Джери Василатос
Изгубените открития (70)

Вечни светилници

Всеки символ, артефакт и принадлежност в утопичния свят излъчва светлина. Именно тя се забелязва най-напред от пренесените там земни посетители. Домакинът им радостно обяснява, че „светлината идва отвсякъде“. Това магическо лъчение е светлината на самото съзнание. Митовете и легендите също изобилстват със съобщения за „безкрайна светлина“.

Блестящата красота на митичните „вечни светилници“ стимулира и провокира вечното желание на учените. Безкрайното им сияние си остава техният единствен и най-впечатляващ аспект. Възможно ли е подобна светлина да съществува в материалния свят? Мистерията на вечната светлина не би могла да се открие или повтори на земята. Нашите средства не са в състояние да повторят качеството на идеалното излъчване в Утопия. Тази вечна светлина излъчва радост и предизвиква възхищение. Сякаш нито лъчението й, нито съживителните й тръпки отслабват с течение на времето.

Образът и символът на вечния светилник се среща във всички митологии, колкото и да са раздалечени във времето и пространството. Символът на вечния светилник е обсебващ обект, който желаем най-силно. От него се излъчва безмълвно послание за надежда и живот, което най-много се доближава до божественото.

Древната квалитативна наука вярвала, че някога в миналото на прочутия свят са съществували вечни светилници, и ги е търсила с дълбокото убеждение, че могат да бъдат намерени. Древните изследователи издирвали навсякъде вечни светилници и други подобни „прочути“ съкровища. Най-голямото предизвикателство за тях било да открият, възвърнат или изровят тези лампи. По този начин били открити и описани от заслужаващи доверие натуралисти множество източници на светлина.

Вековете отминавали и от време на време някои учени оповестявали, че са успели успешно да пресъздадат вечните светилници. Според някои бардове от Средновековието съществували земи, в които мечтите буквално се материализирали. На изток се простирали могъщи кралства с безброй чудеса, чиито жители владеели магически технологии. По пътя на тези легенди поел Марко Поло. Наред с материалните доказателства, които донесъл със себе си във Венеция, имало и нови легенди и разкази. Марко Поло разказвал за дворци и царе, кралства и артефакти, екзотични природни чудеса и аномалии. Цели кервани от архетипове и символи.

В града на великия хан имало стотици рубини, хиляди златни таблички и милиони изправени войници. Марко съвсем недвусмислено заявил, че светещи камъни и магически вещи широко се използвали за всякакви дейности в провинциите на империята. Самият той видял със собствените си очи някои от чудесата. Една от легендите, която обичал да разказва най-много, днес рядко се споменава. Тя е свързана с митичния владетел на изтока — прочутия Предстоятел Йоан.

Предстоятелят Йоан седял в магическа тронна зала, изпълнена със светлина, излъчвана от особени скъпоценни камъни. Тази неземна и вечна светлина правела залата свещена, просветлена, изпълнена с живот и покой. Рицарите му били винаги изпълнени със сила и любов от въздействието на вълшебната светлина.

С помощта на скъпоценните камъни Предстоятелят Йоан научавал за събития, случващи се в далечни земи. Надарен с властта да налага мир и доброжелателност на далечни воюващи земи, той наблюдавал и защитавал със свръхестествената си сила цели райони. Можел да изпрати помощ чрез лъчите от магическите камъни. Прогонвал глада, изкоренявал болестите и възвръщал радостта. Той бил защитник на страни, в които никой не подозирал за съществуването му. Прочутата легенда за мистичния християнски владетел, наричан Предстоятеля Йоан, е с монголски произход. Вечният светилник като един от безбройните архетипове, се среща във всички митологии по света.

Марко заявил, че е виждал как в Кападокия използвали черни камъни, за да получат светлина и топлина. В други части на същия район пък видял „черни масла“, събирани за същата цел от бълбукащи ями в земята. Когато чули това, учените отхвърлили всичките му твърдения. Много след пътешествието му европейците открили въглищата и петрола и разказите на Марко Поло били приети без никакви възражения, Чудото на вечната светлина, Предстояте — ля Йоан и магическите технологии продължавали да вълнуват човешкото любопитство и през следващите векове.

Всички земи и народи пазят вечния светилник в съкровищниците си от мечти. Нордическата митология приписва „вечните светилници“ на гномите, които ги наследили и произвеждали. Използвали ги, за да осветяват обсипаните си със скъпоценни камъни подземни дворци. Всеки светилник си имал име, дадено му още в древността от някой прочут майстор. Изработени от светещи камъни, тези светилници непрекъснато греели в меки цветове и създавали атмосфера на небивало удоволствие.

Според преданията загадъчните вечни светилници са изработени от недостъпни за хората минерали и елементи. Легендите непрекъснато ни напомнят, че магическите вещества и скъпоценни камъни произлизат от дълбока древност и са останки от изгубения свят. Неопетнени от докосването и пороците на смъртните, те са доказателство за първото сътворение. Техните свойства, почитани като свещени, произлизат от света на мечтите. Преданията разказват, че всички живи същества търсят тези материали. Някои от тях — най-често гномите — ги желаят с безумна страст. „Светещите камъни“ разкриват първичния свят на природата и всичките му чудеса; те са „изгубените елементи“, от които е бил направен този свят.

Твърди се, че магическите елементи все още съществуват в най-дълбоките недра на земята и в тайни планини. За намирането и получаването им са необходими големи духовни сили. „Скритият народ“ винаги вижда онова, което смъртните не могат, и с лекота събира магическите камъни и добива магически метали от древните съкровищници. Гноми, феи, елфи и ангели ревностно пазят тайната на светещите камъни и вечните светилници. Когато хората успеят да се сдобият с тях, винаги настъпват усложнения.

Магическите елементи и светещите камъни са винаги прекрасни за всички, които ги видят. Светлината им е божествена. Загадъчни същества благоговеят при появата им. Човечеството особено много почита и желае тези камъни. Елфите цинично ни напомнят защо сме изгубили първичния свят и чудните елементи, от които е бил съставен той. Вълшебните камъни и метали неизменно са от „забравени минали епохи“. Те са „първата създадена материя“, „свещени камъни“ и „звездни метали“. Те са материята на стария свят.

Преданията разказват, че тези прекрасни елементи са от времето непосредствено след началото на сътворението. Погребани по време на въстанието на ангелите, някои от тях останали дълбоко в земните недра. Други били разхвърляни сред звездите и се носят в звездния прах в очакване на времето, когато ще се върнат отново при хората. Те крият ключа към развитието на човешкото съзнание и изискват единствено смирение, за да могат да бъдат намерени.

Мистичните материали и светещите скъпоценни камъни често се намират на места, където стават природни катаклизми. Светещите камъни се освобождават от древния си затвор от странни събития, които „скритият народ“ разтревожено следва. Той ревниво пази съкровищата си от „тромавото“ човечество. Вълшебните елементи могат да се намерят в пламъците на вулканичните изригвания, изхвърлени нагоре от тайнствени метафизични дълбини. Някои падат на земята от космоса, като светят и пулсират. Независимо дали са изхвърлени от земните или небесните съкровищници, те обикновено биват откривани от авантюристи и променят завинаги живота им. Обикновено съдбата на тези хора се определя от това какво правят със съкровището си — морален урок за злоупотребата с властта и силата.

В някои предания се описват и мирни начини, по които могат да се открият светещи камъни. Има хора, които нощем виждат езера, светещи с магическа светлина. Когато влязат в тях, те успяват да открият редките „изпълняващи желания“ блестящи скъпоценности. Те могат да се открият само от надарените, които могат да видят как камъните започват да светят, когато са докоснати от лунния сърп. Загадъчни посетители често добавят „зрънце“ магия в смесите на стари обезверени алхимици. Когато търсената рецепта бъде намерена, разтопените метали започват да светят с радостна светлина.

„Изгубените елементи“ даряват притежателите си със странни способности и свръхестествени сили. Тези способности често изискват малко напрежение на мисълта, което води до изпълняване на желанието. С помощта на светещ камък човек може да стане неуязвим или невидим. Други могат да преминават през стени, а трети да летят, да повдигат огромни тежести, да предизвикват мълнии или бури и да извършват нечувани свръхчовешки дела. Мистериозните предмети пряко свързват мечтите и света. Те са прозорци, през които архетиповете проникват направо в нашата реалност. Желанието се усилва. Това са артефактите на Предстоятеля Йоан. Магическите технологии изискват използването на светещи камъни. Те са изгубените талисмани, забравените инструменти, които водят и разширяват човешкото съзнание. Светещите камъни са движещата сила на всяка изгубена технология.

Онези, които ги открият, стават герои или злодеи. Легендите разказват за намирането и изгубването на загадъчните елементи. Те могат да бъдат открити, дадени или откраднати. Всеки начин на получаването им си има своите последствия. Магическите пръстени се дават на смирените от ангели. Мистични огърлици се даряват на деца заради извършени добри дела. Това са награди от гноми, феи и духове. Малките деца и смирените старци често случайно се натъкват на магическите предмети, нарочно подхвърлени от „скрития народ“.

Светещите кристални скъпоценности често попадат у хора, които влизат в странно светещи пещери при случайни обстоятелства. Странници, изгубили се в някой буря, попадат в пълна с вълшебни светещи съкровища пещера, чието място после никога не могат да си спомнят.

Има и такива, които от жажда за власт се стремят да придобият изгубените елементи със зли магьосничества. Има загадъчни алхимици, които нощем случайно се натъкват на странни минерали и ги отмъкват от „свещеното им вечно жилище“. Използвайки техните изключителни „лечебни и химични свойства“, докато не се освободи пазената в тях магия, те често се превръщат в ужас за цялата околност.

Злите алхимици, обърнали гръб на свещения повик, се обръщат срещу реда и се стремят да заграбят цялата власт. С помощта на магия успяват да заробят населението и се превръщат в символи на опасностите, свързани с неправилното използване на магическите технологии. Обикновено някой непокорен добър магьосник призовава герой, който да унищожи злия алхимик. В прочутите битки винаги срещу магията се изправя магия — героят също разполага с могъщ талисман, с чиято помощ да победи. Ключът към победата в битката е любовта. Тя кара камъните да светят. Алчни и безскрупулни ловци на съкровища ги крадат от забравени храмове и измъкват от очите на идоли сияещи червени камъни с грубите си стоманени ножове.

Когато „вълшебните елементи“ се губят, това става поради лоша употреба или гордост. Често биват взети от порочните си притежатели от загадъчни защитници и покровители на човечеството. Завистливи и нещастни глупаци случайно изпускат откраднатата награда в кладенци, морета, огнени езера или пукнатини в леда. Вълшебните елементи и светещите скъпоценни камъни често се губят, след като заслужаващи хора биват благословени от магията им. Хората сякаш не са в състояние да ги запазят.

Загубата винаги е съпроводена с голяма мъка и съжаление. Загубилите ги винаги биват отбягвани, а в селата им ги очаква безрадостно и сиво бъдеще. В последните стихове на разказите винаги следва обещанието, че рано или късно вълшебните предмети ще се появят отново. Изразява се надеждата, че преоткриването на изгубените елементи ще гарантира светло бъдеще. Винаги има знаци, по които можем да разберем появата им на земята. Революцията в световното съзнание винаги се нуждае от светещи камъни.

Загадъчните „изгубени елементи“ и „светещи камъни“ непрекъснато се появяват от най-древната памет на човечеството. Повторната им поява в символичния лексикон на обществото е непреодолима. Най-великите теми в съвременната научна фантастика по произход са древни колкото света. Техните символи, макар и осъвременени и променени, имат дълбоки корени. Архетипните образи на вечния светилник и магическия елемент се появили отново в серията „Зеленият светилник“ от 30-те. В комиксите вечният изумруден светилник от друг свят разкрива мощта си на човека, който справедливо носи магически пръстен. Зареден с вечната светлина на светилника, рицарят се заклева да предпазва света от злото, след което научава тайната психотронна сила на пръстена си.

И докато образите на Предстоятеля Йоан и прочутата му тронна зала осветява умовете на онези, които са чули историята му, съществува една нова, неочаквана и документирана материализация.

Този така драматичен епизод в човешката история все още изисква пълно библиографско проучване. Има един случай — истинско психо социално събитие, в което архетипът се срещнал с човешкото желание в материална форма.