Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Магнификат[1]

Икономическата депресия от 30-те се стоварила най-силно върху обикновените граждани. Д-р Райф се занимавал с разработката и усъвършенстването на ултравиолетовите проекционни микроскопи от 20-те и планирал да построи много по-съвършено устройство. Супермикроскоп. Дизайнът се основавал на теоретически принципи, формулирани от предварителните му експерименти в областта на оптиката. Сега трудът му внезапно бил прекъснат. Останал без работа, д-р Райф поел по пътя на всички онези, изпаднали в нужда. Скромен и лишен от гордост, той потърсил начин да си изкарва хляба в далеч по-малко интелектуални сфери.

 

Бил нает за личен шофьор на Х. Х. Тимкин — богат автомобилен магнат и филантроп. Постепенно д-р Райф спечелил уважението и благосклонността на работодателя си. Повече не можел да пази чудесната си мечта единствено за себе си. По време на дългите пътувания към досадните делови срещи Тимкин се впускал в задълбочени дискусии с д-р Райф относно работата му в областта на медицината. Д-р Райф участвал в разговорите с такава жар и откровеност, че силно изненадал работодателя си. Не сериозността и почтеността било онова, което привлякло вниманието на Тимкин. Той можел да разпознава качественото, когато го виждал, и можел да слуша.

Високото положение на шофьора си личало въпреки скромното положение, което заемал в обществото. А когато започвал да говори за разработките и изследванията си, сякаш самият въздух около него започвал да трепти! Изказал съжаление, че му се наложило да изостави работата си, но бил абсолютно сигурен, че в края на краищата всичко ще си дойде на мястото. Онова, което споделял, било невероятно. Вдъхновение в най-чистия му вид. Когато Тимкин и бизнес партньорът му Бриджис разбрали какво всъщност се опитва да постигне д-р Райф, незабавно решили да подкрепят финансово изследванията му.

Тимкин и Бриджис учредили фонд за финансиране на д-р Райф и изумителното му проучване. Райф бил искрено трогнат. Трогнат до сълзи. Като крайно емоционален човек той обещал, че няма да ги разочарова. Щял да работи, докато не постигне успех. В имението на Тимкин (Пойнт Лома, Калифорния) била обзаведена лаборатория и д-р Райф се заел за работа с усърдие, което изненадало всички около него. Тимкин и Бриджис били изумени от скоростта, с която Райф завършвал всеки нов модел, с който се захващал. Работел неуморно — истинско вдъхновение за хората, които подкрепяли работата му. Абсолютно очевидно било, че замисленият и благороден доктор бил сериозен докрай в начинанието си.

Райф яростно преследвал и постигал всяко нещо, което не било постигано в областта на ултравиолетовата микроскопия. Умът му се насочил отново към метода, който бе замислял преди толкова много години. Изглеждало, че някогашната мечта е на път да се сбъдне. Търсене на повече светлина. Решил да запълни цялата тръба на микроскопа с цилиндрични кварцови призми. Така нямало да има различия в индекса на отражение по цялата дължина на оптичния път. Кварцовите призми щели да „отварят“ всяка конвергенция на лъчите и да ги поддържат напълно успоредни. Така пристигналият в окуляра образ щял да бъде ярък и с изключително висока резолюция.

Тази конфигурация от кварцови призми накарала лъчите да се движат на зигзаг в 22 светлинни ивици. Вътрешният оптичен път се състоял изцяло от 22 кварцови цилиндъра, между които били поставени лещи. Сякаш цялото устройство представлявало един-единствен кристал с различни повърхности. Излъчваните към образеца лъчи щели да преминават през успоредни пътища през призмите и образът щял да се увеличава само когато достигне някоя леща. Този метод гарантирал идеалното качество на крайното изображение.

Към брилянтната конфигурация било добавено и второ оптическо нововъведение. Д-р Райф решил да използва феномена, при който силната светлина стимулира вътрешна флуоресценция на образеца. Насищането на образеца с ултравиолетова светлина измествало точката на дивергенция в самия образец вместо зад него, което го принуждавало да започне самият той да излъчва ултравиолетови лъчи.

Налице била истинската светлинна точка за осветяване на образеца — и това бил самият образец! Концепцията била наистина върхова, тъй като чрез нея и най-малките частици можели да бъдат накарани да излъчват ярки дивергентни лъчи. Замисълът бил оригинален още от самото начало. Д-р Райф разработил система, с която избрани части от ултравиолетовия спектър можели да се разделят и да се насочат към образеца с помощта на поляризатор. Включването на този компонент към системата щяло да позволи на образеца да излъчва светлина в собствения си спектър на абсорбиране, като и най-малките частици щели да излъчват с максималните си възможности.

Теоретично тези ярки отразени лъчи могат да се увеличат до абсолютно всякаква степен. А вторичният монохроматичен ултравиолетов лъч щял да извърши нечувано досега чудо. Когато се съчетавала с вътрешната флуоресценция на образеца, вторичната добавка щяла да направи светлината хетеродинна[2]. Това означава, че светлинните степени на образеца могат да се вдигнат много над първоначалните им стойности. При такива къси дължини на вълната разделителната способност на устройството щяла да бъде невероятна.

Към флуоресцентната светлина на образците се добавял допълнителен тъмен ултравиолетов лъч, който осигурявал изумителна острота на изображението на невидими иначе обекти. Оставало начинът на осветяване и изпълнената с кварцови призми тръба (проектирана да запазва излизащите от образеца лъчи абсолютно успоредни) да се съберат в едно цяло. Д-р Райф твърдял, че тези успоредни линии са с точност в рамките на една дължина на вълната — нещо само по себе си поразително.

Не след дълго бил създаден малък ултрамикроскоп, чийто принцип на работа нарушавал предполагаемите закони на оптиката. Моделът превъзхождал всички разработени до този момент ултрамикроскопи. Постижението било толкова поразително, че дори институтът „Франклин“ публикувал дълга и подробна серия статии относно разработките на д-р Райф. Институтът получил за съхранение и няколко от устройствата, които се пазят там и до днес.

Този микроскоп бил различен — напълно различен. Можел с кристална чистота да показва не само вируси в латентно, но и в активно състояние. Призматичният микроскоп на д-р Райф прекрачвал всички теоретични граници на оптическата микроскопия през 30-те с нечуваната си резолюция от 17 000 диаметъра — три пъти повече от резолюцията, постигната от д-р Лукас.

Първият призматичен микроскоп представлявал хоризонтално оптическо устройство, монтирано на масивна стойка. Въоръжен с най-добрите фотографски инструменти, д-р Райф направил завладяващи съзнанието снимки. Увеличението било толкова зашеметяващо, че представители на всички научни институции се втурнали да наблюдават демонстрациите му.

Постиженията му били посрещнати с бурни овации от всички медицински гилдии от двете страни на Атлантика. Огромен брой научни издания помествали обширни статии, посветени на труда му. Откритията му били повторени и съобщени от водещи медицински институти, чиито имена са добре известни по цял свят. Ето защо липсата на широко достъпна информация за живота му е крайно подозрителна.

Д-р Райф, проявил достатъчно скромност, за да се наеме да работи като шофьор, изведнъж се озовал на върха на славата От мрака зад кулисите попаднал под ослепителните прожектори на сцената. Единствено характерът му, заради който всички го обичали, можел да се сравнява с неговия гений. Семейство Тимкин го обожавали. Лабораторията му била оборудвана с най-прецизната за времето си апаратура. Д-р Райф продължавал методичните си проучвания. На всяка крачка го следвали нови невероятни открития в областта на биологията. Сега с помощта на своето „ултра зрение“ той можел заедно с колегите си да се взре в недостижими по-рано измерения. Откритията често поставяли под съмнение общоприети идеи в биологията и медицината.

Д-р Райф възнамерявал да създаде институт, в който да обучава по-младите специалисти да работят с великолепните ултрамикроскопи. Щяло да се осигури масовото производство на устройствата. Те щели да станат задължителна част от всяка професионална лаборатория. Целта на проучването не били парите. Те вече били осигурени. Д-р Райф имал една-единствена цел.

Той бързо разработил няколко различни модела на първоначалния си проекционен призматичен микроскоп. Хоризонталният проекционен модел бил преобразуван в по-компактен вертикален, който по-пълно отговарял на нуждите на патолозите и биолозите в практическите им лабораторни занимания. Някои от моделите могат да се видят в различни архивни филми и фотографии, заснети в лабораторията му.

И ако призматичните микроскопи на Райф превъзхождали всеки стандартен лабораторен уред със способността си да показва и фотографира вируси в активно състояние, универсалният микроскоп бил всички поставени до момента рекорди. Създаден през 1933 г., универсалният микроскоп позволявал резолюции до зашеметяващите 31 000 диаметъра и увеличение над 60 000 диаметъра.

С помощта на прецизни фотографски техники за увеличаване, д-р Райф успял да постигне увеличение от 300 000 диаметъра. Изчисленията му показвали, че ултра оптическия проекционен микроскоп може да дава ясни изображения с увеличение 250 000 диаметъра. А след фотографското увеличение пред учените нямало да има никакви граници.

В лабораторията на д-р Райф правилото на Абе се споменавало като провалило се недоразумение. Райф успял да разбие „видимия предел“. Именно запознатите с оптиката и възможностите й твърдят, че подобни увеличения не могат да се получат според обичайните принципи на светлината. При устройства като тези на Райф действат други светлинни енергии, попадащи отвъд простите оптически параметри. Процесът на фокусиране е радионичен, тъй като използва проникващото од-лъчение. Стимулацията на специални режими на ретината освобождава аномалното възприятие и неговите свръх оптични увеличения. Внимателното проучване на ултрамикроскопа на Райф разкрива запълнени с кварцови призми тръби, идентични по действието си с патентованите радионични анализатори на Т. Г. Хиеронимус (Лер).

Вирусите остават абсолютно невидими, когато културите се гледат през стандартния тогава тъмно полеви микроскоп на Цайс. Призматичните микроскопи на д-р Райф били незабавно поръчани от Медицинския институт на Северозападния университет, фондация „Майо“, Британската лаборатория за тропическа медицина и други престижни научни институции. Моделите постигали увеличение и резолюция до 18 000 диаметъра.

Сега пред него се отварял свят, в който озаряващата ума светлина се съединявала със светлината, попадаща в очите. Полета от светлина. Новото зрение нямало граници. Никакво невидимо наметало нямало да помогне на врага. Скоро всички щели да го виждат и армиите на смъртта и сянката щели да бъдат победени. Трофеите щели да дарят човечеството с невероятни съкровища. Животът и светлината отново щели да завладеят света, управляван толкова дълго от сянката и смъртта. Започнала колосалната задача да се каталогизират патогенните вируси.

Бележки

[1] Хвалебствен псалом. — Б.ред.

[2] Свързана с незатихващи колебания с висока честота. — Б.ред.