Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Изкривяване на пространството

В процеса на работа с гравитатора д-р Браун открил, че поведението му като махало варирало буквално „с фазите на Луната“. Освен това се оказало, че Слънцето също оказва странно въздействие върху циклите на зареждане и изпразване. Ясно било, че състоянието на гравитационното поле — независимо дали слънчево или лунно — влияе на състоянието на състоянието на пространството непосредствено пред очите му. Максимумите и минимумите на гравитатора варирали толкова много по време на пълнолуние, че можел да начертае точна графика на производителността му според фазите на Луната. След като събрал такова огромно количество данни, д-р Браун бил в състояние да познава фазите й, без да ги наблюдава. Точно тогава интерес към работата му започнали да проявяват и военните. В кариерата на д-р Браун започнала нова фаза.

Да не забравяме, че поведението на гравитатора като махало е различно от това на обикновеното махало. Масата на гравитатора се променя от електростатичния импулс, който предизвиква взаимодействие с гравитацията. По време на възбуждането гравитаторът се издига — при това доста внезапно и непостоянно. При внимателното наблюдение са оказва, че фазата на „издигане“ се състои от няколко „последователни стъпки“. Когато преминава през тях, гравитаторът проявява „напрежение“, докато стигне най-високата си позиция. В този момент той сякаш се намира във флуиден канал. Когато се намира в най-горната си позиция, гравитаторът „подскача“ няколко пъти. След като ударната вълна насити диелектрика, устройството започва продължителното си „падане“ обратно към точката на покой. Тук — по-ясно, отколкото във фазата на издигане, могат да се наблюдават „стъпките на успокояване“, които продължават няколко минути.

Откритието идентифицирало броя и позицията на тези пространствено разделени „стъпки“ с местоположението на Слънцето и Луната. При по-подробно проучване било възможно дори да се определи влиянието на някои планетни конфигурации върху гравитатора. Тези фиксирани пространствени „жлебове“ станали най-интригуващото откритие след първото му наблюдение на електро гравитационното взаимодействие.

За да провери електро гравитационната си хипотеза, д-р Браун бил принуден да провежда експерименти дори и на „екстремни“ места. Открил, че влиянието на небесните тела се проявява с еднаква сила навсякъде, дори и в много дълбоки пещери. Това явление определено не можело да се обясни единствено с електростатиката. Ясно било, че става въпрос за електро гравитационен ефект. Затворена отвсякъде от дебелите проводими скали, пещерата представлявала една доста ефективна фарадеева клетка. До тези дълбочини не можело да се достигне електростатично поле. Очевидно Земята се „къпела“ в комбинация от огънатите пространства на Луната и Слънцето.

Земното пространство било подложено на влиянието на тези преходни космически изкривявания и непрекъснато променяло „симетрията“ си. То не било хомогенно. Наред с промените в симетрията, налице били и постоянни вариации в гравитационния потенциал на всяка местност. Това не можело да се измери с помощта на инертни, а само чрез активирани електростатично инструменти. При тях се получава взаимодействие, при което гравитацията и електростатичният заряд пораждат поддаващо се на наблюдение движение. В ретроспективен план д-р Браун открил, че неколцина професионални изследователи са измерили тези „аномалии“, но са ги подминали. Техните силно заредени торзионни инструменти понякога давали „объркващи“ и противоречиви резултати.

През 1930 г. д-р Браун постъпил на работа във Военноморската изследователска лаборатория. Проучванията му върху диелектриците от периода между 1931 и 1933 г. са засекретени. Сега той започнал да наблюдава нови ефекти в електрическите системи. Неподвижните кондензатори показвали флуктуации в силата на полето си в рамките на денонощието. Отначало забелязал, че всички заредени кондензатори показват отклонения, които варират със слънчевия и лунния цикъл. Сродни пространствено гравитационни ефекти се регистрирали както в кондензаторите махала, така и в неподвижните кондензатори. Така най-основно оборудване можело да дава на наблюдателите информация за небесните тела — електростатичните флуктуации били показатели за внезапни „събития“ с неизвестно значение. Критиците твърдели, че това бил просто „вътрешен шум“. Браун преместил оборудването си в една подобна на бункер лаборатория и го поставил в замразители. Инструментите заработили по-добре и с по-голяма точност. Сигналите на практика се усилили. Мълчанието е злато.

Това били първите регистрирани случаи, при които научно и изключително точно били регистрирани гравитационни „вълни“. Експериментите отначало се провеждали в силно защитени наземни сгради. Между 1937 и 1939 г. Военноморската изследователска лаборатория финансирала изследванията и изградила разположени в пещери и миньорски шахти подземни станции за измерване на гравитационните вълни. Станциите се намирали в Охайо и Пенсилвания и останали свръхсекретни в продължение на години.

Браун разглеждал информацията за гравитационните вълни като доказателство на предсказанията на Айнщайн за съществуването им. Работата му била засекретена, тъй като на теория би могла да се използва за създаването на сензори за военни цели. Браун измервал в подземните станции промените в положението на Слънцето и Луната. Въпреки че апаратурата се намирала на изключителна дълбочина, сигналите продължавали да се улавят с пълна сила. Резултатите от тези проучвания все още са засекретени, макар че Браун публикувал част от тях след края на Втората световна война.

Браун наричал секретните си подземни системи „детектори на гравитационни вълни“ и полагал основите на нова област в науката и технологията. Военните високо го ценели и той останал техен служител в продължение на няколко години. През този период д-р Браун открил и няколко забележителни характеристики на материята, в които се проявявали непознати дотогава гравитационни взаимодействия.

Браун открил, че гравитационните изкривявания променят електрическото съпротивление на материята. Изработил големи въглеродни резистори, като покрил дълги порцеланови цилиндри с лампени сажди. Цилиндрите били нарязани и полученият резистор представлявал фина въглеродна „ивица“ със съпротивление над 500 мегаома. С тяхна помощ можели да се наблюдават забележително силни електро гравитационни ефекти. Устройствата превъзхождали кондензаторните детектори по силата на сигнала и по всички останали характеристики.

Благодарение на това невероятно взаимодействие д-р Браун схванал, че гравитационните флуктуации и въглеродът са тясно свързани помежду си. По-късно се осмелил да предположи, че причина за изкривяването на пространството могат да бъдат и някои физиологически състояния. Изкривяванията въздействали върху въглерода в тялото и причинявали симптоматичните ефекти на гадене и физическо неразположение. При по-чувствителни индивиди подобни взаимодействия можели да предизвикат проблеми във възприятията и чувство за безпокойство. Възможните „вътрешни взаимодействия“ между физическото състояние, възприятията и гравитационните изкривявания накарали военните да проявят още по-голям интерес към докладите на д-р Браун. От този момент нататък Военноморската изследователска лаборатория се отнася с особено внимание към всички изследвания в областта на възприятията.

През 60-те експериментаторите разработили сложна апаратура за измерване на гравитационното излъчване. Тези големи и добре финансирани научни инсталации, масивни алуминиеви цилиндри и керамични екстензометри така и не успели да регистрират сигналите, получени от елегантната и проста апаратура на д-р Браун. Оттогава и други учени (като Ходованек) са наблюдавали и потвърдили откритията на Браун. Неговите детектори на гравитационни вълни представляват ново астрономическо средство, което все още очаква научното си приложение.