Джери Василатос
Изгубените открития (105)

Гръм

Когато гръмовните тонове стават по-дълбоки, силата им като че ли се увеличава при чупливи прегради като стъклените прозорци. Някои внезапни гръмовни тътени могат да разбият прозорците на мънички парченца. По време на буря можем да наблюдаваме силната и продължителна вибрация на прозорците дори при липса на гръмотевици. После настъпва внезапна неестествена тишина, след което прозорецът се разхвърчава пред очите ни.

Природните явления са щедри генератори на инфразвук. Мощните периферни ефекти, получени при естествени експлозии, могат да породят легендарни ефекти. При взривяването на вулкана Кракатау инфразвуковата вълна пръснала прозорците на стотици километри от епицентъра. Причина за това не били ветровете, тъй като такива просто нямало. Сеизмографските станции регистрирали взрива, а барометрите измерили ударните вълни. „Звъненето“ на земята и атмосферата продължило часове. Смята се, че всъщност инфразвукът образувал горната височина на вулканичното изригване и неизмеримо дълбоките тонове оформили „централната хармония“ на събитието. Остров Кракатау бил буквално изхвърлен на орбита от фаталния взрив. Много години след това се наблюдавали прекрасни залези — тъжен паметник за всички погубени от земните недра души.

Разрушителната сила на експлозивите е в две основни зони. Първата е онази, която принципно ни е позната — самият взрив, при който летящите с огромни скорости горещи газове и метални фрагменти помитат всичко по пътя си. Втората и по-непозната зона се простира много по-надалеч от взривната вълна, отколкото си представяме. Тя е мощната звукова вълна, която крие в себе си не по-малка опасност. Дебелите стени от сгъстен въздух се движат с невъобразима скорост, следвани от също толкова дебели стени с ниско налягане, продължават да се разпространяват далеч от центъра на взрива. Самият взрив е в малката зона на разрушения. Малко предмети могат да оцелеят от ужасната вълна.

Анализаторите твърдят, че инфразвукът се състои от много широка лента височини. Тези тонове с огромно налягане и продължителност се „съгласуват“, когато попаднат в резонансни кухини. Всички подобни кухини биват „открити и унищожени“, когато в резонанса им постъпят съответните вълни. Стаи, холове, алеи, пространства между сгради, дворове, мазета, метро, канализация — всички те избухват в летящи фрагменти, когато в тях нахлуят инфразвуковите вълни. Инфразвукът е жесток тонален гигант, разкъсващ всичко, което се изпречи на пътя му.

Проучванията показват, че внезапната ударна вълна на експлозията изтласква сложен инфразвуков сигнал далеч отвъд периметъра на взрива. Макар и не кохерентни, подобни ударни вълни помитат далечни стени и прозорци секунди след като шрапнелите са свършили смъртоносната си работа. Предмети с всякакви форми, размери и състав експлодират, когато през пространството около тях преминат инфразвуковите импулси. Никаква преграда не е в състояние да спре инфразвука. Физиците са изучавали останките след детонацията на големи експлозиви. Малко материали могат да запазят целостта си. Предметите, успели да оцелеят при експлозиите, са забележителни като инфразвукови „резистори“. Подсиленият бетон не се поддава лесно на инфразвуковите удари или експлозиите.