Джери Василатос
Изгубените открития (5)

Окултна сила

Така Райхенбах разбрал, че цялата психична нагласа на свръхчувствителните хора, имащи нещастието да са болни от сомнамбулизъм, по някакъв начин се влияе от сила, която би следвало да се търси във външния свят. Щом като минаващата ръка може да донесе облекчение, тогава за състоянието им би могла да е отговорна загадъчна „преминаваща над тях енергия“. Коренът и причината за всички емоционални неразположения би следвало да бъде някаква външна сила, лъчение или течение, играеща при свръхчувствителните хора ролята на алерген. Точно това, твърдял той, е причината за всички странни и необясними симптоми. Ето защо Райхенбах се заел да изолира тази „окултна сила“. Но откъде да започне? Как да открие енергията, към която от толкова векове са се отнасяли със страх и която била обвеяна от мистика?

Всяка енергия си има източник и се проявява като излъчване или течение. Какво представлявала тази фундаментална „окултна“ енергия? Електричество? Магнетизъм? Или животински магнетизъм? А може би комбинация от познати ни сили или пък нещо коренно различно? Въпросите били далеч повече от отговорите.

Райхенбах вече знаел, че сомнамбулизмът се активира при едни и същи условия. Очевидно било също, че лунното влияние е, естествено, „забранена“ възможна причина. В началото баронът напълно избягвал проблема и разглеждал възможността естественият „дразнител“ на сомнамбулизма да е някаква приета, но досега неразпозната комбинация от сили. Така Райхенбах не вървял пипнешком, а постепенно се придвижвал от известното към непознатото.

Може би става въпрос за химичен дразнител? Дали причината за сомнамбулизма не се крие в някакви странни съединения във въздуха? Възможно ли е ходенето насън да е алергична реакция към някакъв разнасян от вятъра прах? Очевидно е, че не всички страдат от сенна хрема, независимо че през пролетта случаите са многобройни. Полените на дърветата и цветята не предизвикват всеобщи алергии. Има хора, които са алергични към рози или гардении, дъбове или кучешки дрян, сенчец или сено. Би ли могло ходенето насън да е някаква подобна алергична реакция? Но в такъв случай, какъв е този алерген, който продължава да съществува и през снежните зими?

След серия основни хипотетични предположения, Райхенбах се спрял върху електричеството. То изглеждало първият най-вероятен избор. Кой не е преживявал безсънна нощ? Някакво всепроникващо естествено състояние може пряко да въздейства върху деликатната нервна система на по-чувствителните. Ако върху тях наистина действа мистериозна физическа сила, тогава може би повечето хора са просто „нечувствителни“ към нея. Мускулните спазми при сомнамбулите поразително приличат на спазмите при токов удар. Отначало баронът сметнал, че ходенето насън може би се причинява от някакъв вид постоянно локално електричество.

Ако състоянието на сомнамбулизъм е отговор на електрически въздействия, подобно на, алергичните реакции, тогава би било възможно да се измерят нивата на електростатично напрежение в околността и да се сравнят със силата на сомнамбулната реакция. Ако хипотезата за „всепроникващата сила“ изобщо проработи, тя вече несъмнено би се нуждаела от по-пълен практически анализ. За установяването на истината неизбежно са необходими и квалитативни експерименти, тъй като единствено свръхчувствителните хора са в състояние да разкрият търсените от барона ефекти. Пациентите му играели ролята на „детектори“, но той бил в състояние да съпостави реакцията им с количествени измервания.

Възможно е по-възприемчивите да са по-податливи на подобни локални електрически изкривявания именно защото нервната им система е по-различна. Може би миелиновото покритие на нервните им влакна е по-тънко от обичайното. Може би разстоянията между синапсите им са по-малки. Може би неврохимията им произвежда по-силни и дълго действащи дразнители. В такъв случай всяка електростатична среда би трябвало да предизвика у тях конвулсивни спазми за продължителен период.

Да. Може би именно невидимите електростатични условия активизират първоначалните мускулни спазми у някои „чувствителни“ индивиди. Тезата на Райхенбах вече започнала да придобива по-научна форма. Той приел, че моментите на мускулни схващания, болезнени спазми, раздразнителност и в крайна сметка — ходене насън, са резултат на специфична свръхчувствителност към естественото електричество. Реакцията напомняла продължителен, по същество „електро тетанус“ — физиологическа нетърпимост към слаб, но постоянен локален електрически фон. Скоро обаче открил, че нещата не стоят така.

Познаването на странните форми на мълнии го накарали да заключи, че невидими електростатични удари (един вид „топлинни мълнии“) биха могли да дадат начален тласък за сомнамбулизъм. Такива невидими електростатични удари били измерени в обширни райони. Подобно на „топлинните мълнии“, те покриват много големи площи и въздействат почти недоловимо върху почва, сгради, животни и хора. Нали обикновено животните стават неспокойни много преди да се разрази гръмотевична буря? Когато бъдат свързани със земята, чувствителните уреди измерват внезапни електростатични импулси. Измерванията показват, че в обширни райони земята непрекъснато бива пронизвана от „невидими“ мълнии. Подобни удари несъмнено биха могли да въздействат и върху човешкия организъм.

Проблемът на „електростатичната“ хипотеза обаче се състоял в това, че много сомнамбули изобщо не проявявали подобното си на транс поведение при такива условия! Освен това не реагирали и на гръмотевичните бури. Всъщност, макар по време на бурите върху много къщи да се стоварвали хиляди волтове електрическа енергия, пациентите не показвали никакви симптоми на мускулни спазми. По време и на най-свирепите бури не била наблюдавана повишена активност, освен отделни мускулни спазми — нещо напълно характерно за сомнамбулите.

Щом не е статичното електричество, тогава? Магнитно въздействие? Може би тялото е чувствително към внезапни завихряния в магнитното поле на земята, което стимулира пристъпите? Подобни сили били измервани по време на силните слънчеви изригвания, които карали стрелките на компасите да полудяват. Колко ли по-силно би реагирала свръхчувствителната човешка нервна система на подобни всепроникващи магнитни въздействия? Вече станало ясно, че доближаването на магнити до чувствителните пациенти предизвиква мускулни спазми. В няколко случая баронът дори успял да накара някои от пациентите си да изпаднат в транс, като просто прокарвал магнит над тях. Неколцина различни пациенти неизменно реагирали с болезнени спазми и изпадане в транс, от което експериментаторът заключил, че реакцията е реална.

Било нужно да се проведат само няколко експеримента, за да се измери регионалното магнитно отклонение по времето, когато започват да се проявяват симптомите на сомнамбулизма. Едва тогава можело да бъде открита и доказана някаква връзка между двете явления. В продължение на седмици ден и нощ били регистрирани поддаващи се на измерване магнитни линии. Но, колкото и изненадващо да било, между симптомите на сомнамбулизма и магнитните промени били установени много малко сходства. Как е възможно това? Магнитите в ръката на експериментатора категорично предизвиквали спазми и изпадане в транс, а магнитното поле на земята — не. Истинска мистерия! Наистина, ръчните магнити били няколко пъти по-мощни от магнитното поле на земята. Но пък би трябвало именно то да е причина за симптомите на сомнамбулизма.

Главоблъсканицата била пълна. Как е възможно магнитите и земният магнетизъм да се различават помежду си? Та нали се една и съща сила? Вещ в научните методи, Райхенбах изчерпал наличните сили, признати от академичните умове. С изключение на активността, свързана с ръчния магнит, между магнетизма и сомнамбулизма не можело да се установи връзка. Може би тогава съществува някаква неизвестна сила? Но каква е тази сила, която се излъчва от ръчния магнит, но не и от магнитното поле на земята?

На този етап като че ли Райхенбах вече изчерпал известните на науката сили и техните комбинации. Усилието било внушително и прецизно начинание, достойно за всеки академичен ум. Райхенбах дълго се занимавал с проблематиката и макар че отначало избягвал темата, вече бил готов да прибегне до последната си възможност — да докаже, че съществува един и само един общ фактор във всички случаи на сомнамбулизъм. И че с него са свързани повече митове, отколкото учените биха си дали труда изобщо да отбележат. Този фактор бил Луната. Или нещо свързано с лунното лъчение.