Джери Василатос
Изгубените открития (113)

Свирки

Д-р Гавро и екипът му се заели да проучат внимателно ефектите от техния „инфразвуков орган“ при различни тонове и сила. Учените променяли височината на тона, като отпускали или затягали поддържащите вентилатора пружини. На различни места в голямата сграда били установени различни инфразвукови резонанси. Затварянето на прозорците премахвало повечето симптоми. Когато обаче ги отваряли отново, целият екип усещал пристъпите на неразположение, независимо от силата на източника. Работещият в оръжейния бизнес д-р Гавро решил, че в лицето на инфразвуците е открил ново и непознато досега оръжие. Започнал да размишлява върху прилагането на инфразвуците като отбранителна инициатива. Случайните експлозивни ефекти при гръмотевиците, пораждащи естествени инфразвуци, били доста ефективна демонстрация на това какво можел да направи един изкуствен „гръмовержец“. Но как може да се създаде гръмотевица в една компактна система? Тези мисли стимулирали теоретически дискусии относно възможността да се произведе кохерентен инфразвук — своеобразен инфразвуков „лазер“.

Първите създадени от д-р Гавро устройства били направени така, че да имитират „инцидента“, при който екипът за първи път се сблъскал с инфразвуците. Учените разработили истински тръби за орган с изключително голяма ширина и дължина. Първата била с диаметър 1,80 м и дължина 23 м. Моделите били изпитани навън, като били взети необходимите предпазни мерки и тръбите били изолирани със звуконепроницаеми стени. Изследователите се намирали на голямо разстояние от устройството. Били построени две различни инфразвукови тръби. При първия модел се използвало ритмично движещо се бутало, а при втория — сгъстен въздух.

Оказало се, че основната резонансна честота на тези тръби е в „зоната на смъртта“, намираща се между 3 и 7 цикъла в секунда. Звуците не можели да се доловят от човешко ухо — определено преимущество за всяка отбранителна система. Ефектът им обаче се усещал съвсем ясно. Симптомите били бързи и неочаквани, макар че тръбите работели само по няколко секунди. Вълните се усетили в цялото тяло като ужасна хватка, от която нямало измъкване. Това бил натиск, който сякаш идвал от всички страни едновременно. Истинско покривало на смъртта.

След това идвала болката от инфразвуковия натиск върху очите и ушите. Последвало плашещото поведение на материалите, поддържащи самото устройство. Тръбата продължавала да работи, когато районът се изпълнил с внезапен грохот, който едва не разрушил сградата. Всеки стълб и сглобка на масивната сграда се тресял и движел. Един от техниците успял да превъзмогне болката за няколко мига и да изключи електрозахранването.

Тези експерименти с инфразвуците били толкова опасни, колкото първите опити с ядрено оръжие. Д-р Гавро и сътрудниците му били тежко болни в продължение на почти цял ден след първоначалните тестове. Неразположението им продължавало часове след като устройството било изключено. Инфразвуковите атаки върху тялото били още по-смъртоносни, защото идвали с ужасяваща тишина. Вътрешните органи силно се увреждали. Сърцето, белият дроб, стомахът и коремната кухина се свивали в непрекъснати болезнени спазми.

Симптоми на излагането на инфразвук били още мускулните спазми, задушаването и сълзите. Всички кухини в резониращото тяло поглъщали унищожителната акустична енергия и щели да бъдат разкъсани на парчета, ако в последния момент не бил спрян токът. Ефективността на инфразвука като защитно оръжие с ужасяваща мощ била демонстрирана повече от „задоволително“ и сега дошъл ред на новите въпроси. Каква мощност можела да се достигне с инфразвуково устройство, преди да бъде засегнат операторът?

С огромна предпазливост и респект към мощта, с която си имали работа, д-р Гавро започнал да преизчислява всички параметри на модела. Оказало се, че е направил огромна грешка при определянето на мощността на тръбите — първоначалните му показатели били силно занижени. И през ум не му минавало, че може да има толкова огромни стойности в инфразвуковия свят!

Емпиричните данни били единственият начин да се определи как инфразвуковата енергия се съотнася с живите организми и с мъртвата материя. Опитите били подновени, този път със съвсем слабо захранване. На първо място, размерите на устройствата били силно намалени. Голямата им дължина ги правела не особено практични. За да се осигури пълен контрол над смъртоносните удари, били инсталирани няколко аварийни прекъсвача, които реагирали на излъчената инфразвукова вълна. Интензитетът можел да бъде ограничен до минимум с помощта на автоматични прекъсвачи, свързани с барометри.

В опитите си да получи по-компактни и управляеми генератори на инфразвук, д-р Гавро разработил и изпитал специални тръби и „свирки“ с различна големина. Те представлявали забележително прости кръгли и плоски резонантни кухини с един изходен отвор. Представлявали просто големи аналози на фогхорни^[1] и полицейски свирки. Обемът им по-късно бил намален — оказало се, че при първоначалните размери мощността им била прекалено голяма. Фог — хорните можели да генерират плашещите сто киловата инфразвукова енергия с височина на тона 150 цикъла в секунда.

„Полицейските свирки“ се изработвали по-лесно според нужните спецификации. Цялостните им характеристики били прости за определяне и за целта била изведена математическа формула. Резонантната височина на тона се намирала, като диаметърът на свирката се разделял на константата 51. Увеличаването на дълбочината на устройството водело до увеличаване и на амплитудата. Свирка с диаметър 1,3 м произвеждала инфразвуков тон с височина 37 цикъла в секунда и разтърсила сериозно стените на лабораторията, въпреки че мощността и била по-малко от 2 вата инфразвукова енергия.