Джери Василатос
Изгубените открития (47)

Импулси

Тесла забелязал, че странните искри били по-скоро подобни на електростатични разряди. Ако те представляваха дъги от прав ток от проводника, несъмнено биха го убили още при първото включване на прекъсвача. Физическото налягане и жилещата болка на такова голямо разстояние също не би могло да се обясни. Феноменът никога не е бил съобщаван от онези, които несъмнено би трябвало да са виждали и усещали въздействието му.

Постепенно Тесла стигнал до заключението, че шоковият ефект е нещо ново и непознато досега. Решил също, че причината да си остане непознат се крие в това, че просто никой досега не е успявал да конструира толкова мощен импулсен генератор. Никой не е съобщавал за феномена, защото никой не го е породил.

Някога, докато наблюдавал залеза, Тесла си бе представил водовъртеж от чиста енергия. Резултатът от това пророческо видение бил многофазният ток. Истинско откровение! А това в случая било истинско емпирично откритие с огромно значение, при това направено напълно случайно. Тесла попаднал на нова електрическа сила, която би трябвало да фигурира в електрическите уравнения на Джеймс Кларк Максуел. Колкото и да е изненадващо, тя не била намерила място в тях.

Сега Тесла поставил под въпрос собствените си познания. Поставил под въпрос основните постулати, на които се осланял през последните няколко години. Максуел бил „алфата и омегата“ и въз основа на него била изградена цялата му многофазна система. Тесла разбирал много добре, че математическият метод на Максуел не е напълно верен. Добре известно е, че той е направил своите математически описания на електромагнитната индукция въз основа на огромен брой достъпни му електрически явления. Може би просто не ги е проучил достатъчно добре.

А може би по-новите феномени просто не са били открити и не са му били достъпни. Как тогава Максуел е можел да докаже, че уравненията му са „окончателни“? При формулирането на законите на електромагнитната индукция той използвал собствена методика на подбор при решаването кои ефекти са „основни“. Съществуват безброй електрически феномени, открити от XVIII век насам. На Максуел несъмнено не му е било лесно да подбере „най-фундаменталните“ от тях. И процесът на подбор е бил напълно субективен. След като „решил“ кои явления са „най-фундаментални“, Максуел редуцирал събраните примери и ги описал математически. Надявал се по този начин да опрости работата на инженерите, които проектирали новите електрически уреди. В резултат инженерите получили „вредни“ отговори и не можели да понесат мисълта за каквито и да било отклонения от „стандарта“. Самият Тесла като студент изпитал на гърба си тази пропаганда. Квантитативната вълна на ослепяване застигала и него самия.

Тесла и други учени знаели много добре, че постоянно или случайно могат да се наблюдават странни и аномални форми на електромагнитна индукция. Тези форми като че ли варирали в зависимост от използваната апаратура. Новите открития в областта на електричеството били нещо характерно в излизащите по онова време броеве на списание „Нейчър“. Твърд в убеждението си, че всички електрически феномени са вече наблюдавани и описани математически, съвременните учени трудно и много бавно биха приели твърденията на Тесла.

Но не леността на конвенционалните учени било нещото, което тормозело гения. Той вече намерил адекватна компенсация за способностите си в света на индустрията. Сега разполагащият с непредвидено от уравненията на Максуел явление Тесла подложил под въпрос собствените си знания. Нима се е превърнал в „механист“ — тъкмо онова, което ненавиждал като студент? Емпиричните факти противоречали на онова, върху което се градял трудът на целия му досегашен живот. Гьоте учил, че човечеството се води от природата.

Изборът бил ясен — да се приеме емпиричният факт и да се отхвърли общоприетата теория. Известно време Тесла се опитвал да намери начин да „извлече“ наблюдавания феномен, борейки се с „абсолютно верните“ уравнения на Максуел, но не успял. Очевидно ставало въпрос за нов електрически принцип. Тесла щял да го възприеме, както възприел и въртящото се магнитно поле, и така да положи началото на един нов свят.

Случилото се било наистина достойно за съжаление. Ако Максуел бе живял преди случайното откритие на Тесла, наблюдаваният ефект несъмнено е щял да бъде включен в законите. Разбира се, стига да приемем, че Максуел ще „избере“ феномена сред онези, които смятал за „фундаментални“.

Няма друг начин да се разглежда новото му откритие. Емпиричният факт противоречал на теоретичната основа. Тесла бил принуден да го последва. Резултатът бил откровение, което променило творческия му път. През остатъка от живота си той щял да прави твърдения, които малко учени щели да приемат, а още по-малко да ги осъществят на практика. Въпреки това съществували някои поддаващи се на повторение електрически феномени, които не могат да се предвидят от уравненията на Максуел. Те се появяват всеки път, когато експериментатори авантюристи правят случайни наблюдения и открития.