Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Технологията на бъдещето

Освен своя приемник на лъчиста енергия, през годините д-р Мъри демонстрирал и няколко други чудеса пред безброй очевидци. Няколко хиляди души ставали свидетели на видения за бъдещето по време на рождени дни, вечерни сбирки, молитвени събрания и официални или неофициални лекции.

Д-р Мъри непрекъснато откривал нови и нови изумителни свойства на шведския камък. Той въвел в употреба научените от първоначалната теория на Льо Бон принципи и разработил революционни приложения на фото ядрената реакция в други елементи и химични съединения. През годините след първите му открития били намерени три различни приложения на общия принцип.

На първото се натъкнал случайно по време на експериментите с приемника на лъчиста енергия. Странното откритие било направено, докато се опитвал да „настрои“ камъка с един от ранните заземени радиоприемници. За свое най-голямо изумление Мъри открил, че не улавя радиостанции, а гласовете на собствените си съседи! В слушалките се чували звуци от места, където нямало никакви микрофони — обикновени разговори и домашни шумове. Настроен на тези свръхестествени вълни, Мъри в крайна сметка успял да открие и намиращите се на големи разстояния места, където се разнасяли звуците. Устройството му не било микрофон.

Самото устройство се намирало под похлупак, от който излизали изводите, свързани със слушалките и земята. Механизмите за настройка се намирали под дебелия стъклен контейнер. Твърди се, че апаратът работел само когато „лампата“ на Мъри била насочена към земята. Загадъчното „подслушвателно“ или „улавящо звуци“ устройство може да се види на няколко снимки.

Д-р Мъри демонстрирал апарата на семейството си, както и на студенти, инженери и приятели. Всеки можел безпогрешно да разпознае подслушваните места. Били изказани предположения, че устройството улавя звуковите трептения в лъчистата обвивка непосредствено на нивото на земята. Настройването му позволявало странно „земно латерално улавяне“ на обвивката.

На една от демонстрациите към устройството били свързани две слушалки. След настройването д-р Мъри подал слушалките на двама души и помолил трима други да излязат пред къщата и да проведат някакъв разговор. Казал, че устройството е настроено към тримата. Думите им се различавали ясно. Двамата слушатели можели да разпознаят кой говори в момента. По време на демонстрацията единият от слушателите решил да „настрои“ апарата сам. Щом завъртял копчето, изуменият младеж започнал да чува други разговори и звуци. По-късно той писал, че ясно различил свирката на влак и вика „Всички да се качват!“ на началник-гарата, както и други разговори. Разбрал, че звуците идват от местната железопътна гара на повече от осем километра от мястото, където се намирал.

По време на демонстрацията никой не носел предавател. Всички съмняващи се замълчали, когато младежът споменал какво е чул от гарата. Там също нямало никой, който да носи предавател. Как е възможно всичко това си остава предизвикателство към физиката. Повдигнатите въпроси засягат основните идеи за земната енергия.

Как можело толкова далечни звуци да се улавят от заземена жица? Дали свързаните с човешката дейност звуци имат някакъв „биологически“ ефект върху лъчистата енергия. Правителствените агенции проявили много жив интерес към устройството. През 1950 г., много след злополучния си сблъсък с Асоциацията за електрифициране на селските райони, д-р Мъри занесъл устройството в радио лабораториите във Форт Монмаут (Ню Джързи), където разработил системата в рамките на свръхсекретен научен проект. След това изключително рядко споменавал за откритието си.

Втората изумителна област на открития е свързана с терапевтичните лъчеви устройства. След като работел с приемника на лъчиста енергия, д-р Мъри започнал да забелязва странни изгаряния по ръцете си, подобни на изгаряния от радий. В усилията си да се справи с възникналия проблем, той се заровил в загадките на лечението. Често за ускоряване на процеса на оздравяване се прилагало стимулиране на тялото с радиочестоти. Счупените кости се възстановявали много по-бързо, ако се подложат на определен вид радиоимпулси. По този начин можели да се лекуват също така порязвания, навяхвания и някои изгаряния.

Д-р Мъри се заел да се запознае с използването на различните лъчеви терапии и особено на приложението на радия и кобалта. Решил, че докато тези методи имали специфични ефекти и сфера на приложение, едно по-силно проникващо лъчение би могло да бъде по-ефективно от всички други системи. Започнал да експериментира, разработвайки най-различни видове лампи. По време на проучванията си открил, че някои лъчи могат да подобрят възстановяването на тъканите, без да причиняват вреда на тялото. Сега прилагал теорията на Льо Бон с намерението да получи с помощта на фото ядрената реакция нови и неизвестни до момента лъчи.

Мъри поставил специфични елементи и радиоактивни съединения в лапи с газ под ниско налягане. Идеята била да предизвика почти етерна дезинтеграция на материята, при което да се освободи силно проникващо лъчение, което да е с много по-малка енергийна натовареност от гама-лъчите. Целта му била получаването на емисии, близки до светлинните. Тесла успял да ги получи във вакуумни лампи с карборунд. Светлината от тях стимулирала и действала лечебно на организма. След серия експерименти той написал няколко статии по въпроса. В кратката си разработка под заглавие „Терапия с алфа, бета и гама-лъчи“ четем:

„Тъй като фундаменталният радиоактивен процес не е свързан с електроните (на повърхността на атома), а с ядрото на атома, възможна е дълготрайна дълбока терапия“ Д-р Мъри разработил и използвал собствените си „лъчеви апликатори“ с дълбокото убеждение, че проникващото им лъчение ще бъде лечебно, без да предизвиква увреждания — самият той бил доказателство за това. Теорията зад устройствата му била прозорлива. Щом по време на възстановяването си тъканите излъчват, значи можело същият вид лъчение да се приложи изкуствено и да стимулира възстановяването. Подобните на светлинни лъчи биха стимулирали възстановяването на конкретни вътрешни органи, стига да се прилагат достатъчно внимателно.

Тези лъчи могат да проникнат през един сантиметър олово и същевременно не нараняват здравите тъкани заради вътрешните „фантомни“ характеристики и естеството на използвания активен материал.

Тези озадачаващи твърдения показват революционния характер на лечебните устройства на Мъри, представляващи големи лампи с формата на камбани и сфери (патент 2.460.707). Внимателното проучване на модела показва наличието на четири различни по форма лампи, всяка от които имала по няколко възможни варианта. Терапевтичните лъчеви лампи използвали различни газове и радиоактивни материали в добре премислени пропорции и съчетания.

С помощта на тези и други подобни уреди д-р Мъри можел свободно да изследва странния свят на гама и „етерните“ лъчи. Мъри открил, че смятаните от учените за смъртоносни гама-лъчи могат да неутрализират радиоактивността на рудите, както и да вършат други чудеса. Забележително е, че е успял да получи патенти за новите си открития. Има хора, които смятат, че в тях д-р Мъри е разкрил тайната на детектора си на лъчиста енергия.

Според разпространеното мнение излагането на лъчението от тези лампи било безопасно. При някои устройства се използвал кварц или рубин, през който минавали лъчите. Лъчението от тези големи лампи пронизвало цялото тяло и го ободрявали. Твърди се, че стимулиращото и освежаващо въздействие напомняло на интравенозно инжектиране на витамини (Беарден).

Лампата YAROM (анаграма на Мъри) представлява стъклен мехур, който доста наподобява цилиндричната иконоскопска лампа на Зворикин (Лер). Активираните от електрически импулси от по 250 киловолта потоци от електрони се насочвали към странна, състояща се от множество части цел, изработена от неизвестни материали. По време на работа устройството излъчвало мека и лечебна розова светлина. Тя възниквала вътре в лампата и с лекота минавала през стените й в околното пространство. Светлината можела да се блокира с ръце, но по-дългото излагане на въздействието й доказвало проникващия й характер. Според твърденията на Мъри лъчите възниквали в ядрата на атомите.

Мъри изложил различни материали на лъчите на сравнително малката си лампа и открил, че може да стимулира растежа на кристалите и металите. Отделеното злато от златната руда се „увеличавало“, когато се облъчва с гама-лъчи. Това поставило началото на още по-драматична серия проучвания, довела до третата му революционна разработка.