Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Съсредоточаване

Импулсните токове с високо напрежение създавали непознат досега ефект на излъчване. Всъщност, налице бил ефект на „предаване“ на електричество и прилагането му в безброй странни проекти щяло да отдели Тесла далеч от всички други изобретатели. Новото явление било чудесно откритие с огромно историческо значение. Въпреки това малцина учени успели да го оценят. Придържащи се към вече превърналите се в догма трудове на Максуел, те не можели да приемат въодушевените твърдения на Тесла, твърдели, че ефектът просто не съществувал и настоявали Тесла да се откаже от становището си.

Загадъчният ефект на Тесла не би могъл да се предскаже от уравненията на Максуел, тъй като при формулирането им техният създател просто не го е взел предвид. А и как би могъл, когато феноменът бил току-що открит? Тесла се замислил за реакцията на учените към новото откритие. Какво като то, а може би и редица други, не са били включени в законите на Максуел? Означава ли това, че учените ще продължават да игнорират съществуването им? Биха ли посмели да ги отрекат само въз основа на едно несъвършено математическо описание?

Тесла разбирал, че овладяването на новооткрития ефект може да даде на човечеството безброй възможности и решил да започне да го изучава и използва в условия на далеч по-голяма безопасност. Първата му работа, преди да продължи с експериментите си, била да направи специални заземени медни прегради, които да попречат на електрическите излъчвания да стигнат до него.

Преградите представлявали големи облицовки с размерите на човешко тяло, изработени от сравнително дебела мед. Заземил ги, за да осигури собствената си безопасност. Според терминологията на електричеството преградите образували „фарадеева клетка“ около Тесла, която щяла да блокира всички разряди на статично електричество по време на опитите. Сега Тесла спокойно можел да наблюдава и описва всичко.

Застанал зад медната си мантия, Тесла започнал експеримента. Автоматичният ключ се завъртял и започнал да прекъсва напрежението на динамото няколкостотин пъти в секунда. Ударите следвали непрекъснато един след друг. Тесла усещал равномерния ритъм на електростатичните разряди направо през преградата, съпроводени с характерното напрежение, което продължавало да се разширява. Невъзможно. Никакво електричество не би могло да премине през такова количество мед около него. И въпреки това енергийният ефект минавал през него — пронизващ, електрически зареден и сгъстен. Тесла не можел да намери думи, с които да опише този аспект на новия феномен. Ударите се усещали наистина като жилене.

Тесла бил сигурен, че откритието му ще доведе до появата на ново поколение устройства и изобретения, стига да бъде овладяно. Ефектите му напълно се различавали от онези, които наблюдавал при високочестотния променлив ток. Странните излъчвани искри били резултат от импулси прав ток. Всъщност ефектът се дължал на постоянния характер на всяко следващо излъчване на енергия. Бързият контакт с мощното динамо правел нещо, на което не бил способен нито един генератор на променлив ток. Налице било „излъчване на електричество“.

Повечето учени и инженери са категорични във възгледите си за Тесла и неговите открития. Любопитното е, че всички те като че ли са твърдо убедени, че всичките му експерименти и открития са направени в областта на променливия ток. Това е напълно погрешна концепция, както би се убедил всеки, който си направи труда да проучи по-внимателно патентите му. Малцина признават добре документирания факт, че след работата си върху променливия ток Тесла се насочил изцяло към изучаването на импулсния ток. Патентите му от този период до края на кариерата му са изпълнени с терминология, свързана единствено с електрическите импулси.

Тайната се състояла в прилагането на прав ток за малък интервал от време. Тесла започнал да експериментира с интервалите — смятал, че е възможно да елиминира болката, ако намали времето на контакт. В една дръзка серия от експерименти успял да разработи бързи въртящи се ключове, способни да се справят с много високи напрежения. Всеки контакт продължавал средно една десетохилядна от секундата.

Изложен на такива импулси с много ниска мощност, за своя радост и изумление Тесла открил, че болката почти изчезнала. Вместо нея имало странен ефект на натиск, който се усещал направо през медните прегради. Увеличаването на мощността на устройството не довело до увеличаване на болката, а именно на това напрежение. Резултатът от простото прекъсване на прав ток с високо напрежение бил феномен, за който досега не бил съобщавал никой, освен очевидците на паднала в близост до тях мълния. Ефектът бил погрешно приписан на налягането на въздуха.

Отначало Тесла не бил в състояние да проумее природата на феномена и затова подходил консервативно към него, отдавайки го на въздушното налягане. Първо заявил, че напрежението се дължи на резките звукови вълни, разпространяващи се навън от проводника. Това се съобщава в една малко известна публикация, в която той за първи път обявява откритието си. В нея Тесла нарича ефекта на налягането „електризирани звукови вълни“ и описва проникващите им свойства с акустични термини.

Последвалите експерименти обаче постепенно го навели на мисълта, че наблюдавания ефект на натиск и електрическите разряди нямат нищо общо с въздуха. Тесла показал, че същите ефекти могат да се наблюдават и ако устройството се потопи в гъста течност. Заредените с импулси проводници били поставени в течно масло. Ефектът бил идентичен — от краищата на жицата започнали да се разпространяват силни вълни — също както се раздвижва въздухът, подложен на високо налягане.

Тесла направил електрически измервания на вълните. Единият извод на галванометъра бил свързан за медна плоча, а другият — заземен. Когато приложил импулсите към проводника, намиращото се на разстояние устройство регистрирало постоянен прав ток. Ток през пространството без проводници! Това било нещо, което можело да се наблюдава единствено при импулсния ток и никога при променливия, независимо от честотата му.

Анализът доказал, че електрическата енергия или създаващите електричество енергии се излъчвали от импулсното устройство като лъчи, а не като вълни. Тесла с изумление открил, че тези лъчи в пространството имат характерни дължини и ги описал в патента си като „подобни на светлинни“. Наблюденията му съответствали на теоретическите очаквания, описани от Келвин през 1854 г.

В една друга статия Тесла ги нарича „тъмни лъчи“ и „лъчи, които по характер приличат повече на светлинни“. Те не отслабвали прогресивно с увеличаването на разстоянието от източника им, а сякаш се простирали на огромни разстояния без никакви доловими загуби на енергия.