Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Протичащ през пространството ток

От особена важност било разбирането на аналогията между електрическите импулсни ефекти и поведението на намиращите се под високо налягане газове. Този газообразен характер на импулсното електрическо излъчване е може би най-озадачаващият аспект на новооткритата енергия. Онези, които познават всички трудове на Тесла, много ясно си давали сметка, че е открит нов вид електричество.

Още като студент Тесла разбирал някои научни императиви, обявени от Йохан фон Гьоте. Сред тях е запазването и разширяването на всяка природна активност. Гьоте загатвал, че когато естествените условия по време на експеримента останат непроменени, самата природа се намира в най-добрата позиция да разкрие повече обединяващи феноменални проявления на квалитативните наблюдатели.

Тесла разбирал, че новото му и съвсем случайно откритие на импулса е пълно отдалечаване от многофазния променлив ток. И макар че използвал някогашното си видение за водовъртежа, за да създаде първите си мотори и генератори, сега си давал сметка, че посланието на видението било друго. Всъщност, погледнато от изразената от Гьоте позиция, многофазният ток е най-неестествената форма на енергия.

Естествената активност е изпълнена с импулси, а не с промени на полярността. Естествената активност започва като първичен импулс. Природата е изпълнена с импулси от всякакъв вид. Всички движения на енергията, от мълнията до нервната дейност, протичат като импулси. Сега Тесла разбирал, че импулсите изпълват цялата природа, а на още по-фундаментално ниво — и метафизичния свят.

Мистериозният поток от смисъл по време на разговор се явява следствие на насочени в пространството импулси. Инертният въздух вибрира и се променя при произнасянето на звуците, но смисловият поток си остава еднопосочен. Намеренията са също импулси. Еднопосочното движение на намеренията се проявява като импулси. Подбудите следват проявата на внезапни желания. Първоначалните импулси биват удовлетворени само когато открито се изразят в действия.

Тесла искал да разбере откъде идва тази „мотивираща сила“ и какво става с нея по време на изразените действия. В това отношение той имал чудесния стереотип на типичен викториански натур — философ. Научните му търсения следвали този вид мислене до края на живота му. Онези, които си направят труда да проучат изявите му, ще открият метафизичната основа, върху която се гради цялата му по-късна научна дейност.

Тесла забелязал изумителна „координация“ между феномени, които като че ли всеки ден му предоставяли нови и нови технологични възможности. Тази чудесна синхронност, този водовъртеж, разкрила новото му и съвсем уместно положение в природата. След като по някакъв начин успял да „разчупи“ фикс идеите си с неестественото (с многофазния ток), той успял отново да се върне в естественото. Импулси. Възможно ли е предизвикването на електрически импулси по някакъв начин да е предизвикало и други характерни за природата импулси? Дали не е създал метафизичен водовъртеж, в който сега текат всички импулсни феномени на природата? Това ли е било истинското послание на онзи залез в Будапеща преди толкова много години? Дали електричеството е фундаменталната природна енергия мотиваторът?

Викторианската наука не била съвсем сигурна какво представлява електричеството и затова с него били асоциирани множество атрибути. Натурфилософите от XVII и XVIII век предполагали, че в природата има две сили — електрическа и магнитна. Гилбърт и Декарт споделяли мнението, че тези сили са особен вид „течаща енергия“, излъчван в пространството поток под формата на много тесни стегнати линии. Някои приравнявали електромагнитните сили с „тъмната светлина“, което по-късно било отчасти доказано от Карл фон Райхенбах.

Фарадей възприел и модифицирал възгледа, че електромагнитните сили действат през пространството, защото представляват специален енергиен поток. Това всепроникващо движение се променя, когато минава през проводници, става по-сгъстено и забавя скоростта си. Фарадей смятал, че „силовите линии“ са лъчи, а не обикновено статично напрежение, както ги разглеждат съвременните учени. Те били подвижни и имали характерни дължини, когато се движели в пространството.

Други щели да променят имената и ще наричат електрическите силови линии „диелектрически“ или диелектрически поток, но по същество значението си оставало близко на онова, което имал предвид Фарадей. Младият Джеймс Кларк Максуел също смятал, че силовите линии са динамични и имат дължина. Но каква била тяхната субстанция? Тук бил основният проблем, който не давал мира на физиците през цялата викторианска епоха.

Тогавашните изследователи и натурфилософи искали да открият истинската природа на „енергийния поток“, от който се състояли силовите линии. Повечето приемали, че мистериозната течаща „субстанция“ би трябвало да е всепроникващ, подобна на газ поток, който се състои от безкрайно малки енергийни частици, причиняващи различните наблюдавани индукции и натиск.

Хенри и Фарадей се опитвали да извлекат годно за използване електричество от статичните заряди. Идеята била, че щом силовите линии са съставени от „течаща енергийна субстанция“, поставените в заредени маси контакти би трябвало да осигуряват неизчерпаеми количества електричество. Никой обаче не бил в състояние да извлече тази течаща енергия. Преди всеки контакт имало разряди, при които тя се губела. След като опитите им с лайденски стъкленици пропаднали, повечето учени потърсили по-благоприятен източник на концентриран заряд. Търсенето се изместило към магнитите, но опитите били все така безплодни. Нямало начин да се извлече енергия от отделните течащи заряди на силовата линия.

Дж. Дж. Томсън открил електроните при разряди във вакуум и приел, че тези „електрически частици“ действат във всички случаи, когато се наблюдава електрическа активност. Викторианските учени не приели напълно това виждане. „Електроните“ на Томсън се разглеждали като резултат от силни колизии в ускорителното пространство на вакуума. Не било възможно да се установи със сигурност дали „токовете на Томсън“ са активни в електрическите проводници, работещи със слабо напрежение.

Видни експериментатори наред с Тесла продължили да твърдят, че истинското електричество е „течащото през пространството електричество“. Класическите демонстрации на Тесла доказали, че бързите електрически импулси всъщност надвишават способностите на фиксираните заряди да предават приложените сили. Зарядът се забавя, а в същото време електростатичните сили продължават да се проявяват. Така става очевидно, че електростатичните сили предшестват движението на зарядите.

Тесла разбирал, че електростатичните импулси биха могли да текат без проводници. Неговите „без токови макари“ работели просто защото самите заряди били обездвижени. Електричеството се оказало по-скоро черта на течащата сила, отколкото поток от частици. Но в такъв случай какво представлявал този „течащ ток“?

Според виждането на Тесла, излъчваното електричество е течащ през пространството ток, който НЕ Е съставен от електрони. Късните викториански учени смятали, че съществува субстанция, която изпълва цялото пространство и материя. Знаменитият Менделеев предсказал съществуването на няколко изключително редки газа, заемащи място преди водорода. Според него те би трябвало да са инертни газове и именно затова могат да се установят толкова рядко. Според Менделеев тези предсказани газове образували атмосфера, изпълваща цялото пространство. Именно тази газова смес представлявала етерът.

Тесла и други учени смятали, че електрическата и магнитната сили са всъщност потоци етер, който е фиксиран в материя. Материалите по някакъв начин се „поляризират“ от „търкането“ при преминаването на етера през тях. Повечето вещества поддържат потока безкрайно дълго, тъй като той не ги кара да извършват работа. Достатъчно е материята просто да остане поляризирана, за да провежда протичането на етера. В етерния газ се съдържала цялата енергия. Безкрайно много енергия.

Тази енергия се проявява като електромагнитни сили, което било адекватна причина Тесла да се заеме с изработването на двигател, задвижван с етер. Подобна машина би могла да работи вечно благодарение на безкрайните кинетични енергии на самия етер, създаден и задвижван от звездите.

Тесла смятал, че лъчевата енергия се състои от етерен газ. Становището му се основавало на факта, че без токовите му макари не провеждали „бавни и гъсти“ заряди, каквито се наблюдават в обикновените електрически вериги. Кратките импулси пораждат съвсем различни ефекти — флуидни ефекти. Качествата, които Тесла приписва на „електричеството“ или „електрическите“ неща в многобройните си патенти и в изявленията си в пресата, е отнасят до етера. Тесла не слага знак за равенство между „електричество“ и потоците електрони. Когато говори за „електрически“ ефекти, той винаги описва техните проникващи, газообразни свойства.

Тесла нарича пространството „заобикаляща или естествена медия“. Според него именно пространството „провежда електричеството“. Успял да открие начин да концентрира, засили и насочи този газообразен електрически поток. Според него това излъчено електричество е всъщност газообразна еманация. Етерна еманация. Именно затова в лекциите си Тесла използва толкова често свързани с флуидите термини.

Съпротивление, обем, капацитет, резервоар, външна повърхност, напрежение, натиск и освобождаване на натиска — това са термините, на които наблягал най-често той по време на презентациите си. Терминологията на хидравликата. Освен това Тесла разбирал, че тъй като етерът е газ, той има съответните аеродинамични изисквания.

В речника на Тесла етерът е течащо през пространството електричество, газ с изключителни и трансцендентални свойства. Етерът е изпълващо цялото пространство електричество, огромен резервоар на неизчерпаема енергия. Подвижна енергия, която може да се добива съвсем свободно. Етерната технология щяла да революционизира света. Наука, промишленост, корпорации, финансови сдружения, обществен строй, държави всичко щяло да се промени.