Джери Василатос
Изгубените открития (18)

Кристална од

Постоянният магнетизъм бил основният и най-мощен концентратор на силата до откриването на кристалната од. Оказало се, че в химикалите и минералите има далеч по-фундаментална од-активност. Баронът разбрал, че минералите представляват най-фундаменталните енергии на природата много по-добре от магнитите. Последните представляват изкуствени материали, създадени в електрически полета, докато минералите съществуват в естествен вид. Сред тях и сред естествените кристали били открити могъщи източници на од.

През май 1844 г. баронът внесъл в помещението за наблюдение голям планински кристал от собствената си колекция. Пациентът съобщил, че от него струи изключително мощна бяла светлина од. Когато бил помолен да характеризира разпределението й, пациентът описал разцветките по начин, който не се различавал особено от описанието на получените от мощните магнити ефекти. Острият връх на кристала излъчвал синя струя од с дължина около 20 см, която била в непрекъснато движение, изпускала множество искри и във въздуха приемала формата на лале. При отчупената основа на кристала се виждал гъст червен и жълт дим.

Цветовите феномени при кристалите били съпроводени и с визуални и физически усещания. Сините струи били студени, а червено-жълтите — горещи. Кристалната од не предизвиквала промени в показанията на електроскопите. Баронът останал изумен от този нов феномен, тъй като кристалите нямат магнитни свойства. Рядката и неочаквано мощна сила можела да се получи единствено от кристали, притежаващи една-единствена основна ос на симетрия. За експериментите били използвани множество големи и поразяващи с красотата си образци от имперската колекция във Виена. С тези мощни източници на од пациентите долавяли не само сините и червените пламъци, но и истински ветрове и (което е още по-забележително) дори получавали мускулни конвулсии с различна сила. Тези категорични прояви до такава степен разграничавали кристалната сила от всички други варианти на од, че баронът я приел за най-важния център на од в природата.

Някои образци проявявали признаци на странно физическо привличане и карали пациентите да сграбчат кристалите с ръце. Райхенбах наричал някои кристали „детектори на од“, с което намеква, че од всъщност се фокусира в тях.

Някои кристали предизвиквали неконтролируеми реакции на „сграбчване“ и болезнени „схващания“ на пръстите — диамант, антимон, витерит, каситерит, корунд, амфибол, ставролит, меден сулфат, волфрам, слюда и калиев фероцианид.

Други кристали причинявали конвулсивни и болезнени „свивания на ръцете“, но без да привличат пациентите към себе си. Сред тях са каменната сол, кварцът, сфалеритът, кобалтовата бленда и желязната руда. Кристалите, предизвикващи най-силни и болезнени гърчове и спазми, са метеоритно желязо, френски кварц, калцит, арагонит, турмалин, берил, селенит, флуоршпат и барит. Кристалите без оптична ос (натролит, зеолит, арагонит, подобните на пръчки кристални струпвания, глобуларни кристали и всички кристални маси с нуклеус) не генерирали кристална од-сила, а само излъчвали аморфни токове, каквито се наблюдавали и при другите минерали. До ръката на един от пациентите бил доближен кварцов кристал с дебелина около 5 см и дължина около 20 см. Пациентът усетил прохладен и изключително приятен полъх. „Обратното преминаване“ от дланта до лакътя било усетено като неприятна топлина.

Три пъти по-голям кристал предизвикал толкова силни спазми сред присъстващите пациенти, че в някои случаи приличали на изкуствено предизвикан апоплектичен удар.

Кристалните върхове предизвиквали „потрепване“ и действали ободряващо, докато основите карали пациентите внезапно да изпаднат в дълбок сън. Кристалната од се оказала изключително мощна сила, способна да въздейства върху нервната система на пациентите и да предизвика физиологични тракции и конвулсии. Телата можели да я съхраняват. Многократните прокарвания на кристали върху тялото на свръхчувствителен (а и на обикновен) човек водели до силни схващания, тъй като при всяко преминаване количеството насъбрала се сила се увеличавало. Подобно нещо не било наблюдавано при опитите с магнити — при тях многократните прокарвания имали същия ефект, както и едно-единствено. Наблюденията в затъмненото помещение показали, че когато се държат за основата, кристалите видимо уголемяват човешката аура.

Отначало баронът смятал, че силата од се образува от следите от желязо в кристалите. За да разбере дали кристалната од не е всъщност някакъв вариант на магнитната од, той поставил големия кристал селенит между двата полюса на голям подковообразен магнит. Отклонения или вариации в силата не били регистрирани, дори когато кристалът започнал да трепти. Опитът отхвърлил вероятността „обикновената“ причина за проявата на од да е магнитната активност на селенита.

Райхенбах поръчал от Готхард голям кварцов кристал „с диаметър 20 см шест странен колос с пирамидални краища при използването, на който срещнах големи трудности“. Пациентите не били в състояние да доближат прекрасния планински кристал, без да усетят студения полъх, идващ от острия му връх. Един от тях описал вятъра, „сякаш някой духал през сламка студен въздух към него“. В друга серия експерименти кристалът моментално приспивал пациентите на разстояние 13 м! Очевидно силата од се увеличавала с увеличаването на размерите на кристала.

С негова помощ баронът се опитал да привлече железни стружки, но не успял дори когато насочил към тях върха на кристала. Помъчил се да намагнитизира железни стрелки, но без резултат. Пренасянето на од-заряда не го превръщало в електромагнитен заряд. Стрелките били окачени на копринени нишки, но и тогава не се наблюдавали никакви индуцирани движения. Очевидно гигантският кристал нямал силата да предизвиква физически движения.

Голям кристал селенит бил окачен на копринени нишка и поставен под похлупак, след което до него доближили мощен магнит. В кристалната од не били забелязани никакви промени. Същият кристал бил окачен недалеч от жица, по която минавал ток — отново без резултат. Баронът използвал много по-малки кристали, които закачил на фини копринени нишки и наблюдавал ориентацията им спрямо земното магнитно поле. Кристалите не се влияели от него.

Освен това концентрираната в кристал од активирала електрическите апаратури и компоненти по най-неочаквани начини. Баронът поставил селенита в голяма намотка от мед, но и най-чувствителният астатичен галванометър не отчел индуциран ток. Въпреки неспособността да се измерят взаимодействията между познатите вече сили и од, други електрически компоненти в лабораторията показали забележителна способност да задържат, провеждат и променят кристалната од.

Поставените върху метални плочи или в големи метални намотки кристали генерирали проникваща през всичко и силно фокусирана од-полярност. Показваща най-мощните естествени състояния на од дори в сравнение с магнитите, кристалната сила накарала барона да се заеме с нови проучвания. Кристалната од била в състояние с лекота да зареди всички намиращи се в контакт с нея предмети, с изключение на малък брой органични вещества.

Металите провеждали кристалната од с осезаем „шок“, който пациентите различавали лесно. Със способността си да прониква в тялото, кристалната сила показвала естественото си превъзходство в сравнение с всички други източници на од. Тя протичала през проводниците почти моментално! Пренасяната от кристалите од била силна, пронизваща и завършена. Наситените с од метални предмети запазвали зарядите си дълго време и изпускали множество од-пламъци.

Пренасянето на кристалната од засилвало од-излъчването на различните елементи и минерали. Тя представлявала истински од-фокус и прониквала в цялата материя. Мощността на кристалната од надхвърляла тази на всички останали източници. И най-краткият контакт с върха на кристала бил достатъчен, за да предизвика изключително силен од-ток, който се предавал на мед, цинк, сребро, желязо, лен, коприна, вода и на всички останали материали, тествани от барона и по-рано.

Изолирането на кристалната од изглеждало трудно. Калаените плочи като че ли я блокирали донякъде, но не напълно. Органичните материали (дърво, стъкло, кожа и хартия), определени по-рано като од-изолатори, били в състояние да противодействат на кристалната од. Оказало се, че най-добрият изолатор е многопластовата хартия. Многото листа в дебела книга например не се поддавали на зареждане с од, независимо от това колко дълго са били изложени над върха на кристала.

Кристалната од не била в състояние да премине през книга с дебелина 2,5 см, дори след като тя била неколкократно прокарвана над върха на кристала. Органичната материя блокирала проявите на од. Обикновен картон за карти (композит) трябвало да бъде прекарван многократно над кристала и да се остави дълго време на въздействието му, за да може през него да премине съвсем малко количество од — толкова слаба, че едва се усещала върху дланта на държащия картона пациент. Странно — гигантският планински кристал не бил в състояние да проникне през хартия, а същевременно предизвиквал непробуден сън на разстояние 13 м. Едва докоснатото от върха на кристала дърво предизвиквало внезапен „удар“ и спазми.

Кристалната од минавала през дълъг 12 м вълнен конец за съвсем кратко време — резултат на множеството отделни нишки в него. Коприната и стъклото се оказали по-добри проводници в сравнение с хартията, вълната и дървото. Дълготрайното излагане на въздействието на кристала не увеличавало заряда на од в металните предмети, след като се достигал предела на насищането им. Излишъкът от енергията просто се излъчвал в околното пространство. Времето за насищане било измерено за няколко различни метала.

Подобно на магнитите и слънчевата светлина, кристалите също променяли водата. Кристалните върхове я правели хладна и възкисела на вкус, подобно на северните полюси на магнитите и виолетовия спектър на слънчевата светлина. Основите давали същия неприятен и предизвикващ гадене мирис, какъвто и южните полюси и червеният спектър.

След многобройни проучвания било открито, че кристалната сила се разполага най-вече в оптическата ос на кристалите. Онези от тях, които нямали силно изразени оптически оси, не показвали и мощен кристален фокус. Синята светлина од, наблюдавана в затъмнените помещения да излиза от върховете на кристалите, била изпълнена с искри и пламъчета и се издигала нагоре, за да се превърне в бяла светлина. Светлината вътре в кристала била великолепна и се виждала както от пациентите, така и от набралите опит наблюдатели. Тя била изпълнена с движение, искри и подобни на звезди формации, превъзхождащи по наситеност на цветовете и по сила магнитната од.

Откриването на кристалната од и свързаните с нея феномени толкова силно впечатлили барона, че той посветил много време да изучава и да се възхищава на съществуването й. Кристалната од била светлинен източник, „сияещ като слънчев лъч“. Баронът виждал кристалната од като детектор и концентратор на всеобщата сила од. Тя не се нуждаела от изразходване на енергия, за да се прояви. Когато говори за източниците на од, Райхенбах набляга на термина „концентратор“, с който цели да покаже, че силата не се поражда от предметите. Од се пренася и концентрира в „специфични фокуси“, но всъщност се намира в цялата вселена. Според него потоците од „текат безкрайно“.

С помощта на кристала гигант баронът започнал изумителна серия експерименти, целящи да се определи доколко е възможно кристалната сила да се използва в някаква нова технология. Съвременната електротехника се основава на използването на електрическия ток и е изцяло зависима от поведението му при преминаването през специални структури. За изследователи като Райхенбах станало ясно, че съществуват и „други токове“ — од-токове, чието използване би могло да разкрие нови възможности пред човечеството. Най-добрият аспект на од-токовете е очевидната лекота, с която въздействат върху човешките усещания и възприятия.

Английският преводач на Райхенбах, д-р Ашбърнър, изработил няколко забележителни детектори на кристална од с помощта на осем или повече големи планински кварцови кристали, обвити в големи медни намотки, изолирани с коприна. Устройството, поставено в платинено „хранилище“, произвежда огромен заряд од с изумителна мощност. По-късно учени успели да извлекат подобна на од енергия от някои редки минерали и по-точно — от синтетични кристали (Мъри).

Барон Фон Райхенбах предполагал, че силата од в кристалите е еквивалент на жизнената сила в организмите. С други думи, според него силата од има разумни и живи аспекти. Това било началото на науката радионика, която щяла да се използва неофициално през XX век от изследователи и детективи посредством „анализаторите с необичайни способности“ и „екстрасенсите“.