Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Ti6anko (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джери Василатос. Изгубените открития

ИК „Бард“, София, 2004

Редактор: Саша Попова

Оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

История

  1. — Добавяне

Целта

Ултравиолетовата светлина е абсолютно необходима за ултравиолетовите микроскопи. Успешната работа на устройството зависи от тъмните ултравиолетови лъчи. Монохроматичните източници на този вид светлина не допускали повечето от познатите аберации, често наблюдавани в оптичната микроскопия. Размазването на образа при преминаването на лъчите през лещите също можело да се сведе до минимум. Освен това ултравиолетовият източник трябвало да излъчва светлина с възможно най-къса дължина на вълната, за да се доближи колкото се може по-близо до идеалния геометричен лъч.

Всички оптически компоненти в ултрамикроскопа трябвало да се изработят от чист кварцов кристал, за да могат да пропускат безпрепятствено тъмните ултравиолетови лъчи. Дори стъклата на образците били изработвани от тънки пластини кварц. Ултрамикроскопите на Дейн, Грейтън и Лукас използвали колкото се може по-малко лещи, тъй като на практика са чисти проекционни микроскопи.

Според д-р Лукас устройството му имало резолюция една десета от дължината на осветяващата светлина. Това разбило така наречените оптически ограничения на Абе с 300 процента — резолюцията била сведена до 0,5 микрона. Как е възможно това? Освен това Дейн и Грейтън заявили, че с изработените от тях лещи може да се постигне далеч по-голяма разделителна способност. Каква е причината за това? Тъй като производителите приели теоретичните ограничения, в областта настъпил застой. Просто никой не си направил труда да провери теорията!

Ултрамикроскопите недвусмислено показали, че лещите наистина позволяват прекрачването на теоретичните ограничения. В желанието си да си запазят доверието на учените, производителите просто възприели написаното от физиците. Не по-малко показателен е и фактът, че всеки ултрамикроскоп не се нуждаел от фиксиране на образеца. Появата на новото устройство дало нов приток на сили у изследователите, които желаели да видят живи патологични етапи в своите култури. Незабавно от двете страни на Атлантическия океан завалели многобройни поръчки от множество изследователски институти.

Някои високоуважавани учени започнали да смятат, че има пукнатини в основните закони на физическата светлина. Може би в крайна сметка природата й е коренно различна от онова, което се смята. Именно затова, посочвали те, границата на Абе се оказала просто едно изкривено математическо описание. Светлината не била онова, което смятали физиците. Но какви други безрезервно възприети истини задържали новите открития? Емпиричните наблюдения започнали да заместват теоретичните писания и се появили открития, които би трябвало да са „невъзможни“ според големите авторитети.

Когато учените разбрали огромната цена, която трябвало да платят конструкторите на микроскопи заради границата на Абе, започнали да атакуват всички теоретични граници, имащи връзка със собствените им области на изследване. През 30-те години на XX век били поставени под въпрос всички научни предпоставки. Всяко приложимо правило в оптиката било преразглеждано отново — истинско въплъщение на възроден научен подход. Учените се изпълнили с нови идеи, които ги карали отново да предизвикват инертния свят. Най-значителният резултат от новите ултрамикроскопи бил именно това — подновяването на практиката всяко нещо да се поставя под въпрос. Сега патолозите и биолозите разполагали с инструменти, позволяващи им да вперят погледи в най-затънтените и невидими кътчета.

 

Новите възможности пред медиците позволявало разработването на нови лекарства за болести, мъчещи човечеството от зората на съществуването му. Войната избухнала с нова сила и на бойното поле се появили съвременните кръстоносци, въоръжени със светлина. Странно, но битката обединила две съвсем различни групи срещу общ враг. За нещастие, едната от тях желаела цялата слава за себе си и премазала по-чувствителния си съюзник.

Институтът „Рокфелер“ разширил кампанията си и започнал широко да рекламира ефективността на електронните микроскопи, за да си осигури пазар за новите модели. Бюджетът на Американската корпорация за радио не познавал никакви ограничения. Електронната микроскопия обединила силите си с фармакологичната индустрия, бълваща своите алопатични[1] лекарства. Онези, които поели задълженията на инквизитори, вместо да останат защитници на истината, се оказали затънали в море от нови разработки, които бизнес ориентираните им патрони желаели да унищожат. Независимите университетски изследователи си останали първи приемници на новите и изумителни открития, разтърсили медицинския свят. Това повече не можело да се толерира от разрастващите се фармацевтични монополи и тръстове, желаещи пълно господство.

Бележки

[1] Лекуващи чрез противодействие. — Б.ред.