Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Гавро

Основната област на изследвания на д-р Владимир Гавро била разработката на автомати и роботи с дистанционно управление. За целта през 1957 г. той събрал малък научен екип. Групата, в която влизали Марсел Миен, Анри Сол и Раймон Комда, успешно създала най-различни роботи за промишлеността и за военни цели. Докато разработвала модели за използване на бойното поле и в заводите, д-р Гавро и екипът му направили странни и поразителни наблюдения, които не само че прекъснали работата им, но и се превърнали в основна област на изследвания.

Целият екип периодично изпитвал странни пристъпи на прилошавате, които нарушавали концентрацията им и периодично изпълвали голямата бетонна сграда, в която се намирала лабораторията им. Ден след ден, в продължение на седмици, симптомите не преставали да тормозят изследователите. Повиканите да проверят ситуацията промишлени инспектори също станали жертва на заболяването. Решено било, че състоянието им се причинява от някакви патогени, предизвикващи „сградна болест“. Биолозите не успели да открият никакви подобни микроорганизми. И въпреки всичко състоянието им продължавало да не се подобрява. Графиците започнали сериозно да изостават и се наложило да се поръча пълен преглед на сградата.

Изследователите забелязали, че мистериозното неразположение спирало, когато се затворят някои прозорци на лабораторията. Изказало се предположение, че причината се крие в някакви „газови емисии“ и затова било предприето цялостна проверка на сградата. Не били открити никакви вредни примеси, но строителните инженери най-сетне проследили източника до един неправилно инсталиран вентилатор. Отначало решили, че двигателят изпуска някакви нездравословни изпарения, по всяка вероятност масло и смазка. Такива обаче не били открити. Оказало си, че хлабавия бавно въртящ се мотор в края на вентилационната шахта, минаваща през всички етажи, поражда „предизвикващи неразположение вибрации“.

Мистерията станала още по-голяма, когато д-р Гавро и екипът му се опитали да измерят интензитета и височината на звука. Не успели да регистрират никакви акустични показатели и екипът започнал да се съмнява в твърденията на строителните инженери. Въпреки това затварянето на прозорците прекратявало неприятните усещания. В една поредица от блестящи научни умозаключения Гавро и колегите му стигнали до извода, че си имат работа с толкова нискочестотен звук, че не може да бъде регистриран от нито един микрофон. Този извод обаче им струвал скъпо.

Учените дълго не можели да продължат „търсенето“. По време на проследяването на източника на звука случайните преки излагания на въздействието му ги правело напълно неработоспособни в продължение на часове. Когато най-сетне успели да измерят честотата, тя се оказала 7 цикъла в секунда. Освен това, инфразвуковият тон не бил особено силен. Станало ясно, че бавно вибриращият мотор предизвиква инфразвуков резонанс в голямата бетонна шахта. Така той действал като вибриращ „език“ на огромна „тръба на орган“. Заедно с останалата част от промишлената сграда вибриращата въздушна колона образувала странен инфразвуков „усилвател“.

Разбирането на конфигурацията обяснявала и защо затварянето на прозорците донякъде имало ефект за „блокирането на неразположението“. Прозорците променяли цялостния резонансен профил на сградата, както и честотата и силата на инфразвука. Оттогава и други започнали да забелязват вредните ефекти на подобни инфразвуци в офис сгради и заводи. Днес повечето специалисти са добре запознати с прилошаването при излагане на естествен или изкуствен инфразвуков източник.

Откриването и промяната на подобни резонансни кухини се е превърнала в рутинна архитектурна процедура. Често източниците се оказват в съседни сгради и са причинени от конструктивни недостатъци поради липсата на познания в миналото. Всички подобни „неподходящи“ архитектурни форми се подлагат на промяна с добавяне на звуконепроницаеми материали.