Джери Василатос
Изгубените открития (57)

Светлина

Води се една непрекъсната война, която повечето хора предпочитат да не забелязват. Когато прекарваме жизнерадостно дните си под слънцето, ние рядко се решаваме да хвърлим поглед към ужасяващия лик на болестите, с които лекарите се сблъскват всеки ден. Може би го правим от болка, а може би от страх. И колкото и да си крием главите в пясъка, срещу всички нас вървят ужасни армии болести и патогени. Тези коварни врагове водят безспирната си жестока война срещу хората без капка състрадание.

Гордостта и богатството не могат да отблъснат легионите. Те са смъртоносни и не знаят какво значи съвест или преданост. Те са универсалният враг на човечеството, неуморимият противник. Истинско чудо е, че държавите не са загърбили дребните си междуособици за достатъчно дълго време, за да разпознаят общия си враг. Обединяването на силите за смазването на тази ужасна армия би осигурило най-голямата победа в историята на човечеството.

Борбата обаче се води от онези малцина чувствителни и състрадателни индивиди, които тръгват самички, въоръжени единствено с мечтите си и с мечове от светлина. Независимите лекари кръстоносци влизат в бой сами. Имената им рядко се появяват в големите списания. Проучванията им непрекъснато се оплитат в паяжините на отпусканите субсидии и се лутат из безкрайните лабиринти на бюрокрацията. И все пак те са избраните мъже и жени, чиито открития правят възможно създаването на нови лекове. Истински лекове.

Те често живеят с мизерни средства и предпочитат да влагат от собствените си пари, за да продължат работата си. Те са търсачите. Те винаги са на ръба на някое ново откритие. Никой не знае кога ще бъде направено то. Важното е да си готов и да очакваш в приготвените помещения пророческите откровения, от които зависи съдбата на човечеството. Тяхно е вълнението на гонитбата. Тяхната цел е „пробивът“. Те са онези, които ще видим в малките лаборатории и при шкафчетата в университетските коридори. Интуицията им ги води по алеите на проучванията, които са прекалено малки за големите концерни, трупащи пари от медицината. Ако имат късмет, успяват да намерят някой пламенен покровител — може би някой чувствителен човек, чийто живот е бил докоснат от жилото на трагедията. Може би е изгубил любим човек. Може би с изгарящата болка е дошло разбирането, че златото трябва да се преобразува с всеотдайност и страст, преди да може да лекува. Тези тихи хора, които всеки ден се хващат всеотдайно на работа, вършат това в името на всички онези, които носят със себе си мъката по загубеното.

Сред тези хора имало и един, чието откритие дало очи на слепите. Той усъвършенствал средствата, с чиято помощ могат да се открият враговете на човечеството. Микроскопът му може да различава вируси — при това докато са активни. И този човек разработил начин вирусите — всеки вирус — да бъдат унищожавани само с едно включване на копче. Постиженията му не му донесли награда, защото изследването му просто не пасва на наложените правила.

Микроскопът. Супермикроскопът. Те били предшественици на призматичното чудо на д-р Р. Реймънд Райф, но не могат да се мерят с него. Други изобретатели измислили и използвали потопени в масло лещи, тъмни полета и тъмни ултравиолетови лъчи — във всички тях се съдържа част от тайната на оптичното уголемяване на микроскопичните обекти. Но устройството, изработено от д-р Райф, изпреварвало всички останали.

Едва ли сте чували някога името му. Причините за масовата забрана са многобройни и дълбоки. Истината винаги е била държана надалеч от вас. Само внимателното и неуморно проучване на миналото може да разкрие тайни, погребани съвсем преднамерено и коварно. Информацията се пази на сигурно място в потънали в прах лаборатории, в които днес малцина дръзват да влязат. Може би ще разберете защо името му е било зачеркнато от историческите списъци, преди да стигнем до края на тази изумителна биография.

Д-р Райф започнал кариерата си като изследовател патолог. Типичен лекар кръстоносец с най-благородни намерения, чието сърце се стремяло към една-единствена цел — унищожаването на болестите. Д-р Райф разбрал пръв от всички, че успешното лечение зависи от зрението, от светлината. Не можем да се сражаваме с нещо, което не виждаме. Невидимият противник не може да бъде унищожен. Ето защо първата ни работа е да разработим усъвършенствани микроскопи. Щом можем да виждаме — щом всички могат да виждат постиженията на медицината ще достигнат нови върхове. Армада добре въоръжени рицари ще нападнат врага по всички фронтове. В търсене на повече светлина.

Изследванията на д-р Райф в областта на микроскопията обхващат в подробности всеки компонент и достижение, завещани ни от традицията. Създаването на супер микроскопа щяло да противоречи на всеки физически закон и ограничения, натрупани през последните два века. Учените отново започвали да обичат да пишат, но без опита от експериментите писанията им не биха послужили за нищо друго, освен за подпалки.

Д-р Райф искал да разработи супер микроскопи, способни да виждат вирусите. Целта му била да опише и каталогизира смъртоносния враг, който изпреварва дори бактериите в смъртоносния си поход срещу човечеството. Търсенето му започнало. Заел се да намалява фундаменталните предписания, по които се създавали микроскопи, като подложил на критичен анализ всеки отделен компонент и правило.