Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Шокиращото откритие

През целия си живот Тесла бил запален експериментатор. Любопитството му било толкова голямо, че бил в състояние да се задълбае в загадките на електричеството, без да обръща внимание на самия себе си. Докато Едисон имал навика да работи и спи по няколко часа на пода, Тесла никога не помислял за лягане, докато не постигнел успех със започнатия експеримент. Подобни маратони можели да продължават с дни. Веднъж го наблюдавали да работи в продължение на седемдесет и два часа, без да покаже никакви признаци на умора. Техниците му го боготворели.

Викторианската ера преливала от нови открития в областта на електричеството. Да бъде в течение с огромния брой новости, било задача, на която Тесла изключително се наслаждавал и предпочитал. Многофазната му система работела великолепно и изучаването на новините и следенето на научните публикации често дотолкова го поглъщало, че забравял всичките си други задължения. Тридесетгодишният милионер и всепризнат гений търсел онова чисто научно изследване, към което се стремял през целия си живот.

Всеки път, когато ставал свидетел на някакъв интересен електрически ефект, Тесла незабавно започвал експерименталното му проучване с хиляди вариации. Всяко такова проучване го водело до толкова много нови познания, че бил в състояние незабавно да формулира новите си открития и да ги патентова.

Лабораториите му в Ню Йорк били разделени на няколко секции. Комплексът бил организиран в една многоетажна галерия и осигурявал всички условия за ползотворни изследвания. Тесла изработил някои от големите си трансформатори и генератори на долните етажи, където се намирали работилниците. Горе били личните му лаборатории и кабинети. Успял да привлече екип от лоялни сътрудници. Сред тях бил и най-близкият му приятел Колман Кжито главен майстор в работилниците, който щял да остане до Тесла до края на живота му.

Тесла забелязал, че моменталното пускане на прав или променлив ток по проводниците често причинява експлозии. Макар че това имало пряко отношение към въпроса за безопасността, изобретателят бил погълнат от някои любопитни аспекти на явлението. Той наблюдавал мощните експлозии, когато лостовите прекъсвачи в многофазната му система бързо се отваряли и затваряли. Прекъсвачите често се пръскали на парчета, когато скоростта на оператора съответствала на фазата на тока.

Тесла преценил много точно ситуацията. Внезапно пуснатият ток оказвал електрически и механичен натиск върху проводниците. Когато скоростта на включване и мощността са достатъчно високи, резултатът приличал на миниатюрна мълния. Отначало електричеството нажежавало жицата до точка на кипене. След това продължаващото да постъпва електричество я взривявало чрез силата на електростатичното отблъскване. Но какво е механичното обяснение за този феномен?

Твърди се, че подобни взривове били способни да изпарят и най-огнеупорните метали. Някои използвали феномена за производство на малки диаманти. Във феномена обаче имало и други аспекти, които завладявали вниманието му. Силно заинтригуван, Тесла изработил малък „генератор на мълнии“, състоящ се от високоволтово динамо и малък кондензатор. Идеята му била с помощта на подобния на мълния ток да взриви метална жица — искал да наблюдава механичните ефекти, на които се подлагала тя при внезапно постъпване на големи количества електрическа енергия.

Моменталното прилагане на ток с високо напрежение можел буквално да изпари тънките жици. Заредени с ток с високо напрежение, кондензаторите бивали изпразвани към даден участък от жицата. Тесла настроил опитната си апаратура така, че да елиминира възможното превръщане на тока в променлив. При контакт се получавал експлозивен приток на електричество — прав ток, наподобяващ мълния. Отначало Тесла управлявал ръчно системата, като сам включвал и изключвал тежкия лостов прекъсвач. Това обаче ставало все по-нежелателно с увеличаване на напрежението на динамото.

Тесла бързо затворил контакта с облечената си с ръкавица ръка. Бам! Жицата експлодирала. В същото време самият Тесла усетил удар, сякаш в тялото му се забили хиляди игли. Изобретателят изключил динамото и започнал да разтрива лицето, врата, ръцете и гърдите си. Ефектът бил несъмнен. Замислил се, докато динамото постепенно забавяло въртенето си. Взривът бил наистина мощен и вероятно по тялото му попаднали микроскопични капчици метал. Огледал се най-грижливо и за щастие не открил никакви следи от наранявания. Нищо не свидетелствало за силния удар, който бил изпитал току-що.

Тесла поставил дебела стъклена плоча между себе си и жицата и отново повторил опита. Жицата отново се превърнала в пара, а той отново усетил жилещия удар. Но какво било това? Как е възможно ефектът да се прояви през дебелото стъкло? Сега Тесла не бил сигурен какво точно е изпитал — удар от налягането или от електричество. Стъклото би трябвало да спре всякакви механични частици, но не и електрическия ток.

След грижлива изолация на всеки елемент от апаратурата Тесла постепенно започнал да разбира, че е наблюдавал много странен електрически феномен. Всеки взрив предизвиквал един и същи удар у Тесла, като същевременно превръщал тънката жица в пара. Моменталният приток на електричество пораждал странни ефекти, които никога не били наблюдавани при променлив ток. Болезнените усещания се появявали всеки път, когато включвал или изключвал превключвателя. Тези внезапни токови удари били ИМПУЛСИ, а не променлив ток. А най-много го изненадало, че жилещите удари можели да го достигнат и от разстояние — та той се намирал на почти три метра от мястото на разряда!

Ефектът се разпространявал във всички посоки от жицата и неясно как изпълвал цялото помещение. Никога досега не бил наблюдавал подобно явление. Помислил си, че парата от метала може да играе ролята на „носител“ на електрическия заряд. Това би могло да обясни силното напрежение във въздуха, съпътстващо токовия удар. Изпробвал по-дълги жици. Когато съпротивлението на проводника станело достатъчно високо, нямало да има експлозия.

Динамото отново започнало бавно да се върти. Тесла затворил за миг превключвателя и отново бил изненадан от удара! Ефектът се проявявал, независимо че проводникът не експлодирал. Това вече била истинска мистерия. Нямало нагорещена пара, която да „пренесе“ високото напрежение през стаята. Нямало никакви носители на напрежение, които да обяснят жилещия ефект на напрежението. Тогава какво ставало в случая?

Ударната вълна била силна и рязка, подобно на миниатюрна гръмотевица. Била странно „електрическа“ на усещане, когато напрежението на динамото било достатъчно високо. А когато напрежението минавало определен праг, усещането ставало крайно неприятно и пронизващо. Ставало ясно, че ударните вълни са по всяка вероятност наелектризирани. Наелектризирани звукови вълни. Такъв феномен не би трябвало да бъде неочакван, когато се използват високи напрежения. Може би просто е имал късмета да бъде първият, който го е наблюдавал.

Започнал да си задава въпроси. Как и защо напрежението прескача от проводника по толкова странен начин? Нито един от познатите му трудове не описвал подобно поведение — а той познавал всяка една публикация в областта на електричеството. Подозирайки, че може би е станал жертва на някакво необяснимо, а може би и смъртоносно късо съединение, Тесла внимателно огледал за пореден път апаратурата. Колкото и да търсел, не успял да открие никакво изтичане на електричество. Просто нямало начин коронарните ефекти да успеят да преминат обратно в прекъсвача.

Тесла решил да изолира апаратурата, за да елиминира всяко потенциално изтичане на ток, след което повторил експеримента. Лостовият прекъсвач се затворил и отворил бързо и по тялото му отново преминал неприятният удар — също толкова силен и болезнен, колкото и преди. И то направо през стъклената преграда! Сега вече Тесла бил наистина объркан. В желанието си да се намира колкото се може по-далеч от апаратурата, той променил системата и я направил „автоматична“.

Сега можел да се движи свободно из помещението по време на опитите. Можел да стои зад преградата, а можел да мине и без нея. На мястото на ръчния лостов прекъсвач бил сложен малък въртящ се ключ, произвеждащ електрическа искра. Той прекъсвал постъпващия от динамото ток на дълги интервали. Така променената система работела равномерно и постоянно и всеки пореден контакт изпълвал помещението със същото напрежение.

Този път то било особено силно. Тесла не можел да избяга от ударите, независимо от разстоянието между него и работещия апарат — а помещението било доста обширно. Едва успял да се доближи, за да изключи апарата. При болезнените наблюдения видял малки синьо-бели искри, които политали от жицата във всички посоки при всеки следващ контакт.

Ефектът на шок продължавал много след като искрите изчезвали. Това като че ли означавало, че потенциалът им бил далеч по-голям от пуснатото по проводника напрежение. Истински парадокс! Динамото подавало напрежение петнадесет хиляди волта, а жилещите искри приличали на разрядите при напрежение от около двеста и петдесет хиляди волта. По някакъв неизвестен начин напрежението на пуснатия ток се увеличавало неимоверно. За този феномен не съществувало никакво разумно обяснение. Никаква научна теория. Просто нямало достатъчно данни, за да се открие отговорът. Някъде в сърцето на цялото явление се криела поредната дълбока тайна на природата. А именно подобни тайни винаги са насочвали човечеството към нови революционни открития.

Тесла обмислил странното усилване на напрежението от няколко гледни точки. Проблемът се съсредоточавал около факта, че нямало магнитна индукция. Трансформаторите могат да повишават или понижават напрежението, когато токът се променя. А в случая ставало дума не за постоянен ток, а за импулси. Промяната ставала по време на самия импулс. Но пък във веригата нямало трансформатор. Нито жици на достатъчно близко разстояние една от друга, за да се получи магнитна индукция. А без нея теоретично не би трябвало да има предаване и съответно — никакво преобразуване на ниско напрежение във високо. И въпреки това всеки контакт пораждал синьо-белите искри и болезнения им удар.