Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Телефонни системи

Онези, които искали първи да въведат телефонията и да получат съответните финансови облаги, избирали по-лесно поддаващи се на контрол и не толкова избухливи личности. Нито Меучи, нито Грей, нито Рейс попадали в тази категория. Повече от ясно е, че моделите на Бел са буквални копия на прототипите, създадени много по-рано от Меучи. Коварният начин, по който са „разгледани и одобрени“ патентите на Бел, говорят повече за финансов нюх, отколкото за гениална изобретателност. Също толкова очевидни са и манипулациите в патентното бюро, когато Бел успял да регистрира патента си „15 минути“ преди Грей да поиска да му се издаде кавеат. Днес едва ли някой се съмнява, че виновниците за подобно нещо биха се посвенили да твърдят, че са изпреварили конкурентите си с „15 години“.

В крайна сметка, благодарение на всички тези мошеничества се стигнало дотам, че кавеатът на Меучи, който „така и не бил намерен в списъка на патентите“, бил отхвърлен. Няма значение. Меучи е легенда. Име, обвеяно със загадъчност. Неговият кавеат и до ден-днешен може да бъде открит в архивите. Всички по-късни патенти на телефона са невалидни. Първенството и авторското право принадлежат именно на Меучи. Тази истина не би оспорил нито един съвременен адвокат.

Всички останали съдебни действия, предприемани срещу Меучи до края на живота му, били организирани както от телефонните компании, така и от самия съд. Целта била една — да се осигури монополът върху телекомуникациите. Завършената и действаща телефонна система на Меучи, видяна и използвана от безброй посетители и съседи на изобретателя години преди появата на Бел, е много добре отразена както в италианските, така и в местните вестници от онова време.

Да четеш стенограмите от съдебните битки на вече възрастния и немощен Меучи, е равносилно на това да усетиш страха на великан. Макар че Меучи не можел да си позволи ежегодното подновяване на своя кавеат, първенството му било безспорно и опасно, в противен случай гигантите не биха си направили труда да вдигнат толкова шум пред обществеността. Компанията „Бел“ се опитвала по всякакъв начин да омаловажи системата на Меучи, като я наричала по време на процесите най-обикновен „въжен телефон“ и на няколко пъти била уличена в измама. От научна гледна точка, подобен начин на защита бил напълно лишен от основания. Провисналите кабели на системата на Меучи я правели неспособна да предава обикновени еластични вибрации с такава чистота и амплитуда. Нещо повече кадифените звуци, получавани от неговите устройства, били прекалено силни и ясни, за да бъдат „най-обикновени механични трансмисии“.

По едно време магнатите се надявали, че възрастният господин в крайна сметка няма да издържи всички тези шумни процеси и ще се откаже. Водещите журналисти наричали Меучи „онзи стар италианец, онзи стар производител на свещи“. За ужас на адвокатите, Меучи останал непреклонен. По-ранни чертежи, свидетели, работещи модели нищо не било в състояние да промени предварително взетото решение на съда.

За да долеят още масло в огъня, противниците се постарали да очернят името му в пресата. В не една пристрастна към корпорациите статия той бил наричан „селянин лъжец стар глупак“. Твърдо решен да защити корпоративния мастодонт, пристрастният и достоен за презрение съд целял с всички средства да унищожи Меучи и твърденията му за първенство в откритията. По-късно подобни процеси щели да станат обичайно средство за отстраняване на съперници. Останал без всякаква надежда за финансово обезщетение, Меучи престанал да плаща скъпите съдебни такси. Точно това желаели монополистите. И все пак остава фактът, че Меучи пръв въвежда телефонната система.

В продължение на много години името на Меучи не се споменава нито веднъж в историята на телекомуникациите. По-подробното запознаване с този социален феномен на „контрол над информацията“ показва, че източниците за историята на комуникациите винаги са били контролирани и на практика предоставяни от Лабораториите „Бел“ на компаниите, занимаващи се с писане на учебници. Така монополистът „изглаждал“ иначе сложната история.

Ясно е също, че Меучи и сънародниците му никога не са били приемани „с отворени обятия“ от американците, докато не предприели конкретни действия в тази насока. До края на живота си Меучи просто и елегантно запазил твърдата си увереност, че истината е на негова страна. „Телефонът, който изобретих и направих достояние на толкова хора ми бе откраднат.“

Най-важното във всички тези интриги е разбирането, че откритието само по себе си не се интересува от отделни хора или национални принадлежности. Откритието докосва онези, които почитат откровенията му. Откритието е вдъхновяващ лъч, който никога не може да бъде ограничен от закони, предразсъдъци, неверие, нация, етническа група или икономически спирачки.