Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Ti6anko (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джери Василатос. Изгубените открития

ИК „Бард“, София, 2004

Редактор: Саша Попова

Оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

История

  1. — Добавяне

Земна енергия

Кристалните композиции били водещата радио технология в началото на XX век, макар че слушането на радио през подобни устройства е тръпка и до днес. Звуците са изненадващо ясни и силни. Един възрастен съсед разказваше как прачичо му успял така да настрои приемника си, че „музиката се чуваше из цялата къща“. Повечето радиоприемници с кристали били без захранване. Написаните за тях студии са достатъчни за събирането им в няколко обемисти тома.

Аномалната сила на получените чрез кристалите радиосигнали е тясно свързана с дизайна, проводимостта, качеството на кристала, площта на антената и заземяването. В много случаи може да се мине и без антена, стига заземяването да е „правилно“. Всъщност приемането на сигнали е възможно без антена, но не и без заземяване. В случая важна е именно връзката със земята.

Аматьорите отново откриват, че специфични точки на земята излъчват радиосигнали, които са достатъчни, за да захранят високоговорители! Неотдавна трима независими изследователи показаха, че сигналите от кристално радио единствено чрез заземяване са шокиращо силни. Получената от приемниците мощност била толкова голяма, че се наложило да се сложат колони с възможност за намаляване на звука!

Според съобщенията, получените чрез кристалите радиосигнали всъщност като че ли „стават по-силни“ с времето. Това странно засилване е било отбелязано от множество изследователи. Схемата следва „вегетативния растеж“, наблюдаван от Райхенбах при неговата енергия од и открит от Стъбълфийлд в неговите „земни електрически вълни“. Вегетативният растеж се проявява като постепенно усилващ се сигнал, който при максималната си мощност достига до плашещи величини. В един от случаите сигналът бил толкова слаб, че имало нужда от слушалки. В рамките на няколко дни обаче слушалките трябвало да се заменят с малък високоговорител, който на свой ред отстъпил на доста по-голям. Накрая се налагало големият високоговорител периодично да се изключва, защото съседите започнали да се оплакват от „нетърпимо гърмящия звук“. Тук имаме вегетативно усилване на сигнала, а не някаква електрическа характеристика.

Кристалният радиоприемник може да се разглежда като тунер на кристална од, при който радиосигналите и другите електрически стойности са само епифеномени (Майнке). Да си спомним, че Райхенбах се е надявал да използва од в неизискваща електричество технология и че въз основа на това по-късните пионери в областта на радиониката успели да проектират приборите си. Инженерите от началото на XX век все още не разбирали активната поява на тези фундаментални енергии във веригите им, както го правели предшествениците им в телеграфната индустрия.

Идеята за получаване и използване на „земна енергия“ е обвита в секретност. Какво би станало с нефтените компании ако дори само заподозрат какво огромно количество може да се вади направо от земята в определени точки? Тази енергия започнала да се „появява“ в годините на телеграфа. Доброто разполагане на заземяващите плочи позволявало на линиите да работят със захранване единствено от земята. Някои телеграфни линии продължавали да работят, макар че батериите им били „изсъхнали и мъртви“ от години! Още като тийнейджър разговарях с един инженер, който е виждал подобна работеща система. Гледката толкова го впечатлила, че успяла да развие онзи рядък интерес към неизвестното и до края на живота си човекът не престана да се интересува от подобни аномалии. Множество статии от XIX век описват феномените в най-малки подробности.

Принципът може да се демонстрира с помощта на заземени пръти и галванометър. Да, в земята наистина има огромно количество енергия, достъпна само на определени места. Но истинският и фундаментален характер на тази енергия е под въпрос. Повечето висококвалифицирани изследователи отбелязват, че земната енергия не „започва“ като електричество. То се появява едва след няколко естествени етапа на трансформация. Вегетативен растеж. За него свидетелстват и старите телеграфски линии, при които измерената електрическа мощност не е достатъчна за активността, която се наблюдава по-късно при компонентите им. Особено много това важи за забравените химически телеграфни системи, при които успешното предаване на силни сигнали едва ли се дължало на електрическия ток.

Забравеното умение за избиране на „специални места на земята“ започнало да се възражда сред радиолюбителите. На земята няма две точки, които да са напълно еднакви. Можете да се убедите сами, като се поразходите из градината около дома ви с две метални пръчки и прост галванометър. Опирането на въглеродната и желязната пръчка до земята регистрира токове САМО когато попаднете на определена точка. Невероятно е, че някои от изключително активните точки се намират непосредствено до такива, при които датчиците изобщо не реагират. Ефектите забележимо се засилват, независимо от разстоянието между прътите.

Тези ефекти по никакъв начин не могат да се определят като „електролитни“ или „батерийни“, тъй като условието за най-добро извличане на енергия по този начин е сухата почва. Ефектът изчезва, когато почвата се напои с дъждовна вода. Нещо повече — измервателният уред ще „закове“ единствено когато е направен правилният контакт. И ще продължи да показва стойността, докато не се махнат пръчките. Подобни електрически разряди могат да продължат цели месеци!

Махането на пръчките води до още по-поразителен феномен. Датчикът пада до нула и не отчита отново, дори да поставите пръчките на абсолютно същото място. Достатъчно е дори само да повдигнете за миг едната пръчка. Земната енергия се оттегля по начин, предполагащ „биологично раздразнение“. Можете лично да си доставите удоволствие и да се убедите във всичко това със съвсем прост апарат.