Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Свободен полет

„Успешните“ резултати от срещата му с Военноморската изследователска лаборатория го окуражили да продължи да преследва първоначалната си цел — космическите полети. Но смятал да го направи като цивилен. Редица военни вече управлявали самолетната промишленост. Те биха били безполезни за него, ако основната им грижа е да се установят и да трупат богатства. В такъв случай всяко тяхно начинание би било опорочено и взето на прицел просто заради стремежа им да се съпротивляват на всяка нова технология и да защитават инвестициите си.

Щял да предложи системата си на независими разработчици. Комерсиализирането на космическите кораби би довело до революция в начина, по който гражданите възприемат самите себе си. Гравитаторите действително работят в космоса далеч по-ефективно, отколкото при експериментите в лабораторията му. Двигателите му не се нуждаели от огромните средства на военните — нещо така характерно за обикновената ракетна техника.

Съвсем ясно било, че д-р Браун изобщо не го е грижа за възраженията на инспекторите от Военноморската изследователска лаборатория и военните разработчици. Издала ги собствената им мания за секретност. Той знаел, че в лабораториите им се произвеждат подобни летателни средства. Знаел, че усъвършенстването на технологията му има бъдеще. Начинът, по който военните се обърнали към него, разпитвали, изисквали и накрая отхвърлили обясненията му, бил повече от красноречив.

Комерсиализирането на системите за изкривяване на пространството се предсказвало от практическата простота и сравнително ниската цена на тяхното разработване и масовото им производство. Този път д-р Браун нямало да бъде спрян по пътя към осъществяването на мечтата си. Не се нуждаел от пари. Негов бил умът, с който вече ги бил спечелил. Негова била мечтата и знанието. Оттук нататък никой не финансирал проучванията му. Военните предпазливо поддържали дистанция. За усъвършенстването на проектите си и създаването на историята изразходвал личните си средства. Но пък не се нуждаел от скъпо оборудване и огромни фабрики. Нужна му била само мечтата.

Когато американските инвеститори не се отзовали на предложенията му да се включат в проекта, д-р Браун се обърнал към проявяващите интерес чужди компании. През 1955 г. предприел пътуване до Европа, където започнал презентациите си с надеждата, че ще попадне на повече отзивчиви и предприемчиви умове, готови да се вслушат в новите идеи. Демонстрирал системата си първо в Англия, но никой не се наел да го финансира. Инвеститорите били изцяло погълнати от делата на империята и не можели да се освободят от първостепенните си задължения.

За сметка на това Националното дружество по аеронавтика във Франция проявило жив интерес и пожелало да се запознае с моделите и да ги изпита. Демонстрациите му силно ги впечатлили. Запленени от потенциалната възможност да полетят в космоса, французите незабавно започнали да кроят ентусиазирани планове за новата технология. Изчисленията показвали, че по-големите дискове ще бъдат далеч по-ефективни от моделите. Повишаването на волтажа изисквало разработването на нов тип двигател.

Докато френските инженери били временно изправени пред задънена улица, д-р Браун отново предложил идеите си за йонни ракети. Именно във Франция той създал своя най-прочут и мощен магнитно хидродинамичен двигател. Лекото устройство можело да се поддържа от самото летателно средство, с което се премахвала неприятната необходимост от постоянна връзка със земята. Освен демонстрациите с маслото, той провел в Париж успешни експерименти с гравитатори в условията на възможно най-пълен вакуум. Опитите били направени през 1955 г. и категорично доказали, че причината за тягата не е в „йонния вятър“. Всъщност, не само че било невъзможно да се открият каквито и да било следи от йонен вятър, но и се оказало, че гравитаторите станали още по-мощни с увеличаването на вакуума.

Единственото необходимо течно гориво щял да бъде материалът за йонния двигател, който трябвало да даде начална скорост. Течните инертни газове с разтворени в тях соли щели да свършат идеална работа. Освен това, йонната опашка можела да се раздели с помощта на постоянни магнити на електро положителни и електро отрицателни заряди с огромен потенциал. Тази лека система щяла да произвежда над три милиона волта, и ще осигурява както първоначалната тяга, така и потенциал за гравитаторите. Така системите имали свои собствени енергийни запаси и можели да поберат големи маси полезен товар.

Бързото обединение между враждуващите групировки в Националното дружество по аеронавтика нанесло удар върху мечтите на Браун. Дълбоко разочарован и останал без средства, през 1956 г. той се върнал в САЩ. Въпреки всичко, опитите му да осъществи мечтата си имали известен успех. Разполагал със системата и с патентите. През 1957 г. бил поканен от богатия бизнесмен Агню Бансън да работи върху антигравитационен двигател. Браун се преместил в Северна Каролина, където създал частно финансирана изследователска лаборатория.

Бансън и Кинг смятали сами да разработят и патентоват моделите, така че Браун се превръщал просто в техен консултант. Това разочароващо положение го накарало да не споделя по-голямата част от технологията си с тях. Въпреки това се опитал да ги накара да обърнат повече внимание на откритията му и на техните преимущества. Има запазени филми на някои от експериментите, на които възрастният вече д-р Браун стои редом с господин Бансън и Франк Кинг и с топла приветлива усмивка демонстрира ефекта на Браун с малък (но тежък) метален диск. При подаване на импулс дискът забележимо се олюлява. От филма не личи зрителите да са особено заинтригувани от гледката.

Бансън бил убит при една крайно нелепа и подозрителна катастрофа. Частният му самолет се ударил в далекопровод. Лабораторията продължила работата си известно време и сътрудниците на милионера патентовали няколко неефективни електрически летателни средства, разчитащи за издигането си на вятъра. През този период д-р Браун споделил с Франк Кинг някои теории, които очевидно е пазел за себе си от години. Експериментите му го убедили, че инертната маса се различавала от гравитационната маса. Смятал, че тези разлики могат да се разкрият само когато масата се електризира.

Зареждането с положителен заряд увеличавало инертната маса, като същевременно намалявало гравитационната. Отрицателното зареждане действало по обратния начин — увеличавало гравитационната маса за сметка на инертната. Д-р Браун доказал това с голям брой стриктно контролирани опити.

От чертожните дъски се появили разработки на ракетни самолети като „най-добро средство“ за достигане до космоса. Корпоративното начинание, подкрепено от старите капитали и военните, било обречено на провал. При типичната политика на „национализация“ и в самото навечерие на успеха си, проектът Х–15 бил иззет от ръцете на дизайнерите и поставен изцяло под контрола на военните. Очевидните причини за желанието на военните да бъдат първи в овладяването на космоса не се нуждаят от коментари. Нямало да се „допусне“ никакво частно начинание в тази насока.

Забележително ефективните супер ускорители на д-р Джералд Бул, вече доказвали, че със сравнително малко средства са в състояние да изведат в космоса полезни товари, сателити и научна апаратура, били готови да посрещнат нуждите на клиентите. Гоненията срещу д-р Бул и принуждаването му да търси инвеститори другаде са отделна история. Всички тези мечти била методично заличавана, не защото били „неефективни“, а защото други сили се опитвали да установят пълен контрол върху космоса. На човек му става смешно и тъжно, когато види как невежеството заслепява онези, които го насърчават. Военнопромишленият комплекс сега се смята за собственик на „единствените средства за пътуване в космоса“. Да не забравяме обаче, че д-р Браун не е разработвал скъпи и недостъпни системи. Оттогава и други (като Уолъс) са получили приложими патенти за устройства, действащи на принципа на модифициране на гравитацията.