Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Малки звезди

По време на Втората световна война д-р Фарнсуорт продължил да изследва новите електронни алтернативи и създавал коренно различни видове електронни лампи, които станали толкова прочути, колкото и предишните му постижения в областта на телевизията. Изобретяването на „мултипакторната лампа“ била едно такова откъсване от общоприетото. В тези странни „студени“ лампи фото електрическият умножаващ процес насища вакуума с електрони. Простото прилагане на слаб прав ток създава толкова ефективна лавина от електронни заряди, че лампата достига до „пълна“ ефективност. Това означава, че входящата енергия е равна на изходящата, нещо непознато за технологията на вакуумните лампи.

В мултипакторните лампи се използват два поставени един срещу друг конкавни електрода, които играят ролята на вдлъбнати електростатични огледала. Те фокусират йонизирания газ в малки плътни точки, точно както вдлъбнатите огледала фокусират светлината. Тези елементи позволили преоткриването на електронната оптика — феномен, забелязан първоначално от сър Уилям Крукс през 1890 г., който впоследствие бил „пропуснат“.

Д-р Фарнсуорт разработил най-различни мултипакторни лампи. Колекцията му от патенти е внушителна. В някои от моделите Фарнсуорт забелязал много странни феномени. Сред тях били резки изблици на енергия, която сякаш се появявала „отникъде“. Напълно е възможно да е открил нов вид енергиен източник, който няма нищо общо с термоядрения синтез. Има предположение, че тези изблици са с космически произход.

През 1935 г., докато тествал първите си мощни високочестотни мултипакторни лампи, Фарнсуорт се натъкнал на странен феномен, който привлякъл вниманието му. В центъра на лампата се виждала малка, ослепително ярка и приличаща на звезда синя точка. Тя ставала още по-ярка при увеличаване на подаваното напрежение. Тези точки никога не докосвали стените на контейнера и си оставали точно там, където се появявали. Фарнсуорт видял в това явление контролна характеристика, която би могла по някакъв начин да се използва в бъдеще.

Мултипакторните му лампи могат да бъдат достатъчно малки, за да се поберат на длан. По-големите модели са с размерите и обема на термос. Използвани като високочестотни осцилатори, те произвеждат огромни количества енергия. Оптично фокусираните малки звезди се появявали мигновено и се поддавали на контрола, който по-късно отчаяно търсели всички конструктори на термоядрени реактори.

Фарнсуорт разбрал, че горещите йонизирани газове могат да се съберат в такива малки, подобни на звезди точки, а рядката им стабилност да се справя с всяко подадено напрежение. Малките звезди можели да поглъщат и задържат огромни количества енергия — черта, която силно впечатлила изобретателя. Първоначалната му идея била да използва принципа в по-мощни високочестотни лампи. Д-р Фарнсуорт предполагал, че процесът може да намери приложение в металургията. Звездите точки можели да се насочат, към каквато и да е повърхност. Стопяването на малки дупки в металите не би представлявало никакъв проблем за свободно носещата се малка йонна звезда. Не след дълго мислите му се насочили към ядрената енергия. Подобните на звезди „плазмоиди“ можели да бъдат натоварени с всякакви количества електрическа енергия и да се държат далеч от стените на контейнера. Те били стабилни, можели да абсорбират нови количества газ и електроенергия, теоретически без граници за достижимата температура. Идеята за използването на този принцип в създаването на ядрена пещ дълбоко го заинтригувала.