Джери Василатос
Изгубените открития (26)

Гласове

Въодушевеният и изпълнен с радост Антонио помолил неколцина приятели да бъдат така добри да участват в експериментите му. Дал по един орален електрод на всеки от тях и ги помолил да говорят или викат. Самият той се настанил в затвореното помещение и допрял своя електрод до устата си. Щом някой проговарял или извиквал нещо, Меучи го чувал съвсем ясно — звукът се възприемал от тъканите на устата му. Откритието било зашеметяващо.

Несъмнено физиофонията е най-бележитото постижение на Меучи в областта на телефонията. Той обаче не предвидил съдбата на своето странно и чудесно откритие. Само си помислете — да чувате без уши, а направо чрез нервите си! Последствията от това откритие са толкова много, колкото и възможните му приложения. Нима е възможно изгубилите слуха си хора отново да чуят звуци? За Меучи нямало съмнение, че това е възможно.

Първата серия от новите му експерименти целяла да намери начин за подобряване на електро фоничния ефект. За целта Меучи изработил предварителен комплект електроди. Външният вид на устройствата изглеждал странно за хората от онова време — както, между другото, и за нас самите. Всяко едно било направено от малки коркови цилиндри, към които били прикрепени гладки медни дискове. Всеки трябвало да постави личното си приемно-предавателно устройство направо в устата си! Другият електрод се държал в ръка.

Меучи многократно потвърждавал съществуването на физиофоничния феномен. Онези, които изпробвали станалия вече прочут ефект, оставали поразени. Освен това се оказало, че е възможно дължината на проводниците да се увеличи многократно и да достигне стотици метри. Звуците се чували съвсем ясно „в нервите“, когато се използвало съвсем слабо напрежение. За първи път в съвременната история преднамерено били предавани звуци по проводници на електричество.

Слуховите органи не играели никаква роля в този начин на комуникация. Меучи открил, че оралните вибрации варират в зависимост от съпротивлението на веригата — устните мускули трептели в съответствие с тока. Произнесените звуци се предавали като вибриращ електрически ток по жицата, който можел да се усети и „чуе“ в нервните окончания и мускулните тъкани.

Възможно е забележителните му резултати да се повторят, стига да се вземат строги мерки за избягване на евентуални наранявания. Напреженията по проводника трябва да бъдат минимални. Когато стигнат по-подходящ начин до тъканите, звуците се чуват в онази част на тялото, която се намира в контакт с жицата. Няма съмнение, че електрическият сигнал предизвиква идентични аудио контракции в чувствителните тъкани. Това е единият от източниците на „чуваните“ чрез вътрешностите звуци. Всъщност, когато импулсите са подредени по-подходящ начин, нервите образуват един по-голям канал и пряко предават съдържанието на импулсите без посредничеството на вътрешното ухо.

Физиофонията е най-голямото откритие на Меучи и би трябвало той да го прокара, преди да се заеме с разработването на обикновената акустична телефония. Четвърт век по-късно в Америка феноменът щял да бъде преоткрит от Елайша Грей, който ще направи физиофонията основна тема на научните си разработки. Много по-късно подозрително идентични демонстрации ще се появят и в писмата на Бел, който несъмнено е копирал експериментите, проведени първо от Меучи, а след това от Грей и Рейс.

В началото на XX век в някои метрополитени съществували мюзикхолове за глухи, където лишените от слух хора можели да се наслаждават на музиката благодарение на електроди, държани в ръка. С малки модификации, целящи по-свободно движение, подобни устройства позволявали на глухите дори да танцуват. Те можели да усещат и чуват пряко музиката и ритъма благодарение на малки медни пръчки, свързани към мрежа на тавана. Физиофонията, наричана в днешно време „неврофония“, пази в себе си тайната на една нова технология. Нейното преоткриване помага на засегнатите от глухота хора.

Меучи открил две различни форми на гласова комуникация — физиофонията и акустичната телефония. Следващите му експерименти били свързани с намирането на начин за пълно отделяне на физиофоничното действие от човешкото тяло. Той разработил работещи системи, позволяващи използването и на двата метода за комуникация, но наблягал предимно на акустичната телефония. Смяната на тъканите на устата с отделна вибрираща медия изисквала разширяване на закрепените за корка електроди.

Меучи използвал тънка и гъвкава медна жица (пластина), която да може свободно да вибрира в тежък книжен конус. Изобретателят отново променил експеримента. Този път собственият му орален електрод също щял да бъде затворен в хартиен конус. Отново всеки от участниците бил молен да говори в първия електрод, докато Меучи слушал. Всеки път думите били възприемани като вибрации на въздуха. Това било първото акустично приемно-предавателно устройство.

Меучи описал всички свои открития през 1849 г., когато Александър Греъм Бел бил едва двегодишен. По онова време Меучи живеел в Хавана и правел планове за първата телефонна система. Представял си, че американската промишленост ще предложи безкрайни възможности за реализиране на откритата от него нова технология. Телефонната система би революционизирала всяка държава, която съдейства за разпространението й.