в теориите му относно електричеството, тъй като му дало възможност да изработва далеч повече от един милион волта импулсна мощност с помощта на устройство с височина колкото дете.

Разрядите били с интензивен бял цвят. Бял огън. Внезапните импулси оцветявали каналите на разреждане в бяло, защото трансформаторите на Тесла всъщност разделят етера от електроните. Трансформаторът на Тесла провежда етер, а не електрони. Яркият бял огън е етерният запазен знак на това устройство.

По същото време Тесла открил странната необходимост да опрости трансформаторите си. Ненадейно цилиндричната форма на вторичните кондензатори се сменила с конична и се появили най-странните ефекти, наблюдавани досега. Тесла използвал конуса, за да може да фокусира импулсите. Разрядите на бял огън от върха на конуса наистина показвал наличието на такова фокусиране — самият разряд придобивал формата на обърнат конус. По направените под личното му ръководство снимки ясно се вижда колко висок е интензитетът им. Високото напрежение достигнало стойности, при които помещенията на лабораториите му били прекалено малки и не му позволявали да продължава напред.

Фактът, че белият огън преминавал през всякаква материя и особено през изолаторите, разкрива етерната му природа. Тесла разбирал, че той е в състояние да проникне навсякъде по странен начин, подобно на газ. Това проникване почти не загрявало материята. Всъщност ефектът от въздействието на белия огън често било по-скоро охлаждащо. Самите искри били „меки“ в сравнение с другите форми на електричество, въпреки застрашителния си вид. Тесла успял успешно да премахне опасния елемент на електричеството. Като блокирал и бавните и гъсти заряди, той освобождавал мистериозния ефузивен етер, свойствен за електричеството. Така новите и засилени ефекти на излъчване постоянно се появявали в лабораторията му.

Тесла открил, че освен да увеличават неимоверно подадената им мощност, новите „импулсни трансформатори“ усилват също толкова и ефектите на излъчваното електричество. Установил, че е възможно да прехвърля електрическа мощност на много големи разстояния без проводници и от десетки метри да захранва с пълна мощност специално конструирани лампи. По време на тези експерименти започнал да замисля и системи за предаване на сигнали. Възможно било ефектите на излъчване да се прекъсват, подобно на телеграф. В зависимост от това намиращият се на разстояние приемник — вакуумна лампа — ще започне да свети или ще угасне. Тесла експериментирал с този начин на предаване на сигнали през 1890 г.

Освен това открил, че е в състояние да управлява дистанционно специално конструирани двигатели, стига да успее да прихване по-подходящия начин преминаващия през пространството енергиен поток. Направил ненужна дори собствената си многофазна система! Новото видение било много по-завладяващо. Целият свят можел да бъде променен. Тесла открил начини да излъчва енергия към всяка цел, дори към зенита. Плановете му да осветява нощното небе с енергиен лъч пленявал умовете на всички, които го слушали.

Сега Тесла притежавал средството, с чиято помощ можел многократно да засилва и предава излъчваното електричество. Можел да трансформира самата природа на излъчването по такъв начин, че то да пренася все по-големи и по-големи мощности. Можел да започне да разработва нова технология, която да вдъхне нов живот в световния ред. Енергията можела да се предава във всяка точка на света без помощта на жици. Излъчваното електричество можело да намери напълно нови приложения. Цял нов свят чукал на прага!