Джери Василатос
Изгубените открития (42)

Устройства

В музея в Мъри се пази едно проектирано от Стъбълфийлд устройство, работещо единствено с получено от земята електричество. Устройството има няколко подвижни отвеса около подобна на компас окръжност и напомня на не по-малко загадъчните електростатични телеграфи от XVIII век. Изучаващите работата на Стъбълфийлд студенти разгледали устройството и в цялото си невежество решили, че представлява абсолютно безполезна железария.

Електростатичните телеграфи от началото на XVIII век разкриват, че устройството на Стъбълфийлд е много специална „находка“. При тези телеграфи се използвал заземен метален обръч, под който се намирал циферблат, и махало, на което се окачвал отвесът (от корк). Две такива устройства се свързвали помежду си с една нишка (понякога от коприна).

Сигналите се излъчвали и получавали по много любопитен начин, който си остава историческа мистерия. Преместването на отвеса над определена буква водело до съответното изместване на махалото на приемника — истинска аномалия. Тези странни устройства успявали да осъществят предаването на съобщенията с помощта на земната енергия.

Посредством непознатите свойства на земната енергия устройствата се доближавали до истински интелигентен обмен на информация по една-единствена линия. Човек просто премествал махалото над отбелязана върху циферблата буква или дума. На другия край (понякога на огромни разстояния) идентично устройство регистрирало преместването. Електричеството не е в състояние да предизвика подобна реакция.

Свидетели на подобни устройства били учени, на които може да се има доверие. Никой не задал въпроса как е възможно да се осъществи подобна комуникация с помощта на статично електричество. Във всеки случай, незапознатият с тези устройства изследовател би подминал машината на Стъбълфийлд, без изобщо да предположи, че си струва да и обърне повече внимание.

Устройството, открито в кабинета на Нейтан след смъртта му, е истинска мистерия. Един човек дори смята, че Нейтан го е конструирал само защото „изглежда наистина странно“ — като своеобразен вид изкуство, предназначено да смае невежите. Машината се намирала на един пън недалеч от стената. Бърнард Стъбълфийлд не успял да я разпознае — очевидно Нейтан я е изработил, след като съпругата му го е напуснала. Прекалено млад, за да може да следва всички разработки на баща си, Бърнард нямал спомен да я е виждал преди това. Отнесли я в местния музей, където си остава и досега, без никой да й обръща внимание.

Устройството е квадратно, с по един изолиран отвес във всеки квадрант на централната плоскост. Напълно възможно е с негова помощ Нейтан да е долавял движението и местоположението на натрапниците в имението си. Ако това се окаже така, то машината е огромен скок в технологията, използваща земната енергия.

Предполагам, че именно това е бил детекторът на Стъбълфийлд. Движенията на едно или друго махало показвало местоположението и посоката, в която се движи натрапникът. Такова устройство работи по закони, неизвестни на конвенционалната електромеханика.

Наблюденията на естествените явления в системи водят до неочаквани и подриващи утвърдените теории открития. Тези явления показват, че природата е пропита с артикулирана, квази-интелигентна енергия, от която електричеството е само една нищожна част. Природният феномен, отговорен за наличието на тази способност, е наистина забележителен истинско чудо! Чрез него виждаме, че природата е изпълнена с една почти жива същност, която включва и смятаната за инертна геология. А това би означавало, че геологическата структура има нервна система — нещо, което академичната наука нито би могла да очаква, нито е способна да приеме.

Въпреки това, различни аспекти на земната чувствителност са били открити и използвани по различни начини през следващите години. През 1935 г. Т. Х. Мъри също открил предаване на големи разстояния на сигнали през земята от едно-единствено място. Неговото „устройство за слушане на излъчвана енергия“ му позволило да сканира голяма площ и дори да подслушва от разстояние разговори. Изобретението му не било снабдено с микрофон.

Подслушвателното устройство на Мъри използвало заземен прът и специален детектор от германий. Но как е можел този стационарен приемник да улавя звукови сигнали през земята? През 1932 г. Стенли Роджърс се натъкнал на същия ефект. Докато търсел полезни изкопаеми с радионичен детектор той открил, че с помощта на променлив кондензатор е в състояние да проучи цяло поле или ливада. Допълнителните настройки на тези детектори позволили да се открият и най-малките минерални находища. През 1951 г. д-р Р. Драун разработил самостоятелно компактно устройство, способно да открива руди под земята и дори да дава фотографско изображение, на което да изолира търсените видове полезни изкопаеми.

Устройството на Стъбълфийлд представлява скок в технологията за използване на земната енергия. То действа без никакво електричество — истински захранван от земята „ауричен“ двигател.