Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Ti6anko (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джери Василатос. Изгубените открития

ИК „Бард“, София, 2004

Редактор: Саша Попова

Оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

История

  1. — Добавяне

Спомняне

Както може да се очаква, дискусията продължила почти цялата нощ. Научните приложения на ефекта биха могли да са безкрайни. Новата технология щяла да подобри методите във военното дело. Тя била разрушителна. Подобно устройство било в състояние да заличи всичко в определен район, без да остави никакви следи, че това „всичко“ изобщо е съществувало някога! По-добре от атомна бомба! Подобни мисли се споделяли полугласно между присъстващите. Случайното наблюдение можело да се окаже „новата сила“, която очаквал светът.

Много от фазите на феномена можели да се използват за различни военни цели. Биха могли да се подберат и използват някои странични ефекти. Когато нощта приближила към края си и в помещението едва се дишало от миризмата на уиски и пури, били предложени няколко Плана. Било решено да се проведе експеримент с ефекта на „затъмнението“. Първата цел била да се направи опит да се „скрие“ определен район.

Ако експериментът докажел, че може да се окаже от полза, щели да се използват и други моменти от ефекта на изкривеното пространство. С всеки следващ успех в проучванията щели да се използват все по-драматични и по-разрушителни свойства. Тази първа фаза не можела да се означи с някаква ясно формулирана терминология. Приоритет сам по себе си бил „ефектът на затъмнението“. Работното заглавие на проекта трябвало да бъде подвеждащо. Целта била отстраняването на светлината, затова било подходящо използването на противоположния термин. Така било поставено началото на прочутия проект „Дъга“.

Очевидното превъзходство на трудовете на д-р Браун върху електро гравитационните ефекти, както и познанията му за „изкривяванията на пространството“, го направили най-основателния съветник в току-що предложения „Проект Дъга“ на Военноморската изследователска лаборатория. Този период от биографията на д-р Браун остава забулена в мълчание. Тогава бил произведен в чин капитан трети ранг. Участието му в първоначалните фази на прочутия днес експеримент е потвърдено. След това той сякаш изчезва от екипа. Причините за това са изцяло свързани със собствената му природа.

Браун желаел да ускори края на войната и по този начин да спаси живота и да сложи край на ужасните страдания на всички. След като всички експериментални данни били внимателно разгледани, се стигнало до заключението, че може да се постигне продължително „затъмняване“, обхващащо определен район. Но основните части от апаратурата трябвало да се изработят от други. Д-р Браун, който бил твърдо против използването на технологията за изкривяване на пространството като оръжие, можел да осигури само първоначалните компоненти за маскировъчното устройство. Душата и умът му вече жадували да се откаже от работата. Нещо в официалното отношение към анализа му дълбоко го безпокояло. Какво се опитвали да постигнат те всъщност? Оръжие? Или просто наистина се интересували от създаването на апарат за невидимост, подобно на самия него? За целта корабостроителницата била преустроена. Помещението за заваряване било пригодено за експериментални изследвания. Били разработени свръхмощни прекъсвачи, камери за разреждане и прецизни контролни уреди.

На теория, ефектът би трябвало да е безопасен при внимателно наблюдаване на разрядите и контролирането на техния интензитет и „скорост“. Но на практика, изпусканите от кондензатора дъги се оказали нестабилни и непостоянни. Ето защо, съдейки по предложената от д-р Браун теза, имало нужда от специални генератори, които да направят ефектите годни за контролиране. Вече се търсело продължително генериране на изкривено пространство.

Въртящо се високоволтово динамо би могло да се управлява механично, като скоростта му на въртене регулира необходимото високо напрежение за продължителен период от време. Освен това се разбрало, че тъй като изкривяването се получава от еднопосочен електрически импулс, то обратният импулс би трябвало да го премахне. Така можели незабавно да се прекъсне възможното разширяване на ефекта. И така, при наличието на тези предпазни фактори, изследователският екип закрачил към неизвестното.

Натискът да се постигнат целите на проекта бил почти непоносим. Още по-важни били бързите изчисления и предположенията, с които д-р Браун виждал истинското предназначение на проекта. Докъде могат да стигнат военните с огромната мощ, която били на път да отприщят? Върху кого ще се стовари тя? Нима самият той е изиграл ролята си на обикновена пионка в мащабната игра, с която се забавлявали само онези, които желаят злото на другите? Изведнъж разбрал какво точно смятат да правят с тази технология и докъде щяло да се стигне в крайна сметка. Този проект, това търсене на дъгата нямало да завърши с някаква „отбранителна“ технология. Самата дума сега отеквала в съзнанието му като лъжа и подигравка. Знаел какво ще бъде поискано в следващата фаза на проучванията. И той нямало да го даде. Нямало да участва. Всичко трябвало да свърши още тук й сега.

В мъчителните си видения се разкривали градове, опразнени от черната вълна. Видял изкривените лица, когато връхлитал ураганът; черната вълна разкъсвала плътта им на части. Чул виковете и писъците на невинните хора, които изчезвали в чернотата, за да не се появят никога повече. Вече не можел с лекота да се оттегли от експериментите, въпреки че моралът му го задължавал да предприеме тази стъпка. Всякакви подобни действия щели да се възприемат като израз на малодушие, а може би и на предателство. Той бил офицер, положил клетва да се справя с всичките си задължения. Бушувала война, а той помагал на собствената си страна да разработи оръжие, по-мощно и ненавистно и от атомната бомба. Трябвало да напусне веднага или да живее цял живот с угризенията на съвестта си. Какво можел да стори?

От „официалното“ разпореждане за д-р Браун след този период знаем, че той се е намирал в състояние на „пълен нервен колапс“. Крайно тежкото му състояние го принудило да напусне проекта. Сега се водел завинаги „пенсиониран“, а достъпът му до секретна информация — „понижен“. Д-р Браун се върнал в дома си да почива и да чака. Някои приемат версията за „пълния нервен колапс“ безусловно. Има и такива, които изказват какви ли не предположения относно реалната причина за оттеглянето му. Дали е жертвал поста и престижа си, за да попречи на разработването на най-ужасното приложение на собствената си технология? Нима лошото му „състояние“ му е било единственото средство да се „пенсионира“? И успял ли е да постигне целта си?