Джери Василатос
Изгубените открития (134)

Огнен фокус

Огънят напълно завладявал всеки млад ум, всяко тяло и всяко племе, което го откривало. Първата и най-фундаментална промяна, предизвикана от него, настъпила в ума на хората. Издигащият се като нов и могъщ стимулатор на сетивата, огънят обръщал вниманието към външното. Огънят примамил съзнанието да се извърне от своя истински и най-важен вътрешен център на съсредоточаване. С образа на огъня се появило и сравняването между външно и вътрешно. Направеното от огъня било твърдо. Храна, калай, мед, върхове на стрели, остриета, гърнета. Направеното от мечтите изчезвало. Песни. Картини. Реч. Следователно, огънят бил „истински и реален“, докато съзнанието — самият извор на съществуването — било обявено за „лъжа“.

Някога непрекъснатият поток на въображение между природата и хората бил прекъснат и заменен от прозрачните езици на огъня, лишени от образ и съдържание. Огънят бил пусто омайване. В пламъците няма образи, чувства, спомени и послания. Огънят бил единственото нещо в природата, което нямало душа и не можело да роди живот. Огънят отнемал живота. Огънят бил антитеза на живота и човечеството го пожелало заради онова, което обещавал. Оцеляване. Защита от свирепите зверове, светлина в тъмнината и топлина срещу страховития студ през зимата. Заради това човечеството най-невинно продало вътрешното си богатство.

Поради липса на предишни асоциации или образи, огънят запленявал и изпълвал умовете на онези, които виждали яркия му танц. Хората, които някога били в пълно единение със светлината на своя вътрешен духовен живот, сега се оказали пленници на танцуващото представление на светлините. Вниманието се насочило изцяло навън към централния огън, предизвикващ вечните потоци съзнание. Това бил периодът на запознаване с огъня, през който настъпила едно странно и пакостна преобразование.