Джери Василатос
Изгубените открития (20)

Растителна од

Пациентите били в състояние да открият металите, дори когато са покрити с дебели пластове изолационни материали. Заради тази своя способност те били много способни като откриватели на рудни залежи. Баронът на няколко пъти ги използвал да работят за местните мини. Фино настроените им нервни системи откривали въглища, цинк, олово, меден пирит и вода. Когато се движели нощем сред природата, те усещали от разстояние до 120 м излизащите от дърветата еманации на од. Така новото увлечение на събралия достатъчно данни от света на минералите барон станал светът на растителността.

Изследванията му на „живи органични структури“ започнали с няколко консервирани растения. Около тях били увита медна намотка, чийто край се намирал в ръцете на намиращия се в затъмнената стая пациент. По-късно същият метод бил използван от Г. Лаковски при изучаването на небесните лъчения и влиянието им върху развитието на растенията. Медната намотка била поставена върху етиопска кала и предизвикала неочаквано бърза и жива реакция. В тялото на пациента внезапно нахлула пронизваща и изгаряща топлина. След това експериментът продължил с алое вера. Ефектът бил почти същият, макар и по-слаб.

Особено чувствителните пациенти обикаляли през деня полетата и изучавали различните растения около замъка Райзенберг. Повечето от тях били топли в стеблото и студени в цветовете си. След обстойно проучване на голям брой цъфтящи растения станало ясно, че скоростта на растежа им точно съответства на лечебните им свойства. Някои сенникоцветни били топли, с изключение на студените централни дискове — обръщане на од-ефектите.

Така баронът разбрал отдавна забравената прецизност, характерна за лекарите от миналото. Истинското въздействие на лечебните билки можело да се разглежда като еманация на материята, а не като резултат от самата нея. Од-лъчението като истинска основа на „лекарствата“ определяло предпочитанията в древността към растенията вместо към минералите. Лекарствата на билкова основа давали по-силни и бързи од-ефекти. Розите, цветчетата на крушите и ябълките предизвиквали у пациентите дълбок сън. Баронът решил, че срещащото се и в трите вещество флоризин съдържа най-концентрирана од-полярност.

И наистина, някои растения давали точно обратните температурни ефекти заради изработващите се в тях алкалоиди. В тези случаи од-химикалът доминирал над биологичните състояния на од. Високите растения показвали обръщане в полярността на од, която оставала една и съща в отделните им части от корените до върха. Цвят, стебло, листо, плод, корен или грудка — всички те имали различни од-полярности и интензитет в зависимост от отделните видове.

Оформило се едно общо правило за полярността на растителната од — онези части, които растат бавно, били винаги од-отрицателни (студени), а бързорастящите — од-положителни (топли). Ето защо васкуларната (проводящата) система винаги се оказвала най-силно од-положителна, а горната повърхност на листата — од-отрицателна.

Дърветата също били студени в горните си части и топли при корените си. По-късно подобни факти се появяват в трудовете на Нейтан Стъбълфийлд, който вкопавал специални биметални намотки в корените на дърветата, за да добива енергия.

Със същия метод баронът се опитал да проучи и насекомите. Върху медна плоча със закрепен по познатия начин към нея проводник били поставени малък розов бръмбар, нощна пеперуда и най-различни други градински насекоми. Само след няколко секунди пациентите неизменно усещали од-топлина. А когато върху плочата поставили дребен гризач (полска мишка), странното чувство за топлина се засилило. То станало още по-силно, когато баронът поставил коте върху метала. Медната плоча и медният проводник, използвани в тези експерименти, станали основен компонент на радиониката от XX век.

Някога Гьоте описвал света като „процес“, протичащ под въздействието на тайнствена световна сила. Тази жизнена сила карала всички същества да претърпяват своите разнообразни „метаморфози“. Целта на всяка отделна промяна била в странно и загадъчно съответствие с „върховните форми“, съществуващи в метафизическото пространство. Този „световен процес“ предизвиквал промените в пространството, минералите, растенията и животните, докато всяко нещо не заприлича на онова, от което е пресъздадено.

Младият Карл Райхенбах бил страстен почитател на Гьоте. Новите му проучвания му напомнили думите на великия писател за световния процес. Разбирайки, че од е основна световна сила, той внезапно съзрял далечните хоризонти на „светещия свят“. Според този възглед заобикалящият ни свят се разглежда като естествена жива система, в която од е „кръв“ и „жизнена течност“. Най-сетне баронът открил физическо доказателство за „световния процес“ на Гьоте! Од била най-близкото съответствие на „жизнена сила“, постигано някога с научни средства.