Джери Василатос
Изгубените открития (140)

Поглъщащият огън

Светлината и топлината на огъня се свързвали с труд, загуба и непостоянство — тримата убийци на човешката душа. Смъртта на светлината поради липса на гориво се превежда от ума направо като смърт на надеждата. Това било лъжа, която отначало можела да се разобличи просто като се погледне слънцето или звездите. Старите водни песни. Обещанието на огъня към човечеството за свобода и оцеляване представлявало средство за заробване. Огънят вече бил по-скоро звяр, отколкото магия.

Огънят поглъщал храната си и когато тя свършвала, изчезвал с плячката. Огънят искал целия свят за своя храна и поглъщал дори онези, които се грижели да поддържат пламъците му. Ако можеше, огънят би погълнал всичко. Същността му можела да се разбере единствено чрез предателствата му. Огънят бил предател за човечеството. Огънят бил злият и коварният. Новите огнени песни се изпълнили със страх и разказвали за огнената участ, очакваща света.

Накрая цялата природа щяла да бъде погълната като храна за пламъците. Огънят щял да изяде света. Огънят съскал в червено очакващ храната си дракон. Огънят в песните, митове изведнъж се превърнал в отвратително и жестоко изчадие на злото. По-лош от дебнещите през нощта хищници, от които пазел хората. Огънят бил върховният хищник, царят на човекоядците, който се приемал от хората с почести! Разглеждан в исторически план и описван в митовете като измамник, огънят се превърнал в огнена птица, в огнедишащ дракон, в пленителна сила, от която човечеството не можело да се спаси. Жилото на огъня оставило дълбока рана в чувствителното сърце на човечеството. Белег, лъжа, фалшива реалност.

И тогава огънят поднесъл една нова гибелна лъжа, която владее умовете и движи технологията и до наши дни. Единственият урок, прогорен от огъня в ума на хората, е онзи, от който пряко са изведени всички закони на термодинамиката. Огънят учел, че светлината — цялата светлина — има своята цена. Огънят се нуждае от нещо повече от труд. Огънят се нуждае от смърт. Огънят поглъща мъртвите клони. Огънят поглъща всички клони. Когато изяде едната гора, огънят се заема да погълне следващата.

Огънят станал трупоядец. Той поглъщал живите някога неща, за да даде светлина. Проста размяна. Сделка, която човечеството сключило с новия си господар. Огнената светлина идвала от душите на дърветата, от смъртта на пропитата с вода зелена гора. Светлината идвала от смъртта на природата. Чудовищният огън изисквал своята цена — живота, преди да даде светлината си. Просто уравнение. Огънят дава светлина, горивото дава огън, а смъртта дава гориво. Това уравнение определя допустимите граници на оцеляването чрез огън, зад които човечеството не можело да прекрачва. Уравнението обобщава законите на „термодинамиката“.

Ние все още живеем в определените от огъня граници за обществото. Тези граници са моделът на света, строго Очертан през последните няколко века от безброй академични умове. Огненият урок до такава степен е прогорил наставленията си в човешката психика, че днес не можем да си представим друг модел на света, освен термодинамичния. Днес непрекъснатото обществено настояване за нови машини се определя от изискванията за оцеляване. Повече светлина, повече топлина, повече студ, повече движение, повече храна, повече медии. Огънят научил човечеството, че непоклатимите природни закони никога не ще позволят на хората да се отскубнат от господството му.