Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Глава 2
Да чуваш по жицата. Антонио Меучи

Пътувания

Антонио Меучи е забравеният скромен гений, чиито открития предхождат всички революции в комуникационната техника от миналото столетие. Времето, през което ги е направил, само по себе си е достатъчно показателно. Истинско чудо е как в онази епоха Меучи е успял да разработи случайните си открития и да ги превърне в работещи системи.

„Отглеждането“ на една технология от първия проблясък на идеята до завършването й е постижение от особена категория. Откривател на телефона, Меучи с право се възхвалява като истинския баща на телефонията от онези негови съмишленици, които са запознати с необичайната му и трогателна биография. Но той е създател на далеч повече неща от телефона, който познаваме всички. Меучи е автор на две напълно различни телефонни системи. Първото и най-изумителното му откритие е известно като физиофония — телефониране през тялото и слушане през жиците. Едва след това дошъл ред на акустичната телефония, преварила с десетилетия всеки друг неин легендарен откривател.

Меучи захранвал телефоните си с електричество, взимано от земята чрез специални акумулатори, както и от небето с помощта на диоди с достатъчно голяма площ, за да могат да извличат статичното електричество от въздуха. Елиминирайки необходимостта от използване на батерии в телефонните си системи, Меучи пръв започнал да гради планове за презокеанска система за гласова комуникация. Идеята му била велика и същевременно реално осъществима. По-късно Маркони щял да използва методите, открити от отдавна забравения Меучи.

 

 

Той разработил ферити, с чиято помощ конструирал истински аудио трансформатори и приемно-предавателни устройства с високоговорители. Той е създателят на морския радар и подводните комуникационни системи. Постиженията му в химическата обработка и промишлената химия са твърде много, за да се спираме върху тях в този кратък обзор. И всичките му чудеса били измислени и демонстрирани доста преди 1857 г.

Сеньор Меучи бил блестящ откривател, инженер и специалист по приложна химия. Докато живеел във Флоренция, работел като сценичен дизайнер и техник в различни театри. Антонио Меучи напуснал града със съпругата си, за да се спаси от угрозата на гражданската война, бушуваща по онова време в Италия. Мнозина емигранти в търсене на спокоен и мирен живот решили да потърсят убежище в Новия свят от другата страна на океана.

Тъй като за съжаление му отказали влизане в Съединените щати, Меучи и семейството му поели по пътя, по който били принудени да поемат и повечето други бегълци от Средиземноморието. Отклонени на югозапад, те били буквално принудени да се установят в карибските и южноамериканските пристанища. И до наши дни там продължават да съществуват многобройни колонии от европейски емигранти, на които законът не позволил да се заселят в Съединените щати. Повечето открили, че местните жители ги приемат с почти същата топлина и гостоприемство, каквито биха открили и в родината си. И това станало причина да се установят по тези места завинаги.

Семейството на Меучи пристигнало в Куба и превърнало Хавана в свой дом. Открили, че тази топла и приветлива страна е земя на нови и прекрасни възможности. Докато живеел в Хавана, сеньор Меучи се занимавал с множество експерименти и изследвания и разработил нов метод за галванопластика на металите. Разработката му намерила приложение в оборудването на кубинската армия и в Хавана Меучи си спечелил славата и уважението на учен и изобретател.

Меучи изработил няколко електрически контролни системи специално за хаванската опера „Театро Такон“. Електрически реостати осигурявали безопасността и лесното управление на въглеродните дъгови лампи. Механични приспособления вдигали, спускали, разтваряли и затваряли тежките завеси. Теза автоматични системи били истинско чудо сами по себе си.

Младият и романтичен Меучи намирал работата си в театъра за изключително завладяваща и вдъхновяваща. Там мечтите се превръщали в реалност и макар и за кратко, студеният прагматизъм отстъпвал на красотата. Фантазията и чудесата били магически еликсири, изпълващи душата и отварящи очите на съзнанието. Подобно на детските си години, човек можел да възприеме божествените откровения, необходими за откриването на неочаквани феномени и разработване на невиждани дотогава технологии.

Решението да се премести в Хавана наистина се оказало добро. Гостоприемството и признанието внесли радост в горчивия живот на бежанците. Съпругата на Меучи често се изненадвала на все по-чудноватите му идеи и изобретения, но с трайното им установяване в Хавана започнала да го гълчи и да мърмори, че трябва да измисли нещо сериозно и практично, с което „да вържат двата края“.

Всеобщият интерес към физиологичните състояния и техните електрически реакции станал причина Меучи да се заеме с изследвания в областта на електро медицината. С тази чисто практическа идея той оборудвал цяла експериментална електромедицинска лаборатория в сградата на операта. Отдавайки се на изкуството на „електро медицината“, която била така популярна в Европа и в Новия свят, Меучи се заел да изследва лечебните способности на електрическия импулс. Докато прокарвал слаб ток от малки индукционни намотки в телата на пациентите си с надежда да ги излекува, Меучи научил, че „тайната на изкуството“ се крие в точния контрол на „силата и продължителността“ на електрическия импулс.

Според него болката и определени физически състояния могат да се лекуват чрез електрически методи, стига да се прилагат много краткотрайни импулси с незначителен волтаж. Импулсите с определена продължителност и мощност би трябвало да освободят страдащите от болката им. Освен това Меучи вярвал, че със същите средства може да се стимулира възстановяването на тъканите и костите.

Онова, което наистина интересувало сеньор Меучи, било колко време трябва да трае импулсът, пускан в тялото на пациента. За целта той направил специални плъзгачи, с помощта, на които да регулира продължителността му. Възможно било контактната повърхност да се премества на зигзаг върху неподвижен източник на електричество. Променяйки разстоянието между контактите, Меучи можел механично да генерира изключително краткотрайни електрически импулси.

Реостатите можели да се използват и за регулиране на силата на тока. С въвеждането на тези две контролни устройства станало възможно прилагането на точно необходимата „сила и продължителност“ на тока. Меучи смятал да опише различни серии от импулси, способни да премахнат определен вид болка или заболяване. Целта му била да състави каталог на лечебни електрически импулси. Ако бъде разработена подробно, подобна технология би осигурила на практикуващите лекари ново средство за борба със заболяванията.

За да осъществи целите си, сеньор Меучи провел многобройни опити. Често пациентите му били служители от операта и актьори. Всички били сигурни, че лечението му определено действа. Методът на Меучи напълно променял състоянието на пациента. Изобретателят обръщал специално внимание на местоположението и големината на поставяните върху тялото електроди — често те били съвсем малки и били поставяни върху специфични нервни точки, за да повлияят на аналгетичните (обезболяващите) им свойства. Меучи бил особено предпазлив със „силата на импулса“ — обикновено пускал в тялото на пациента само по един миливолт. При правилно използване на импулсите болката постепенно изчезвала.

Меучи вече изобретил фини реостати за настройване на изходния ток от електрическото си устройство. За да осигури напълно „проверено“ електролечение, той винаги експериментирал първо върху самия себе си. Така можел да съди за параметрите лично и с по-голяма отговорност. Имал навика да прилага лечението си и върху болнавата си съпруга Естер, за която артритът постепенно се превръщал в същинска прокоба. Меучи искал да я избави напълно от заболяването. Докато будувал и се молел по цели нощи, Антонио се мъчел да усъвършенства средствата за артикулиране на импулсите, с което лечението му да бъде възможно най-ефективно.

Подобно на останалите му открития, осъществяването на тези изпреварили времето си идеи в областта на медицината станало в началото на XX век. Всеки изследовател в тази област на медицината използвал изключително краткотрайни импулси с определен волтаж, за да облекчи широка гама от заболявания. Електромедицинският метод на Меучи бил преоткрит, независимо от учени като Никола Тесла, д-р А. Ейбрамс, Дж. Лаковски, д-р Т. Колсън. Всеки от тях съставил каталог на специфични импулси, предназначени да лекуват точно определени заболявания. И всеки от тях разработил метод за използване на импулси с точно определена продължителност и сила, постигайки забележителни резултати в лечението.

Сравнително неотдавна неколцина медици използваха импулсния метод, за да ускорят неимоверно регенерацията на кости и тъкани. Опитите им потвърдиха, че човешката физиология реагира с ускоряване, когато върху нея се приложат подходящи електрически импулси. Опитите им се следят отблизо от властите, желаещи да наложат контрол върху новата наука.

От страх да не изгубят собствените си фармацевтични монополи, повечето бюрократи в областта на медицината използват всяка възможност да дискредитират и дори да елиминират тези революционни похвати. Ъптън Синклер лично се запознал с лечебната апаратура и медиците, развили новите методи. Той защитава тяхната кауза в многобройните си публикации и яростно разобличава онези, които се опитват да сложат край на делото им.

Синклер споменава за социалната революция, която неизбежно би последвала подобни открития. Той правилно посочва, че разпространението на новите технологии не би могло да се осъществи без драматична битка с установения ред. Победен от интриги на най-високо ниво, Синклер за жалост подценил способността на бюрократите да заличат технологиите, които биха сторили единствено добро на цялото общество.

Този бележит автор е писал много за трудовете на д-р Ейбрамс, който по-късно бил оклеветен и злепоставен както от Министерството по храните и лекарствата, така и от Американската лекарска асоциация. Моментално срещу новите методи бе предприета груба атака, целяща да ги унищожи веднъж завинаги. Но това е история, която може да се разкаже най-добре в няколко други биографии. Електромедицинските методи на Меучи скоро щели да се превърнат в революционно средство за комуникация на големи разстояния.