Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Science, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Обществени връзки

Върнатите молби за патенти на д-р Мъри били подложени на подробно проучване. Комисията отхвърлила твърденията за приемника на лъчиста енергия въпреки съществуването на действащ модел и показанията на заслужаващи доверие очевидци. Очевидно има моменти, когато за Патентното бюро демонстрациите и работещите устройства не са „достатъчно доказателство“! Техническото основание за отхвърлянето било просто семантично средство, целящо изобретението да не достига до промишления комплекс. Членовете на комисията твърдели, че устройството не можело да произвежда ток, защото „оставало студено“. Любопитно е тогава как няколко кристални радиоприемника получили патенти през същата тази година. Те също „оставали студени“! Или членовете на комисията не са били достатъчно образовани, или са били много добре запознати с предписанията — които се променят всяка следваща година.

И макар че Мъри така и не получил патент, най-любопитното е, че през 1926 г. била подадена на практика същата заявка. Патент 2.032.545 на името на Х. Б. Макилрат предхожда молбата на Мъри и е идентичен с нея! Придружен с работещ модел, този петстепенен усилвател използва специални радиоактивни минерали за захранването на фонографи, системи за масово осведомяване и радиотелевизионни приемници. Изходната му енергия е много мощна. Устройството е в състояние да усилва сигналите без използването на външен източник на енергия и лампите му не се нуждаели от подмяна.

Има и още няколко други примери на подобни патенти — системата на Макиларт не била единствената, появила се през онзи период. Неколцина изобретатели (Блекмор, Хъбърд, Винкелман, Ейнсуорт, Бърк, Фарнсуорт и Харт) разработили забележителни усилватели и източници на електричество, използващи малки количества необогатени радиоактивни материали. Още по-забележителен е елегантният начин, по който патентите на Макилрат и другите така и не достигнали до пазара. Нито едно от устройствата не било дадено за масово производство. След като се запознае с достатъчно подобни случаи, човек започва да разбира, че свързаните с корпоративните интереси регулатори и членове на комисии са държали под око ново появяващите се устройства за производство на енергия.

От големия брой останали неосъществени патенти ясно се вижда, че всички изобретения, имащи някаква връзка с безплатната енергия, били целенасочено спирани и не се допускали до масово производство. Разполагаме единствено с официални документи, доказващи, че моделите действително са съществували и са работели според описанието. Някои представители на университетската управа разполагали с дадени им насаме чертежи и бележки на д-р Мъри. Чертежите излезли на бял свят години по-късно, когато Лабораториите „Бел“ патентовали своя „транзистор“. Дизайнът е абсолютно същият. Транзисторът е пряк резултат от изследванията на Мъри и е заимстван от собствените му ранни модели. Звучи невероятно? Служителят, одобрил патента на транзистора на Лабораториите „Бел“, е същият човек, който се занимавал и с исканията на Мъри.

През всички тези години д-р Мъри поддържал своята собствена лаборатория, работейки като консултант за радио индустрията. Различни компании прибягвали до експертното му мнение при изработването и производството на по-добри лампови приемници. Златният век на радиото му дължи някои от най-забележителните си постижения. Работейки за лабораториите на Е. Х. Скот, Мъри е един от пионерите в разработката на прочутите радиоприемници „Филхармонии“, „Импириъл“ и „LSB“. Тези масивни хромирани конзоли улавяли необичайно „топли и кадифени“ сигнали на средни и къси вълни, които звучали по-скоро като УКВ (FM).

Очевидно необичайните радио схеми на Мъри улавяли сигнали от слаби радиостанции, намиращи се чак в Антарктида! В един случай присъстващите ясно чули адмирал Бърд да предава от „Малка Америка“. Брошурите и журналите на компанията показват Мъри и Е. Х. Скот в промишлените лаборатории. Превърналият се в специалист в дизайна на ефективни вакуумни лампи и основани на тях схеми Мъри нямал проблем да си осигури място като консултант. Когато постъпил на работа за „Хамерланд Индъстрис“, той разработил успешната серия „Суперпро“. Ясният сигнал, получаван от тези модели, напомнял на звуците от кристалните радиоприемници.

Използвайки принципите, научени от работата върху шведския камък, Мъри разработил истински студени катодни лампи. В тях вместо термичните катодни излъчватели се използвали радиоактивни материали. Лампите намерили приложение в редица военни проекти, при които имало нужда от продължително работещи източници на висока мощност. По същото време подобни катодни лампи били разработени независимо и от д-р Фило Т. Фарнсуорт. Неговият цезиев „мултипактор“ представлява по същество чист фото ядрен реактор, чиято необичайна производителност напълно объркала тогавашните инженери.

Талантите на д-р Мъри били оценявани и търсени от редица радиокомпании. Той помогнал на „Фишер“ в разработката на прочутия стерео усилвател Модел 50. Всички модели на д-р Мъри имат характерни намотки, при които сигналите се усилват на отделни етапи — похват, научен от работата му върху лъчистия приемник.

Мъри успял да намери сред колегите си инженери и техници неколцина сърдечни хора, които разпознавали гения му. След като спечелил доверието им, той неведнъж обсъждал с тях идеите си за „океана от енергия“ и винаги предизвиквал въодушевлението им. Никой не се съмнявал в думите му. Никой не се опитвал да лепне един или друг етикет на твърденията му. Ползвал се с уважението на всички, с които общувал. Приятелите му напълно му вярвали. Техният приятел и колега разполагал с революционно откритие, което напълно щяло да промени света.

И докато професорските становища противопоставяли догмата и патронажа на емпиричния факт, д-р Мъри открил разбиране в работилниците. Това било най-сигурното средство, с което наистина можел да повлияе на научната общност. Оттук нататък в подхода му винаги имало личен контакт. Изнесъл множество лекции за лъчистата енергия и начините за нейното овладяване и използване. Несъмнено младият д-р Фило Т. Фарнсуорт, който живеел по онова време в Солт Лейк Сити, е бил запознат с първите му беседи. Двамата преследвали едни и същи идеи независимо един от друг.