Наводнение
Вълните се разбиват в брега и образуват вълни с честота 16 цикъла в секунда — малко над долната граница на слуховите ни възможности. Океанските вълни, които се блъскат в атмосферата в огромните простори, създават акустична енергия със средна честота 16 херца. Различните „баризални тътени“ (на името на един град в делтата на Ганг), „езерни тътени“ и т.н. оформят обемистата библиография на аномалните акустични феномени. Те не са приоритет само на един район или държава. Всеки народ има истории, свързани с мистериозните морски звуци. В някои райони ги наричат „заливни взривове“, тъй като се разнасят внезапно откъм някой намиращ се наблизо залив.
Някои от тези звуци проявяват тоновете си на случайни интервали. Други свързани с водата звуци са периодични и жителите на такива райони са свикнали с мистериозната им поява. Странните „експлозивни“ звуци се появяват през определено време от деня, в определени дни от месеца или в определени месеци от годината. Има най-различни други аномални природни звуци, които звънят, реват и бръмчат. Някои приличат на звуци от орган, тръба или на дълбокия звън на някакви огромни камбани. Размерите на заливите, на вълните и геологичният строеж на бреговете се вплитат в сложни механични опити да се обясни произходът на загадъчните звучи.
Детонацията може да се причини от внезапно „пляскане“ на водата от една-единствена вълна с „правилна“ ширина и скорост, съответстваща на естествената резонансна височина на залива. Намиращата се отдолу скална основа може да повтори звука като камбана, гонг или цимбал. Геологичният строеж на залива играе голяма роля за ефекта, когато внезапни ветрове или водни течения почукат на естествената „звукова дъска“. Тези естествени тонове имат огромно инфразвуково съдържание.
Количеството инфразвуци при загадъчните тонове е голямо. Всеки такъв феномен създава серия от много ниски честоти. Тези тътени чупят прозорци и разлюляват някои малки градчета. Животните се стряскат от недоловимите сигнали, а хората често остават замаяни часове след замирането им. В някои райони има дори случаи на хоспитализиране заради свързани с „тътена“ заболявания.
Прочути генератори на инфразвуци са и водопадите. Мнозина от по-податливите посетители на Ниагарския водопад изпитват странен световъртеж, който няма нищо общо от нормалния им страх от височини. Гръмовните води създават силни инфразвукови вълни, способни да предизвикат характерното неразположение от разстояние над километър и половина. Изследователите на Антарктида също изпитват неразположение от свързани с леда звуци.
Приливните вълни и други внезапни промени на водната повърхност създават „сейш“ вълни с небивала мощност. Някои от тях били наблюдавани от презокеански кораби — за морската повърхност за невероятно кратко време драстично променя нивото си. Корабите „пропадат“ в огромните океански падини и отново се издигат, след като вълната е отминала. При пропадането някои дори се разбивали в скалистото дъно на заливите, а след отминаването на вълната на повърхността се издигали само отломки. Кадри от огромното земетресение в Аляска от 1964 г. са запечатали подобно катастрофално „пропадане“.
Наред с тези смъртоносни вълни, дори и да не са съпроводени със земетресение, идва гаденето и други свързани с крайбрежието неразположения. Интензивните инфразвукови вълни от морето предават мощния си ефект върху въздуха над района. Тези инфразвукови вълни изминават огромни разстояния. Някои заливи са известни с честите прояви на подобни заболявания, резултат от ежедневното резонансно „вълнение“ на въздуха. Както изглежда, неблагоприятните им ефекти се „складират“ в човешката психика и продължават да действат с часове. Но докато тези феномени произлизат от земните недра и на повърхността, има и други източници на инфразвук — космически.