Джери Василатос
Изгубените открития (67)

Инквизицията

Ненадейно Райф и екипът му се озовали под серия странни атаки от страна на неизвестни противници. По това време и при крайно загадъчни обстоятелства д-р Джонсън починал в болницата, в която постъпил поради съвсем незначителни оплаквания. През 1939 г. местният клон на Медицинската асоциация изправила д-р Райф пред Върховния съд в Сан Диего, но обвинението изгубило делото. Д-р Райф не можел да бъде обвинен в лекарска небрежност, тъй като бил патолог изследовател и конструктор на медицинско оборудване.

Тази противна атака разкрила отвратителната маска на завистта, зад която се криели редица могъщи и влиятелни личности. Самото съдебно дело сварило д-р Райф неподготвен. Типичен мечтател, той бил посветен изцяло в служба на човечеството. Смисълът на живота му се състоял в унищожаването на човешкото страдание. А сега имало убедителни доказателства, че някои кръгове в медицинската гилдия всъщност действат срещу утвърдилите се вече методи на лечение. Можели да се лекуват всякакви болести, дори и ракът. Защо тогава са всички тези нападки?

Растящата опозиция в редиците на Медицинската асоциация започнала да упражнява силен натиск върху Членовете на екипа на клиниката на Райф. Мнозина били принудени да напуснат заради непрекъснатите заплахи. В кампанията, несъмнено целяща злепоставянето на Райф и откритията му, Медицинската асоциация се нахвърлила върху сътрудниците му и така постепенно д-р Райф останал самичък.

Много по-ужасяваща и отвратителна от устните нападки на колегите му била мотивацията, довела до всичко това. Защо някой би поискал да унищожи такова велико постижение, което е от полза за целия свят? Кой предава цивилизацията в този конкретен случай? Кой представител на медицинските кръгове би желал заличаването на такива монументални открития? Умът на д-р Райф се гърчел под тежестта на подобни мисли. Това не било обикновена съпротива срещу нова идея в епоха на невежество. Пастьор е бил жертва на такова отношение, а неговото време е отдавна отминало. Това била преднамерена и внимателно подготвена съпротива във век, наречен век на науката.

Силно шокиран от всичко това, д-р Райф бил буквално изваден от равновесие по време на делото. Треперещ и плачещ, Райф не можел да приеме омразата и злобата на противниците си. „Защо, защо правите това?“ — повтарял непрекъснато той. Обвинението не можело да се надява на по-добър резултат. Виждайки в слабостта му средство да унищожат Райф и откритията му, противниците продължавали открито да атакуват гения. Постоянното явяване в съдебната зала успяло да пречупи ранимата душа на скромния, но велик учен. С две думи, обвинението го довело до пълен срив.

Д-р Коуч бил принуден да прекрати работата си в клиниките на Райф под заплаха, че ще бъде обвинен в лекарска небрежност. Медицинската асоциация наредила нито един неин член, който използва лъчевата система на Райф, да не може да упражнява професията си на територията на Съединените щати. Морис Фишбейн, главен акционер, касиер, цензор, редактор и инспектор на Асоциацията, използвал позицията си и предупредил всички членове на екипа на Райф за предстоящите съдебни процеси. По заповед на Федералния съд лъчевите устройства трябвало да бъдат иззети, конфискувани и унищожени под заплаха от глоби или затвор.