Джери Василатос
Изгубените открития (136)

Омайник

Всички умове били привлечени към огъня — не само заради омайната му сила, но и заради мощта, която давал. Водните митове представлявали цялото битие, а не били единствено цикъл от фантазии. В древните водни песни и митове се намирали самите извори на съзнанието, онова състояние на ума, при което всички неща от природата се съчетават с всички плодове на въображението.

Тези митове, песни не предвещават смъртта на светлината. Водните митове виждат прераждащото се всеки ден слънце, което не изисква нищо от хората. След дъжда, след росата и нощта идва водата. Слънцето изгрява, всичко тече заедно и се слива в едно. Мечтите и сънищата идват нощем, след като слънцето се скрие. Всичко тече завинаги във водата. Мечтите, сънищата, познанието, миналото, бъдещето. Всичко тече като вода. На сутринта мечтите кристализират. В горите се откриват мечти като блестящи скъпоценни камъни. Във водните песни светлината е вечна. Безкрайна светлина. Огънят сложил край на тези стари мечти, на техните символи, на течащите им образи и на живите единения, с които вътрешният символ води външния ни опит. С пресъхването на вътрешните водни образи настъпило времето на пламъците. Сега фокусът бил отвън. Старите истории за света и сътворението му нямало да прозвучат никога повече.

Огънят разделил ума на обществото, отвличайки вниманието от истинския излъчващ източник на съзнанието. Навън от пещерата на ума. Огънят разфокусирал съзнанието и неговите чудни образи, като го насочил към пламъците си. Той било груб и настоятелен. Какво било първото гориво, което изискал и получил огънят? Целият стар свят и неговите песни, митове, изтръгнати и изгорени в умовете на онези, които се обричали на пламъците.