Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Телетрофоно

Меучи методично изпробвал най-различни средства за превръщането на речта в електрически вибрации. От 1850 до 1862 г. той създал над тридесет различни модела и двадесет отделни варианти. Първите модели се основавали на принципа на вибриращата медна примка (верига), който открил още в Хавана. Хартиените конуси били заменени с метални цилиндри, за да се засили резонансът. Започнал да експериментира с тънки животински мембрани, които вибрирали от контакта с медната пластина. Този модел е първият, напомнящ за телефона такъв, какъвто го познаваме и днес.

Меучи поставил фини електромагнитни бобини около медните електроди, с което значително засилил амплитудата на звука. В следващата серия започнал да експериментира с магнитни вибратори. В моделите му могат да се видят най-разнообразни примки (вериги), намотки, пластини от меко желязо и железни подкови. Последните модели дали изумително добри резултати. Освен това диаграмите на Меучи показват, че е експериментирал както с отделени, така и със „свързани“ медни диафрагми (мембрани). Вторите работели според все още неоткрития „ефект на Хол“, при който пренасящите тока проводници вибрират по-силно в магнитни полета, генерирани от собствените им токове.

Макар че захранването на първите телетрофонични системи се осъществявало от намиращите се в мазето големи акумулатори, Меучи направил едно важно откритие, когато заземил линиите с различни метални плочи. Изведнъж системата му заработила така, сякаш към веригата били включени още енергийни източници. Меучи откачил акумулаторите в мазето, но системата продължила да работи, захранвана единствено от земните токове.

Използването на вкопани в земята различни плочи често се среща в ранните телеграфски патенти. Самите устройства, осигуряващи тази невероятна електрификация, се наричали „земни батерии“. Неколцина видни изследователи направили забележителни открития, докато работели върху земните батерии в края на XIX век. Те открили, че въпросните устройства всъщност не генерират никаква мощност.

Земните батерии прихващат земното електричество и го впрягат на работа. Някои телеграфски линии, захранвани единствено по този начин, продължили да работят чак до 30-те години на XX век. Имало системи, използващи земните си батерии цели четири десетилетия, без да се налага подмяната им!

Тези устройства са особено интересни, тъй като сякаш никога не корозират толкова, колкото би трябвало да се очаква според количеството електричество, което създават. Всъщност за корозия при тях почти не може да се говори, както се вижда от извадените от земята батерии. При тези устройства сме свидетели на някаква загадъчна регенерация — феномен, заслужаващ да бъде проучен и в наши дни.

Подобно на работилия по-късно Томас Едисон, Меучи бил гений в приложната химия. Много от техниките му си остават неизползвани и досега. Меучи разработвал странни покрития — използвал солена вода, графит, талк, восък, хлорна киселина, азбест, сяра и най-различни видове гума, с които покривал жиците. Третирани по такъв начин, проводниците получавали свойството да изправят тока. Те поглъщали и насочвали земното и въздушното електричество в линията — нещо като еднопосочен вентил (клапан). От техническа гледна точка създаденото от него представлявало всъщност диод с голяма външна площ.

С въвеждането на третираните по този начин проводници Меучи подобрил абсорбирането на „атмосферното електричество“. По жиците започнал да протича силен и постоянен ток, който нямал възможност да се освободи навън. Така Меучи успял да намери начин да захранва системата си единствено „от въздуха“.

Сега той бил в състояние свободно да използва въздушното и земното електричество, за да захранва телетрофоничната си система. Освен това открил, че латентната мощност в силните постоянни магнити е в състояние многократно да усилва звуците. Когато ги комбинирал с получената от земята енергия, Меучи открил, че може да получи истински усилвател. Открил, че звукът става много по-силен и може да се предава на много големи разстояния при онези от моделите му, в които се използвало „магнитно брашно“.

Отговорните за звука ядра от меко желязо били заменени с магнетит и различни композити, получени в лабораторията на Меучи. Новите устройства имали необичайно силен изход. Меучи използвал изключително фини медни намотки и уникалният дизайн на респондерите, позволили значително увеличаване на звуковия диапазон.

От новите модели се разнасяла силна, ясна и идеално разбираема реч. В устройството на респондерите Меучи използвал фина магнитна прах и така създал първите ферити в света — композити от желязо, цинк и манган, използвани по-късно в първите преобразуватели на радиовълни.

Телетрофоните му вече представлявали напълно оформени въз — тежки устройства със слушалки. Запазените модели силно напомнят на произведените много по-късно телефони на Бел — дървени кутии във формата на купи и дръжка, в която са вградени приемно-предавателните устройства. Човек говорел в слушалката и чувал отговора от същата мембрана. Всички скици, бележки и модели на Меучи категорично доказват, че той е истинският създател на телефона.

Освен това той използвал диафрагми, които пренасяли тока, модулиран от говора. Меучи разработил забележителни графитно солни покрития, за да подобри електропроводимостта на диафрагмите, изпреварвайки въглеродния микрофон на Едисон с цели 24 години!