Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Търсенето

През 1931 г. с помощта на новите модели на призматичния микроскоп д-р Райф и д-р А. И. Кендал от Медицинския институт на Северозападния университет можели да наблюдават, демонстрират и фотографират „поддаващите се на филтриране“ патогени (вируси). Нещо повече — може би за първи път те можели да различат преминаването им от латентно в активно състояние за определен период от време. Прясно приготвените култури били разглеждани на определени етапи, с което се разкривали периодите на латентност и активност.

Бил подготвен субстрат от тъкан, в която се развъждала тифозна бактерия. След няколкодневен растеж образците на смъртоносната култура били прекарани десет пъти през финия (три нули) W-образен филтър на Бекерфелд. Когато такъв образец се разглеждал през най-добрите лабораторни микроскопи, се различавала само мътилка, но не и живи организми.

През призматичния микроскоп на Райф с правилно настроен поляризатор бактериите в образеца засветили с ярки тюркоазни цветове. Били различени две форми, което изненадало учените. Дългите, сравнително гладки и неподвижни бактерии се намирали редом с огромна популация свободно движещи се овоиди[1]. Подвижните гранули греели с ярка тюркоазна светлина при увеличение 5000 диаметъра.

Подвижните форми били пренесени във втория приготвен субстрат и оставени да растат в продължение на няколко дни. Отново се преминало през процеса на филтриране. Когато вземаните произволно образци преди четиридневния период били разгледани, пред очите на учените се разкрило нещо изумително. Д-р Райф и Кандал видели сравнително неактивни бактерии със светещи с тюркоазна светлина овоиди в единия си край. Значението на откритието било огромно. Впоследствие с голяма прецизност били определени точните периоди на преход, а целият процес бил фотографиран чрез специални добавки, разработени от д-р Райф. През определени интервали на активирането си бактериите изхвърляли подвижните тюркоазни форми в културата. Реалната причина за заболяването били именно сините овоиди, а дългите гладки бактерии само играели ролята на техни приемници. Преминаването между двете състояния било документирано и съобщено в научните списания. Откритията били потвърдени първо от д-р А. Фурд, главен патолог в болницата в Пасадена, а по-късно — от д-р Е. К. Розенау от фондацията „Майо“ (1932). Призматичният микроскоп на Райф бързо си извоювал подобаващото му се място.

Екипът се заел да изучава нови образци. През 1932 г. Райф и Кандал разгледали култури на полиомиелит и вирусите им били успешно изолирани, идентифицирани и фотографирани. В тях били разпознати стрептококите и подвижни сини форми, наподобяващи овоидите на тифа. Новината незабавно била съобщена на фондация „Майо“ и наблюденията били повторени от д-р Е. Розенау. Д-р Карл Майер, директор на фондацията за медицински изследвания „Хупър“ към Калифорнийския университет, посетил изследователските лаборатории „Райф“ заедно с д-р Милбанк Джонсън, за да провери и потвърди обявените резултати. Невъзможното станало факт. Бактериите можели да бъдат преносители на вируси. Нещо повече — у жертвите на полиомиелит се наблюдавал висок процент носители на вирус, подобен на вируса на тифа.

Стигнало се до плашещи изводи, когато били направени сравнения между призматичния микроскоп и микроскопите на Цайс. Всички предишни изследвания, основаващи се на старите устройства, дали отрицателни резултати. Подобни съобщения изпълвали цялата медицинска литература. Врагът успявал да остане невидим в продължение на години. Лишените от подходящо зрение професионалисти съчинявали какви ли не спекулативни обяснения за появата на тези заболявания. Вакуумът, получен от липсата на видими доказателства, пораждал безброй теории. Много висококвалифицирани учени поради липса на възможност да се убедят с очите си непреклонно твърдели, че жертвите на определени заболявания страдали условията, създали се спонтанно в организма им.

Ултрамикроскопът на Райф бил на път да отприщи войната с вирусите. Поради метода на „само оцветяване“ чрез флуоресценция д-р Райф наблюдавал изключително живи образци — особена характерна черта на неговата технология. Флуоресцентното оцветяване на всеки патоген било каталогизирано, което само по себе си представлява историческо постижение. Бактериите на туберкулозата светели в изумруденозелено, на лепрозата — в рубиненочервено, E. Coli били с махагонов цвят всеки злосторник се издавал с красивите си цветове. Точността на каталозите на д-р Райф носят несъмнения белег на гения. Можем да го видим по време на работа в архивните ленти.

Във филмите могат да се видят всякакви фотографски апарати, дори и професионалната 35 мм камера „Скандия“, с която е правел снимки, описващи инкубационния период на вирусите. Д-р Райф се постарал да документира всяко свое откритие. По онова време било новост всеки образ да се записва на камера, а също и с фотографии. Изследователят методично минавал през всеки възможен патогенен образец и фотографирал смъртоносните организми. Внезапно започнали да се появяват и нови вируси — такива, каквито не били каталогизирани досега.

Призматичният микроскоп хвърлял нова светлина в мрака. Навсякъде д-р Райф разпознавал нови видове вируси. И тогава насочил погледа си към най-дълбокия мрак. Търсел болестта, от която се ужасявали всички. И до днес самото й название смразява сърцето. Болест, носеща ореола на окончателното. Рак. Арогантно самохвалство, победа над раболепното човечество. Хората прошепват името й, страхувайки се да не станат поредната й жертва. Имигрантите дори отказвали да я нарекат по име, а я наричали „злата болест“ и се прекръствали боязливо.

При липсата на факти, при липсата на зрение учените развивали противоречиви теории относно рака и развитието му. Накрая противоречивите теории били консолидирани в професионалната литература във формата на неутрализираща сама себе си амалгама от предположения. Учените били принудени да изучават биохимичните ефекти на рака, а не причинителя му. Повечето не можели да си представят какво кара клетките да започнат странните и ненормални цикли, характерни за раковите тъкани. Определено „видима причина“ не съществувала.

През 1931 г. д-р Райф се сдобил с разнообразни образци на злокачествени тъкани, към които насочил цялата мощ на първия си призматичен микроскоп. Д-р Райф бил майстор патолог. Техниките му могат да се наблюдават на запечатаните на кинолента презентации. Добре ли виждал образеца пред себе си? Какви са тези подвижни форми с прекрасна виолетово-червена разцветка? Наблюдавал ги дълго и търпеливо. Те бързо се движели пред очите му. Отбелязал подвижността им в тройно дестилирана вода и гледал как бързо преминавали през решетката на ситото. Издължените овоиди се движели изненадващо бързо.

Д-р Райф се сдобил с още повече тумори от най-различни болнични източници. Събрала се изумителна колекция от 20 000 образци. Инкубирането и култивирането на всеки един изисквало голямо внимание и време. Поддържала се абсолютна стерилност. Райф използвал няколко групи големи парни автоклави. Не можело да става и дума за замърсяване на образците. Методите му могат да се проверят на архивните филми, на които се вижда всяко помещение от лабораторията му. Образците, отделени от тези култури, винаги минавали през филтъра на Бекрефелд и смесвани с тройно дестилирана вода.

Изследването на всеки образец с помощта на призматичния микроскоп разкривало една и съща истина. Те отново били там! Все същото виолетово-червено присъствие. Нарекъл овоидите вирус ВХ и открил присъствието му във всеки случай на раково заболяване у хората. Дали тези виолетово-червени подвижни форми са причинител на рака? Възможно ли е да се изтръгне проклетата напаст? Той ли е единственият, който е видял този вирус? Колегите му можели да потвърдят откритията му само с помощта на неговите микроскопи. Д-р Райф и д-р Кандал успешно демонстрирали изолирането на вируса ВХ на повече от петдесет патолози, работещи за най-видни научни институции.

Мнозина теоретици на медицината вече постулирали, че някои разновидности на рака са с вирусен произход, но никога не посочвали вирусите като универсален причинител на болестта. Умувания, публикации, лекции, теории. Приказки и пак приказки. Райф виждал универсалния причинител на рака. Доказателството се намирало буквално пред очите му. Във всеки отделен случай откривал действието на един и същ агент — подвижните виолетово-червени форми. Нямало значение откъде идвали заразените тъкани. Не можело да става и дума за грешка. Нямало вероятност за замърсяване на образците. Други лаборатории също се сдобили с образци и потвърдили откритието му. Всички използвали призматичните микроскопи.

Райф успял да изолира вируса ВХ през 1931 г. и филмирал процеса, така че идните поколения да могат да научат повече за врага си. Успял да култивира вируса и се заел да демонстрира периодите на инкубация и активност. Прехвърлянето на вируса ВХ от културата към приемника и от приемника към културата се превърнало в рутина. Били направени сто и четири такива прехвърляния с различни разновидности на вируса ВХ. Д-р Райф видял появата на нов вид вирус, свързан с появата на рака — вирусът BY, който се оказал с много повече разновидности от групата на саркомата. Демонстрацията на заразяването и инкубационния процес по-късно била потвърдена и от други професионалисти.

Един и същ вирус се появявал във всеки случай на рак у хората. Райф използвал бързо снимащи камери, за да измери периодите на активност на вируса ВХ, когато филмът свършил и бил проявен, пред Райф и колегите му се разиграл танцът на смъртта. Той отстъпил назад за миг и се загледал в редуващите се върху стената кадри. Проклети гадни гърчещи се твари! От колко души са успели да изтръгнат живота?

Д-р Райф наблюдавал с ужас как пред очите му с висока скорост се развива злокачествена тъкан. Инфектирането с вирус ВХ изисквало специално „отслабено“ състояние на приемника. Вкараният в здравата тъкан вирус изпадал в състояние на летаргия, а когато подходящите условия били налице, започвал да действа.

Вирусът ВХ стимулира бързото делене на клетките и принуждава тялото на приемника да произвежда необходимия за оцеляването му ядрен материал. Оказало се, че туморите са местата, където се ширели колониите на вируса. От време на време имало случаи на спонтанни ремисии. Това били изключително редки случаи, при които антителата успявали да се справят с атакуващия вирус. Повечето хора не били в състояние да реагират така мощно. Щом вирусът поемал контрол върху клетъчната дейност, смъртта била неминуема. Над човечеството се спускали сенки. Трябвало да има начин врагът да бъде унищожен. Трябвало да има светлина.

Бележки

[1] Яйцевидна форма. — Б.ред.