Джери Василатос
Изгубените открития (115)

Стражи

Инфразвукът се придържа към земята — феномен, добре известен в животинския свят. Издаваните от женските и от техните малки звуци оставят следите си във въздуха. Високите тонове са въздушни по природа. Това прави женските и малките естествена плячка на хищниците. Ниските тонове се придържат към земята и се „водят“ по почвените слоеве. Издаваните от мъжките звуци трудно се локализират от хищниците. Мъжките звуци „прегръщат земята“ и скриват своя източник. Някои мъжки животни рият с копита или издават ниски ревове. Това са сигнали за общуване, разбираеми единствено за техните себеподобни.

Фактът, че земята притегля и направлява нискочестотните тонове е забележителен дар за животинския свят и увеличава шансовете за оцеляване на мъжките водачи. Когато стадото бъде нападнато от хищници, мъжките могат да продължат да водят спътниците си, оставайки при това напълно „невидими“ и неуловими. Хищниците не могат да определят местоположението на източника на звуците и ревовете на мъжките водачи, защото нискочестотните им сигнали е невъзможно да бъдат засечени. Често хищниците биват връхлитани от мъжки, които запазват дифузивната си комуникация чрез земята.

Същите аналогии могат да се приложат и към инфразвуковите отбранителни системи. Първо, инфразвукът не губи интензитета си дори и след като е изминал много дълги разстояния. Освен това, заради придържането му плътно към земята, инфразвуковите източници не могат да се локализират без специално оборудване. Това би свършило добра работа на онези, които използват инфразвуково оръжие. Но какво ще стане, ако нечия противникова сила използва такова оръжие? Инфразвукът е недоловим. Битката би свършила още преди някой да разбере за началото й. Как може да се разбере за инфразвукова атака? Ето защо първата линия на отбраната трябва да бъде откриването на „невидимия враг“. Развиването на адекватни инфразвукови отбранителни системи първо изисква създаването на детектор за инфразвук.

Отначало д-р Гавро започнал да разработва безотказни инфразвукови детектори за личната безопасност на операторите и за евентуално тактическо приложение. Експериментирал с няколко модела, следващи тайнствените аналози на старите безжични приемници. В един от моделите се използвали поставени в затворено пространство пламъци. Те напомняли детекторите на Лий дьо Форест непосредствено преди изобретяването на триода. Детекторите на Гавро имали различни резонансни кухини и амплитудите на пламъка се променяли според специфичните инфразвукови тонове. Така с тяхна помощ Гавро можел да калибрира интензитета и височината на инфразвука. Но пламъците били опасни и капризни, което не ги правело особено надеждни в битка.

След това д-р Гавро експериментирал с усъвършенствани механични барометри, в които се съчетавали големи резонансни кухини с много фини тръби за измерване на налягането. Чувствителността им била изключително висока. Постоянното увеличаване на налягането се регистрирало, когато стените на кухините започвали да се свиват от инфразвуците. Чувствителността на уредите се повишавала с повишаването на обема на кухините. Тези детектори работели добре, но били много чупливи.

Друг модел наподобявал на първите модели механични телевизори на Джон Лоджи Бейрд. В него се използвали големи кожи на тимпани, огледала, светлини и фотоклетки. Огледалото се закрепвало към тимпана. Светлинният лъч примигвал, когато инфразвукът попадал върху огледалото. Фотоклетката записвала тези примигвания като електрически сигнал. Тази система била изключително надеждна.

Най-съвършените детектори на Гавро използвали електролитния процес. С помощта на аналогична система от химични разтвори и тънки проводници Фесенден измервал слабите безжични сигнали.

Разтворите били разделени от осмозна преграда и били принуждавани да я преминават, когато през системата преминел инфразвук. Чувствителен галванометър отчитал промяната в електропроводимостта на сместа. Системата била надеждна и точна. Всички тези системи обаче страдали от един основен недостатък. Приложението на големи инфразвукови амплитуди към тях моментално би ги превърнало в пара.