Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Lost Science, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Ti6anko (2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Джери Василатос. Изгубените открития
ИК „Бард“, София, 2004
Редактор: Саша Попова
Оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
История
- — Добавяне
Фотоядрени реакции
Радиоактивността е много бавен процес. Елементите не се изпаряват всеки ден в някакъв бърз и неконтролируем процес на разпадане. Огромните количества освободена енергия не намалява осезаемо масата на материала. Защо разпадането е толкова бавно и умерено? Какви природни условия контролират този иначе унищожителен процес на разграждане на материята?
Според д-р Льо Бон, при фото ядрената реакция има и особена „взаимосвързаност“ между елемента и лъча. Всеки елемент отговаря на специфични серии светлинна енергия. Дезинтеграцията започва само когато отделният елемент бъде бомбардиран от точно определен лъч. Не е нужно лъчът да попадне върху елемента. Достатъчно е само да се намира в близост до атомите му, за да стимулира започването на процеса.
Дезинтегрираните атоми могат да произведат много характерни частици, сили и лъчи. Тези продукти и естеството на радиоактивното разпадане се определят от отделния елемент и от специфичния за него резонантни лъчи. Възможно е изкуствено да се предизвика реакция, стига да се подберат подходящите елементи и лъчи. Не всяко лъчево попадение върху даден елемент слага началото на фото ядрената реакция — необходими са специфични лъчи и специфични елементи, един вид „щастливо стечение на обстоятелствата“. Нещо повече — от експериментите станало ясно, че това бомбардиране представлява истинска реакция, а не прост сблъсък между лъч и материя.
Според Льо Бон интензивността на бомбардиращите лъчи не е важна. Когато тъмните ултравиолетови лъчи взаимодействат с подходящия „резонансен“ елемент, елементът освобождава същите лъчи. Фото ядрената реакция представлява много мощна електронна реакция — това показва внимателното й теоретично изследване. Наблюденията сочат, че подходящите фотони от космоса стимулират електронни каскади в специфични елементи. Всеки фотон е в състояние да стимулира емисия на безброй други във верижна реакция, която да доведе до пълното разпадане на материала.
При тази верижна реакция се разпадат голям брой атоми. Единствено присъствието на „замърсявания“ блокира непрекъснатото разпадане на някои елементи. Фото ядреният процес представлява верижна реакция, която е далеч по-важна от другите видове реакции, дължащи се на изпускането на бавни неутрони. Тъй като един-единствен подобен лъч е в състояние да стимулира разпадането на огромен брой атоми, дори и най-обикновените материали излъчват енергия. Единствено нееднородния характер на слънчевата светлина и разсеяните лъчи не позволяват унищожаването на всички земни елементи. Въпреки това случаите, в които подходящите елементи и лъчи се дезинтегрират „резонантно“, са достатъчно високи, за да е налице поддаваща се на измерване радиоактивност на цялата материя.
Д-р Льо Бон твърди, че съществуват слънчеви лъчи с далеч по-голям потенциал от ултравиолетовите. Стимулирането на радиоактивните емисии се извършвало на „последователни етапи“. Пълното разпадане на материята се получавало, когато много специфични гама-лъчи се съчетаят с подходящите елементи. При такива ултрафотоядрени реакции се отделяли невъобразими количества енергия и самите реакции били „цялостни“. При разпадането не се получавали междинни частици.
И така, пълното разпадане на даден елемент може да се предизвика единствено от специфични гама-лъчи, които превръщат материята в чиста енергия, без междинни частици. Следователно реакциите при отсъствието на въпросните лъчи са „непълни“ — много по-слаби от възможното „пиково“ превръщане на материята. Тези непълни реакции водят до появата на различни частици и лъчи, които физиците наричат „радиоактивност“.
В продължение на тезата си Льо Бон разглежда състоянието в космоса и изчислява потенциалното количество енергия, освобождавана при фото ядрената реакция. Според него единствено рядкото срещане на специфичните гама-лъчи и на резонансните им елементи е попречило на света да се разпадне в един гигантски проблясък. За щастие елементите по повърхността на Земята, които при този процес биха се превърнали в чиста енергия чрез една огромна експлозия, отдавна не съществуват. Звездите вечно ни напомнят за тази възможност.
Льо Бон показал, че редките гама-лъчи действително проникват в цялата материя и поддържат в звездите постоянно ниво на преобразуване на материята в енергия. Физиците след него, занимаващи се с проблема за разцепването на атомното ядро, така и не оценили експерименталните му доказателства.
Ако тези стимулиращи фокусирани лъчи се приложат контролирано към резонантните им елементи, биха могли да се отделят неизчислими количества използваема енергия за цяла вечност. Истински вечен светилник! Д-р Льо Бон бил първият теоретик, посочил „вътрешно атомната“ енергия като енергията на бъдещето. Пак той пръв проектирал и използвал специални реактори за процеса на преобразуване. Гориво на фото ядрения му реактор били леки метали — Льо Бон твърдял, че те ща се разпаднат толкова бавно, че ще излъчват енергия най-малкото в продължение на столетие, ако не и повече.
Фото ядрената реакция е процес, при който могат да се появят всякакви междинни частици. Някои от тях биха могли да не бъдат от „известните“. Д-р Льо Бон говори също за тези преобразувания като за „етерни“. В процеса на фото ядрената реакция има две крайности. При едната по време на частичното преобразуване се образуват множество различни частици и лъчи. При другата се извършва „пълно преобразуване“ на материята в енергия.
Чрез „моделиране“ на фото ядрения процес Льо Бон показал как могат да се определят специфичните резултантни енергии. Теоретично тези реакции могат да се настроят така, че да се получава топлина, светлина, двигателна сила, отблъскване, привличане — с други думи, във всичко. Тази „вътрешно атомна енергия“ е резултат от управляеми и моделирани реакции, при които физиците са в състояние да определят с висока точност изходния резултат. Така е възможно да се получи чисто електричество без вредни странични емисии — достатъчно е просто да се подберат подходящите лъчи и елементи.
Отсъствието на опасните проникващи лъчи не позволява пълното разпадане на земните материали и превръщането им в енергия. Всички примери на естествена радиоактивност са непълни и „случайни“. По принцип в слънчевата енергия няма достатъчно висока концентрация тъмни ултравиолетови и намиращите се извън видимия спектър лъчи, способни да причинят неконтролируемо отделяне на големи количества енергия. Въпреки това д-р Льо Бон заявявал, че фото ядрената реакция може да бъде овладяна.
В серия поразително прости експерименти той неведнъж демонстрирал, че правилното резонансно съчетаване на лъчи и прости елементи действително води до излъчване на заредени частици, чието количество било достатъчно, за да надхвърли лъчението на така наречените естествени радиоактивни елементи. Опитите били извършени с магнезий и калай, поставени под силно фокусирана слънчева светлина. Полученото количество статично електричество надхвърляло лъчението на радия!
Когато колегите му започнали да протестират, че Льо Бон всъщност е предизвикал „фотоелектрически ефект“, той доказал правотата си, като просто пресъздал двата ефекта едновременно. Фото електрическият ефект, който се приписва неправилно на Хайнрих Херц, е открит всъщност от Никола Тесла. Било установено, че ултравиолетовите лъчи са в състояние да предизвикат емисия на електрони от леките метали. Изходната му мощност се увеличавала изключително много, когато специфични лъчи бомбардират точно определени материали — в такива случаи количествата излъчвана енергия били особено големи.
Льо Бон нанесъл на графика резонанса на лъчи и елементи, започвайки от тъмните ултравиолетови лъчи. Всеки следващ експеримент показвал, че при частичната дезинтеграция на леките метали може да се извлича чиста електростатична енергия, стига металите да се облъчват със специфични ултравиолетови лъчи. Освен това Льо Бон показал, че и най-малкото включване на гама-лъчи е в състояние да стимулира пълното и бързо превръщане на резонантните материали в енергия. А какъв е източникът на гама-лъчите? Космическите пещи звездите.