Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Събития

Колегите му се изсмели на изказаните предположения и отхвърлили анализа му. Военните обаче се нуждаели от отговори. Ако д-р Браун можел да ги доближи до търсеното оръжие, то обясненията му щели да се приемат. Привлякъл вниманието и спечелил уважението на високопоставени военни специалисти, той бил помолен да докладва официално пред тях.

Д-р Браун подробно описал какво точно се е случило според него, позовавайки се на собствените си разработки и познаването на подобни феномени. Въпреки че собствената му апаратура никога не създавала подобни изключително силни и съсредоточени пространствени изкривявания, той все пак наблюдавал подобни явления достатъчно силни, за да приведат в движение инертна материя. При липса на конвенционално електрическо обяснение единственото решение било открито в предположенията на Айнщайн относно единството на силите на електричеството и гравитацията.

Айнщайн вече предсказал, че силните гравитационни полета могат да предизвикат оптически заслепявания. Но теорията му се отнасяла за огромните маси на изпадащите в колапс звезди. Теоретически пълно затъмнение се получава само когато изключително плътната материя в звездите се свие до степен да образува черна дупка. Сама по себе си масата не може да породи силния ефект, който като че ли се постигал от силните електрически импулси. Но дали става въпрос за истински ефект на черна дупка или за нещо съвсем различно?

Трудът на Айнщайн върху единната теория на електрическото и гравитационното поле и пространствената геометрия така и не бил написан. Експериментът на Военноморските сили обаче доказал, че съображенията му по тази тема са верни. Може би е възможно да се постигнат феномени на миниатюрна черна дупка чрез мощни електрически полета. Този загадъчен ефект бил най-мощното електро гравитационно взаимодействие, постигнато целенасочено (макар и случайно) в историята на техниката. Военните били поразени.

Д-р Браун продължил да описва какво всъщност се е случило в и около дъгата. Самата дъга създава свой собствен „твърд“ вакуум на отделни етапи. Макар и да се случва в атмосферно налягане, експлозивната сила на плазмената дъга изтласква всички газове извън себе си през първите микросекунди след появяването си. Пълната сила на удара се проявява през вакуумния диелектрик. Вакуумът всъщност спъва пълното разреждане на кондензатора още няколко микросекунди, с което позволява да се натрупа потенциал, много по-силен от наблюдаваните в по-слабите дъги ефекти.

Целият разряд се случва във вакуума и изкривява пространството чрез електро гравитационното взаимодействие. Това взаимодействие е пряко свързано с волтажа, обема на диелектрика и краткотрайността на импулса. Нормалната плътност на инертното пространство се разкъсвала за миг и дъгата буквално „пробивала дупка“ в континуума.

Експлозивната вакуумна дъга създала условията за „необичайни“ наблюдения. Пространството около интензивния електрически импулс се свивало заедно с всичко, намиращо се в него. Странният ефект можел да се очаква, ако цялата налична светлина се отклони през дъгата. Неспособен да се освободи от изкривеното пространство, ефектът на затъмнението започва да се разпространява навън. Ако изкривяването е достатъчно силно, към дъгата ще бъде „привлечен“ голям обем пространство. Взаимодействието продължавало няколко микросекунди и нямало начин да се избегне.

В разрастващото се изкривяване изчезвала още светлина, докато ефектът не достигне максималната си стойност. Стените не могат да го спрат, защото не става дума за лъчение — феноменът не е електрически. Разрядът буквално изкривявал самото пространство. Д-р Браун посочил случаите, когато изключително силните мълнии изглеждат на очевидците „черни“. Феноменът бил фотографиран от специалистите. Никой не разбирал истинското значение на запечатаното върху лентата. Само един учен успял да зърне и правилно да идентифицира възможната причина за подобно явление.

Джордж Пигът споменава за загадъчната „черна ивица“, която се появявала около неговите силно заредени метални топчета. В тези зони светлината като че ли изчезвала. Но всъщност пръв бил Никола Тесла с неговите забравени и игнорирани сведения за въздействието на електрическите системи с високо напрежение върху възприятията. Тесла произвел толкова мощни електрически дъги, че неведнъж наблюдавал именно такива странни ефекти на затъмнение. При прочутите му експерименти в Колорадо Спрингс ефектът предизвикал силно замайване, което Тесла правилно описал като сензорно пространствено изкривяване.

В публикувания му дневник са описани резултатите след действието на неговия усилващ трансформатор. Визуални изкривявания, избистряне, черни сенки, черни сияния, черни вълни, носещи се в продължение на часове около лабораторията му на платото. За тях той пише:

„Тези феномени са толкова поразителни, че не могат да се обяснят задоволително с никаква приемлива хипотеза. Склонен съм да вярвам, че силното наелектризиране на въздуха, което често достига до необичайни степени, е повече или по-малко причина за тяхната поява.“

Д-р Браун предположил, че пространството се е изкривило до степен, при която цялата налична светлина е била напълно пречупена в образувалия се канал. Никаква друга сила не би могла да породи подобна проява. Нещо повече — затъмняването ще породи различни ефекти на „последователни етапи“. При по-слабите нива ефектът на затъмняване може да се задържи, без да окаже видимо влияние върху околната материя. Може да има и мощност, при която ще се наблюдават значителни „модификации“ на материята — вътрешно разтягане и спонтанни електрически разряди. Ако ефектът на затъмнение е „достатъчно бавен“, тези модификации могат да разкъсат материята в ярка електрическа експлозия.

С нарастване на интензивността на дъгата могат да се очакват постепенни серии от свързани с изкривяването на пространството ефекти. Изчезването на светлината ще се последва от дематериализации. Силно изкривената материя ще последва изчезналата светлина в дъгата. Това може да се случи само ако разрядът е достатъчно „бърз“, за да огъне даден обем. Изчезналите инструменти били прекалено малки, за да се наблюдават подобни експлозии.

Д-р Браун потвърдил, че използваната в корабостроителницата заваряваща дъга е достигнала теоретичната мощност, при която намиращата се наблизо материя попада в нея с достатъчно висока скорост, за да изчезне. Простото изпаряване е възможен „изход“ за материалите, но във въздуха не са били открити следи от метали. Ако инструментите се бяха изпарили, анализът на атмосферата щеше да го докаже. Това означава, че ако са се изпарили, металите са били моментално привлечени в изкривеното пространство. Никакви отпадъци. Пълна дематериализация!

Филмите потвърдили предположението. Попадналите в разширяващата се чернота материали напълно изчезвали. Следователно това се дължало на изкривяването на пространството. В подкрепа на тези предположения били предложени уравнения. Изчезването на материята започвало от повърхностите непосредствено до дъгата и продължавало навън. Затъмнението следвало като вълна — разширявало се до известна граница, след което се оттегляло. След нея предметите „изчезвали“ от нашето пространство.

В обобщението на най-важните моменти д-р Браун подчертал, че ефектът е несъмнено електро гравитационен, при който достатъчно силни електрически полета били фокусирани до степен, която изкривявала пространството подобно на въже. В заключение той добавил, че описанията му на електро гравитационните взаимодействия са единствените по рода си — ясно разбирал, че безценните му проучвания в тази област се посрещат с огромно съмнение и недоверие от страна на научната общност.

Едва ли би останал изненадан, ако малката група висши военни и инженери отхвърли подхода му към проблема. Всички били слисани. Никой досега не бил предлагал по-пълен анализ на феномена. Странните и невероятни събития намерили напълно задоволително обяснение. Само си представете — имали в ръцете си власт над тъканта на самото пространство! Сега оставало да се реши какво можело да се постигне с това.

Д-р Браун също така посочил, че събитието би могло да се съпровожда от спонтанни левитации и други гравитационни аномалии. Инструментите никога не биха могли да регистрират точно продължителността на тези импулси, тъй като биха се интерпретирали като „аномалии“ и „неизправности“. Военното приложение на ефекта нямало да остане скрито от собствените му електро гравитационни детектори. Системите за измерване трябвало да бъдат също толкова секретни, колкото и самият ефект.

Освен това описание в наличната литература почти няма други неща. След изказването му последвали въпроси и обсъждания. Изкривявания на пространството с такава сила като в корабостроителницата не били наблюдавани никога досега. Данни за ставащите вътре в тунела събития просто не съществували. Къде отивала изчезналата материя? Каква форма приемала? Въпросите били безкрайни. Технологическите потенциали — също. Никой не можел да каже точно какво се случва в тунела, докато не се направят преки наблюдения. Това обаче била опасна работа. Щом материята попадала в изкривеното пространство, всички дискусии ставали изцяло теоретични.

Скоростта на разпространение на затъмнението също определяла пълнотата на ефекта. „Събитието“ се разпространявало през пространството подобно на смъртоносна ударна вълна. Всичко, което попадало зад „хоризонта на събитията“, изчезвало от нашето пространство. Било буквално анихилирано.

Как точно материалите били засмуквани в тунела не се знаело. Дъгата като че ли представлявала тънък като конец тунел, но дали материята се превръщала в също толкова тънка пара при влизането в него, също не се знаело. Ами ако материята попадала в друго пространство? Какво представлявало тогава то? Всички тези размисли породили мечти, подобни на онези в научната фантастика. Възможно ли е по този начин да се телепортират предмети? Съществували ли други светове, в които да можем да проникнем? Едно било ясно, плътната материя от „локалното пространство“ се „прехвърляла“ в друго пространство. Къде точно се намирало това „друго пространство“ си оставало загадка.

Експериментите били опасни. Веднъж започнал, ефектът можел да „расте“ независимо от всички контролиращи фактори. Просто не се знаело какво може да стане, след като процесът веднъж започне. Ами ако самото започване на изкривяването създава „чернови“ на пространството? Колко време ще мине, преди те да изчезнат? И ще изчезнат ли изобщо? Дали веднъж създаденото изкривено пространство ще престане да поглъща светлина и материя в непрекъснато разширяващия се хоризонт на събитията? Плашещата възможност разширяващата се вълна да излезе извън контрол била напълно реална. Ако интензивността на фокуса на дъгата достигне някаква критична и неизвестна „универсална константа“, цялото околно пространство би могло да се свие в друго пространство.

Изкривяването на пространството „блясвало“ в своята чернота и лъчите му се простирали във всички посоки. Намиращите се в контролната кабина имали късмет, че не са били „засмукани“ отвъд хоризонта на събитията. Тази дискусия била богата на термини, които обикновено се използват за описанието на така наречените „черни дупки“. Всички били единодушни, че подробно проучване на феномена е възможно при модифицирането на системата за заваряване по такъв начин, че да може да се постигне много прецизен контрол върху мощността на импулсите. Само тогава изследователите биха могли да „степенуват“ ефекта и да наблюдават отделните фази на феномена в близост до дъгата.

След като Браун завършил изказването си, избухнали овации. Срамежливият и сдържан учен стоял мълчаливо и се усмихвал сред бурните аплодисменти. Нещо обаче го безпокояло. Още по време на изложението си едно странно чувство дълбоко в душата му го накарало да не разкрие другите, далеч по-загадъчни аспекти на феномена. Отказал да обсъжда всички характеристики на изкривяването на пространството, защото то можело да се използва като оръжие.

Очевидно било, че „те“ не проявявали чисто научен интерес към явлението. Феноменът представял нещо с далеч по-голяма важност — толкова голяма, че дори самият той не бил в състояние да възприеме. Без това познание и без тази мъдрост прилагането на технологията щяло да я превърне в най-ужасяващото оръжие на бъдещите войни.