Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Тъмни дъги

Од е светлина — много рядък вид светлина, проникващ в цялата вселена. Од била неподозирана дотогава реалност в сърцето на природата. Най-подозрителното във всички продължителни и педантични проучвания на барона е неизменното постоянство на резултатите, описвани от пациентите му. Баронът бил търсач на истината и нямал намерение да заблуждава сам себе си. Той вече познавал коварните и почти незабележими начини, по които експериментаторът можел да „замърси“ емпиричните резултати със собствените си „предположения“ и „очаквания“. Именно затова Райхенбах възприел техника на непринуден разпит, като новият пациент бил предварително запознаван най-общо с характера на експериментите. След това правилникът изисквал мълчание.

По време на дългия и изнурителен процес на наблюдение не се допускали никакви разговори с пациента, с изключение на описанията на усещанията. Пациентите били специално обучени да пазят мълчание. Никой не виждал съседа си. В помещенията имало дебели килими и завеси, поглъщащи шумовете, така че вниманието на пациентите да не се отклонява от нищо, дори и от тътренето на крака.

Самите пациенти били стотици, събрани от барона по време на обиколките му из цяла Европа. Всички имали обща чувствителност към определени неща, което позволявало постигането на по-голяма дълбочина в изследванията на од. Всеки от тях още от съвсем ранна възраст притежавал рядката способност да вижда различни цветове и „дъги“ около определени материали. Тези видения оставали както през деня, така и в нощните часове. От разговори с всеки един пациент поотделно баронът се убедил, че аурите се виждат и на слънчева светлина, и на тъмно. Налице била рядката възможност лично да изучи прочутото „аура — зрение“!

Повечето пациенти си спомняли първоначалното си притеснение при първите прояви на способностите им. Никой от родителите или връстниците им не можел „да види красивите дъги“ наоколо и децата искрено съжалявали останалите. С порастването обаче тази способност се превръщала в неудобство — особено когато приемането от страна на обществото се превръщало в първостепенна грижа. Повечето се справяли, като криели способността си, макар че никога не я изгубвали.

На мнозина им било трудно да общуват с хора, чиито аури изглеждали неприятно! Баронът бил истински заинтригуван, но въпреки това насочил вниманието си предимно към по-естествените прояви на аура зрението. Цветовете, които пациентите виждали около всеки обект, винаги запазвали точно определена идентичност. Отделните аури се различавали според предметите и материалите, с което се явявали още едно средство за разпознаването им. Пациентите обяснявали, че аурите притежават ясно разграничени „меки, строги и груби“ характеристики. Понякога те „пулсират, трептят или се изливат“ в пространството. Райхенбах бил напълно завладян от новото си откритие. Чувствителните му пациенти можели да му позволят да изучи с голяма точност света на од.

Баронът изучил човешката атмосфера или аура и споделил с мнозина впечатленията си за нейната „сияйна светлина, която се излъчва в пространството, без да бъде забелязана“. Той грижливо отбелязал някои разлики между одическата яркост на мъжката и женската аура. Ясно се разграничавали и аурите на хора на различна възраст и с различен темперамент. Баронът заявил, че според експериментите и наблюденията аурата на всеки човек се различава „както се различават парфюмите различните тонове и различните цветове“. Различните заболявания също можели да се определят много точно чрез наблюдения на аурата. Чувствителните пациенти можели буквално да „гледат вътре“ в аурите на телата на другите, да определят здравословното им състояние и дори да отличават „повредените“ места като „тъмни петна“. Често при опитите присъствали и лекари, които откривали същите заболявания, описани от пациентите на Райхенбах. Зрението им било наистина вярно, в случая не можело да се говори за суеверия. За барона това бил пример на по-висше и мистериозно зрение, което надхвърляло дори способността да се виждат проявленията на од.

Някои от пациентите показали необичайна чувствителност — можели да чуват и дори да виждат през ръцете и областта на стомаха (слънчевия сплит). Видимите промени в цвета и формата на аурата сочели за проблеми със здравето. В началото на XX век д-р Уолтър Килнър разработил техника за диагностика, основаваща се на изследванията на Райхенбах върху човешката аура. При метода на д-р Килнър се използват специални стъклени филтри от дицианин — течност, през която аурата можела да се види ясно. Така докторът можел да прави детайлно проучване на човешката аура на слънчева светлина в специално подготвени за целта помещения.

Райхенбах решил да представи на всеки от надарените с тази специална чувствителност пациенти различни материали. Били използвани какви ли не химични съединения, прахове, метални плочи, платове, органични вещества, камъни, растения, дори човешко тяло. Всички предмети били вкарвани в помещението за изучаване по няколко хиляди пъти.

При благоприятните условия, които осигурил на пациентите си, резултатите на Райхенбах би трябвало да се вземат по-насериозно от колегите му. В затъмнените помещения феномените можели да се наблюдават свободно и без смущения. Експериментите му започнали с изучаването на „тъмните дъги“ и връзката им с минералите. За целта били използвани неимоверни количества най-различни материали.

Образците били поставяни върху малката въртяща се маса в съседната, също така затъмнена стая. След като масата се завъртала, прозвучавал звънец и всеки от пациентите разглеждал образците. След като се давали детайлни описания, материалите се прибирали и се замествали с нови. Всеки удар на звънеца давал началото на ново „тъмно визуално“ изучаване.

Процесът бил организиран в определен ред. Баронът разполагал с огромна колекция химикали и минерали. Благодарение на многобройните си мини и промишлени рафинерии той имал достъп до иначе изключително редки минерали и химични съединения. Всеки от образците бивал вкарван в стаята с пациентите, които описвали еманациите од. Опитите продължавали с часове — при всеки от тях броят на използваните вещества надхвърлял шестстотин. Същевременно се използвали и множество „композити“, при които се изучавали комбинациите между различните вещества. Пациентите съобщавали за изумителни различия в цветовете и интензитета на од. Когато очите им свиквали с тъмнината, цветовете ставали невероятно наситени и коренно се различавали от познатото фосфоресциране на изложените на слънчеви лъчи скали и химикали. Тези нови прояви приличали на пламъци, били сложни и притежавали определена структура и полярна диференциация.

Самият барон също започнал да различава описваните от пациентите лъчения. След няколко часа търпеливо наблюдение в абсолютна тъмнина тази чудодейна способност се задействала без никаква трудност. Баронът разбрал, че свръхчувствителните му пациенти са неврологично надарени индивиди, способни да усетят и най-слабите въздействия на од. В тъмните стаи били вкарани и хора, които никога не си давали сметка за собствената си чувствителност към подобни енергии. Веднага щом свиквали с тъмнината, те също започвали да виждат светлините од, излъчвани от всеки образец. Това дало повод на Райхенбах да твърди, че повечето хора са способни да видят одическата фосфоресценция, но може никога да не са го изживявали — просто не е имало подходящи за целта условия.