Джери Василатос
Изгубените открития (77)

Космически лъчи

Години преди тези демонстрации липсата на адекватни научни обяснения на феномена принудили д-р Мъри да се впусне в изследвания. Подготовката на дисертацията му изисквала доста богата лична библиотека, която започнал постепенно да събира. Междувременно си осигурил няколко редки издания върху радиоактивността, публикувани около половин век по-рано. В тях били изложени теориите на Тесла и д-р Гюстав льо Бон, които писали доста обширно по темата.

Теорията на Тесла за радиоактивността никога не е била оценена по достойнство, независимо от факта, че той бил първият, който успял да покаже съществуването на космическите лъчи. Когато след известен период на усилени проучвания Тесла обявил откритието си, станал обект на подигравки и нападки от страна на цялата американска научна общност. Но много преди изследванията на Хенри Бекерел и Мария Кюри в областта на радиоактивността, Тесла издигнал идеята, че материята спонтанно се превръща в енергия. Този процес, твърдял той, е вечен. Цялата материя се пронизва, бомбардира и дезинтегрира от постоянен външен поток „космически лъчи“. Процесът осезаемо се засилвал през деня, защото според Тесла тези лъчи идвали от Слънцето. Те притежавали невероятно голям електрически потенциал.

Тесла споменава потенциали, надхвърлящи „сто милиона волта“ и твърди, че ги е измерил със „специални“ детектори. Възможно е да става въпрос за детектори от селений или вакуумни лампи като използваните в патентите му за радиоприемници. Заредените частици непрекъснато бомбардират всички материали и благодарение на това можела да се наблюдава радиоактивността. Тесла твърдял, че цялата материя се намира в състояние на постоянен разпад. Най-плътните метали най-лесно се идентифицират като „радиоактивни“, защото представляват „по-добри мишени“. Радиоактивността според тази гледна точка е манифестация на външно въздействие. Тесла твърдял, че истинският източник на радиоактивността се намира вън, а не вътре в материята. И че той е именно тези лъчи, идващи „от космическото пространство“.

Тесла определя космическите лъчи като подобно на светлината лъчение с огромна проникваща мощ. Те нямат нищо общо с обикновените космически лъчи, открити от Гокел (1910), Хес (1912), Кьолхорстер (1913) или Робърт Миликан (1925). Тесла смятал, че това подобно на светлината лъчение е най-сериозният източник на енергия за реално приложение. Според него енергията му многократно надхвърля тази на „частиците“ на космическите лъчи.

Когато Мъри прочел тези идеи, като че ли попаднал на част от пъзела, който досега му се изплъзвал. Един друг изследовател и съвременник на Тесла развил теорията за радиоактивността като „външното бомбардиране“ и привел експериментални доказателства. Белгийският физик Гюстав льо Бон изучавал с особен интерес ултравиолетовите лъчи и радиоактивността. Експериментите му го довели до заключението, че енергийното бомбардиране е пряк причинител на радиоактивността и това му давало възможност да и влияе. Успял да намали радиоактивността на някои материали чрез прости физически манипулации. Нагряването например чувствително забавяло радиоактивното разпадане на радиевия хлорид — нещо, смятано от физиците за невъзможно.

При опитите си Льо Бон нагрявал радия до червено. Всеки път се наблюдавало едно и също намаляване на радиоактивното излъчване. Льо Бон открил, че е в състояние да изолира радиоактивния агент в решетката на радия — блестяща газообразна „еманация“, която можела да се кондензира в течен въздух. Вследствие на това радият се денатурирал, но ставал отново активен, когато се изложи на въздействието на бомбардиращи лъчи. След загряването били нужни двадесет дни, за да може радиоактивността му да достигне максимума си.

Д-р Льо Бон бил смаян до дъното на душата си, когато колегите му заявили, че „радиоактивното разпадане е неизменно“, с което буквално преиначавали фактите за сметка на теорията. Много добре разбрал докъде ще доведе в крайна сметка погрешната им логика, когато за източник на радиоактивността била посочена „вътрешната нестабилност“ на елементите. Като се отделяли още повече от теорията за външната енергия, те на практика губели много повече, отколкото си представяли.

Льо Бон възразил, когато физиците започнали да отделят тежките метали като „единствените“ радиоактивни елементи — та нали вече недвусмислено показал, че „цялата материя е в една или друга степен радиоактивна“. Той е първият, писал за преобразуването на обикновената материя в лъчи — процес, който смятал за постоянен. Показал, че лъчението от обикновената материя може да се измери. Льо Бон заявил, че причината цялата материя спонтанно да излъчва не се дължи на това, че е замърсена с тежки радиоактивни елементи, а защото е подложена на бомбардиране от външни лъчи с особени свойства.

Това постоянно бомбардиране от външния източник водело до постоянно освобождаване или „излъчване“ на енергия. Тъй като разпадането на материята се получавало под въздействието на фокусирана слънчева светлина, той отначало посочил за причина някакъв специален фотоелектрически ефект. Впоследствие обаче решил, че при този процес ядрата се дезинтегрират, което наложило търсенето на нов и „разширен“ фотоелектрически ефект.

Разпадането на материята и превръщането й в енергия били описани в няколко труда на Льо Бон. Той говори за процес на конверсия, който може да бъде наречен единствено „фото ядрен“. Изказал предположението, че фото ядрени реакции се извършват във всяка материя, осветявана от слънцето. Самата светлина била в състояние да превърне обикновената материя в енергия. Излагането на фокусирана слънчева светлина можело нагледно да превърне някои леки метали в „енергийни еманации“.

Льо Бон открил онази част от слънчевия спектър, която първа проявила преобразователна способност — крайната част на ултравиолетовите лъчи. По време на експериментите си той насочвал силно фокусирана слънчева светлина върху метални плочи и в резултат се появявала забележително силна електростатична радиоактивност. На естественият процес на радиоактивност у всички материали преминавал без помощта на експериментатори. Коя била онази част от слънчевия спектър, която би могла непрекъснато да бомбардира материята и да предизвика наблюдаваната радиоактивност у всички метали?

Льо Бон заявил, че съществува невидима и силно проникваща част от слънчевия спектър, чиято мощ е в състояние да прониже и жилищни сгради. Тази част се намирала извън видимия спектър, след ултравиолетовите лъчи. С помощта на специални чувствителни емулсии Льо Бон демонстрирал уникалната същност на тези загадъчни лъчи. Той показал, че може да прави панорамни снимки направо през стените на лабораторията си. Льо Бон разграничавал тези лъчи от обикновените инфрачервени лъчи. Наричал ги „тъмна светлина“, идентифицирайки я с луминесценцията на од на Райхенбах. „Тъмната светлина“ според него е част от слънчевия спектър, който може да проникне във всяка материя и да я дезинтегрира.