Джери Василатос
Изгубените открития (10)

Светлината и металите

Попадналата върху мед слънчева светлина предизвиква зелени и сини пламъци, върху злато и сребро — чисто бели, оловото пораждало сиво-сини пламъци, а калаят — матово бели. От цинка се получавали червеникаво бели пламъци. Когато вместо метал се използвало стъкло, пламъкът ставал ярък и бял. Поляризираната светлина, проникваща под наклонения на 35 градуса прозорец и попадаща върху металните плочи, пораждала забележими промени в оцветяването на пламъците од.

Баронът отново използвал голямата стъклена призма на открития си балкон и проектирал разложената слънчева светлина върху тухлената стена. Медната жица докосвала последователно всеки от цветовете и пациентите съобщавали за приятни усещания в частта от спектъра между виолетово и зелено. Зеленият цвят попада в средата, а от жълтия до червения започвали неприятните усещания. Спектралната зелена лунна светлина, също както и слънчевата, предизвиквала мускулни спазми.

Отразеният червен и инфрачервен спектър винаги предизвиквали неприятни реакции, докато виолетовият и ултравиолетовият спектър се свързвали с усещането за хлад и удоволствие. Следователно, възможно било да се разделят отделните видове потоци од и да се използват живителните им сили. По-късно неколцина изобретатели разработили други средства за избиране и настройка на тези енергии, с което поставили началото на науката радионика.

Нощните експерименти показвали също толкова странни резултати. Ярката лунна светлина била оставена да пада върху металните плочи и някои от особено чувствителните пациенти видели ясно как от края на проводника се издига пламък на височина около 25 см и със същата дебелина. Лунната светлина неочаквано привлякла някои от пациентите, които пожелали да последват жицата направо в небето! Техните ръце и тела така се вцепенили само от контакта с проводника, че Райхенбах трябвало да прекрати експеримента. За да получите представа за сериозния характер на проучванията на барона, имайте предвид, че експериментите се провеждали по време на цели три пълнолуния с точно определена група пациенти.

Друга серия опити целяла да се провери капацитетът на металите. Способност да задържа лунната од имала алпаката, поставена под лъчите на пълната луна. Само след няколко минути пациентите, влезли в контакт с нея чрез проводника, усетили неприятна топлина — като при това не била отчетена никаква промяна в температурата на самия метал. Няколко други метални плочи били изложени на лунна светлина, след което били отнесени направо при пациентите. Всяка от тях предизвикала продължително усещане за неприятната топлина. Освен това, изложените на лъчите предмети бивали разпознавани безпогрешно, тъй като пациентите вече били добре запознати с характерната топлина на лунната светлина. В резултат на излагането на плочите на лунните лъчи се получавали изненадващи цветове и подобни на аура пламъци. Медта пораждала червени и зелени пламъци, цинкът и среброто — бели, а калаят — сини. Сега обект на сериозно проучване станали разликите между пряката естествена светлина и светлината, преминала през стъклото.

Баронът изложил краищата на проводниците на светлина, преминала през дебел стъклен блок. При докосване на другия край на жицата пациентите съобщили за усещането на од-топлина. Изваждането на проводника на пряка светлина водело до усещане на од-прохлада. Били направени опити с различни течни субстанции, изложени и на лунна, и на слънчева светлина. Изложената на пряка слънчева светлина вода имала „различен вкус“ — прохладна и леко възкисела, а оставената под въздействието на филтрирана слънчева светлина — „топла и горчива“. Явно водата също имала свойството да запазва енергията од.

За по-подробно изследване на феномена била използвана голямата призма. Различните спектри довели до появата на различни аромати и „други“ усещания. Виолетовите ивици създавали усещане за прохлада и кисел вкус, а червените — за топлина и гадене. Имало още един качествен „fait accompli“^[1]. Баронът поканил колегите си химици да се опитат да открият чисто „химичните промени“ във водата. Самият той като един „chemist extraordinaire“^[2] не бил в състояние да открие и най-малката следа от „химични“ добавки в образците след излагането им на светлината. Заключението, че във водата се е включило „чисто качество“, предизвикващо споменатите ефекти, било абсолютно неприемливо и отблъскващо за колегите му. Въпреки това вкусовите разлики били очевидни, а ефектите — потресаващи. Някои от пациентите, опитали от „червената вода“, се чувствали толкова зле, че започвали да повръщат.

„Уловената в материя“ од пораждала нова серия феномени. Вече всеки можел да опита и почувства съдържащото се във водата. И това дало възможност на барона да отправи остри критики към академичните си противници. Налице били свойства, чрез които определените като чисто качествени сили предизвиквали количествени ефекти. Качествата се материализирали в количества, които можели да се задържат във водата в продължение на часове. Изложената на червена („amarum“) и на виолетова („acidulum“) светлина вода предизвикала нова буря от спорове сред учените.

Райхенбах изразил мнението, че всички флуиди са подвластни на законите, които важат за кристалите и ги оформят. Възможно било различните проявления на од да се запазват във флуидите по същия начин, по който и в кристалите. Това запазване на свойствата наподобява характеристиките на лечебните средства, известни като „хомеопатични“. Мостът между двата свята — на качеството и на количеството — доказва, че едното предхожда другото. В случая налице била възможност в материята да се приютят „чисти качества“. Следователно самите качества не са нищо друго, а метафорични реалности. За барона било очевидно, че качественият свят на потоците од представлява една проникваща в цялата вселена сила. Естествено, колегите му в Берлин били извън себе си от ярост.

Водните образци, оставени за известно време на лунна светлина, предизвиквали „блудкаво“ и противно усещане (лунен „amarum“). Това усещане протичало през цялото тяло и водело до пристъпи на гадене, а понякога и до повръщане. А всъщност точно такива са и симптомите на някои нощни фобии. В такъв случай съществува свят на качества, които управляват инертната материя — точно както твърдели древните.

Неотдавна д-р Бърил Пейн повтори тези експерименти и достигна до същите резултати — налице бяха невероятни разлики между водните образци, изложени на светлина от различни небесни тела. Използваното от него устройство представлявало дълга 1,80 м тръба (с диаметър 13 см), монтирана на триножник за телескоп. С помощта на различни оптични приспособления светлината от различни небесни тела била насочена към водните образци. Петнадесет минути след приемането й слънчевата вода предизвиквала здрав ободрителен сън. Лунната вода имала силен и неприятен вкус, водещ до характерното гадене.

Лунната вода имала вкус на „горяла гума“. Няколко образци, получени по време на лунно затъмнение, довели пациентите до почти неконтролируема раздразнителност. Прекъсването на достъпа на светлина до водата напълно блокирало неприятния вкус и усещания. Охлаждането също елиминирало противния вкус и раздразнителността.

Изложената на светлина от Венера вода имала странен „метален“ привкус, предизвикващ неочаквано замайване. Водата, осветена от Юпитер, имала вкус на сяра, но пък за сметка на това учудващо бързо облекчавала някои вътрешни неразположения. Различни други планетни конфигурации имали характерни емоционални ефекти — натъжаване, плач, гняв и дезориентация — всъщност, характерните за една хистерия симптоми.